Решение № 3204 от 11.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10698/2025
- Вид
- Решение № 3204
- Подписан
- 11.05.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.102 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 б. В · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 86, 2 · Търговски закон
- чл. 86, 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3204 гр. София, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. П. при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510698 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба , вх. № 268072/07.08.2025год. от Т. П. Т. и „Т МОБИ БГ“ЕООД ,ЕИК : 204302101 против Решение № 14501/25.07.2025год. постановено по гр. д. № 59938/2024год. по описа на СРС ,175 състав , в частта в която е признато за установено , на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че „Т Моби БГ“ ЕООД, ЕИК 204302101 и Т. П. Т., ЕГН ********** дължат на „Обединена Българска банка“ АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, ЕИК 000694959 в условията на солидарна отговорност следните суми: 11 660 лева, представляваща главница по Договор за срочен банков кредит № 164390 от 07.10.2020 г., заедно със законна лихва от 15.12.2023 г. /датата на подаване заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане; 589, 64 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. – 23.10.2023 г.; 1 107, 74 лв. – мораторна лихва за периода 05.07.2023 г. – 23.10.2023 г.; 94, 53 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 24.10.2023 г. – 14.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1475/13.01.2024 г. по ч.гр.д. 69187/2023 г. по описа на СРС, 175 състав.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Наведени са доводи ,че не е налице предсрочна изискуемост на кредита ,тъй като от една страна не са налице фактически основания за настъпването й ,предвид че не са конкретизирани кои плащания и в какъв размер не са платени като не е установена трайна забава ,а от друга страна оспорва същата да е била надлежно обявена .В тази връзка излагат ,че оспорват надлежното връчване на уведомления по чл.47 от ГПК.Въззивниците оспорват действителността на договора за кредит,в частност се позовават на недействителност на клаузите относно разходите за 1 кредита, формирането на лихвения процент,размера на лихвата ,начина на формирането й и условията ,при които може да бъде изменяна,начисляването на наказателна лихва при просрочие,условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и начисляването на наказателна лихва,които намират за неравноправни по смисъла на ЗПП.По същество оспорват претенцията за главница в размер на 11 660лв.,която считат ,че е в по-нисък такъв ; претенцията за договорна лихва за периода 05.06.2022год. – 23.10.20223год. като оспорват дължимостта на възнаградителна лихва след датата на настъпване на предсрочна изискуемост ,както и размера й предвид клаузите на методологията на банката за изменение на лихвения процент при спада на лихвените индекси ; претенцията за мораторна лихва за периода 05.07.2022год. до 23.10.2023год.,която следва да бъде отхвърлена ,предвид че не се дължи договорната лихва ; претенцията за забава ,след настъпване на предсрочната изискуемост в размер на 94,53лв. за периода от 24.10.2023год. до 14.12.2023год.,която намират за изцяло неоснователна ; претенцията за разноски при изискуем кредит от 120лв.,поради недължимост на останалите претендирани суми.
Направено е и възражение ,че задълженията по договора за кредит са погасени по давност ,предвид че е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителна давност.Възразяват и че е изтекъл преклузивния срок по чл.147 от ГПК за ангажиране на отговорността на поръчителя , като се сочи ,че физическото лице има качеството на поръчител ,който отговаря наред с кредитополучателя за връщане на получената сума и е изтекъл 6 месечния срок от датата на настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост до 15.12.2023год. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени .
Въззиваемата страна „Обединена Българска банка“АД ,чрез юрк.С.Х. в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба ,с който оспорва същата като неоснователна.Моли съда да потвърди изцяло атакуваното решение.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.Същото е и правилно ,като по наведените във въззивната жалба доводи следва да се посочи следното :
Пред Софийски районен съд са предявени по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове от
„ОББ“АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк
България“ЕАД,преди „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ ,за признаване на установено в отношенията между страните , че „Т Моби БГ“ ЕООД, ЕИК 204302101 и Т. П. Т., ЕГН ********** дължат на „Обединена Българска банка“ АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД преди „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, ЕИК 000694959 в условията на солидарна отговорност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, 2 ал. 1 ЗЗД, следните суми: 11 660 лева, представляваща главница по Договор за срочен банков кредит № 164390 от 07.10.2020 г., заедно със законна лихва от 15.12.2023 г. /датата на подаване заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане; 589, 64 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. – 23.10.2023 г.; 1 107, 74 лв. – мораторна лихва за периода 05.07.2023 г. – 23.10.2023 г.; 94, 53 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 24.10.2023 г. – 14.12.2023 г., сума в размер на 120 лв., представляваща извършени разходи за обявяване на кредита за предсрочно изискуем , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1475/13.01.2024 г. по ч.гр.д.
69187/2023 г. по описа на СРС, 175 състав.
В исковата молба се излага ,че на 07.10.2020 г. ищцовото дружество е сключило
Договор за срочен банков кредит № 164390 с ответника „Т Моби БГ“ ЕООД и Т. П. Т.
/съдлъжник/ с предмет предоставянето в кредит на сумата от 20 000 лв. Кредитът следвало да се върне на 47 равни погасителни месечни вноски в размер на 417 лв. за периода 05.11.2020 г. – 05.09.2024 г., като последната вноска следвало да се плати на 05.10.2024 г. и тя представлявала изравнителна – в размер на 401 лв. Било предвидено да бъде заплащана годишна лихва, представляваща краткосрочен лихвен процент по статистика на БНБ /КЛП/ + 5 пункта надбавка, но не по-малко от 5 % годишна лихва – чл. 3 от договора. Страните договорили неустойка, формирана лихва към лихвата в размер на КЛП + 20, но не по-малко от 20 % съвкупна годишна лихва – чл. 3.4 от договора. На 24.10.2023 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като било спряно плащането на погасителни вноски в общ размер на 16 бр. за следните срокове на падеж и размери: 05.07.2022 г. – 464, 06 лв.;
05.08.2022 г. – 465, 50 лв.; 05.09.2022 г. – 463, 71 лв.; 05.10.2022 г. – 460, 37 лв.; 07.11.2022 г.
– 462, 80 лв.; 05.12.2022 г. – 454, 24 лв.; 05.01.2023 г. – 456, 43 лв.; 06.02.2023 г. – 455, 85 лв.;
06.03.2023 г. – 449, 37 лв.; 05.04.2023 г. – 449, 95 лв.; 05.05.2023 г. – 448, 21 лв.; 05.06.2023 – 447, 45 лв.; 05.07.2023 г. – 444, 79 лв.; 07.08.2023 г. – 445, 65 лв.; 05.09.2023 г. – 440, 50 лв.;
05.10.2023 г. – 439, 57 лв. По повод на това кредиторът „Обединена българска банка“ АД подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 69 187/2023 г., СРС, 175 състав, в рамките на което бил издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В рамките на инициираното от кредитора изпълнително производство длъжникът и съдлъжниците подали възражение срещу заповедта.
В срок е подаден писмен отговор от ответниците „Т Моби БГ“ ЕООД и Т. П. Т. ,в който оспорват наличие на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем ,както и редовното уведомяване за предсрочната изискуемост.Считат ,че са налице неравноправни клаузи по договора по смисъла на чл. 146, ал. 2 Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.Излагат че разходите по кредита не били ясно описани. Липсвала уговорка за базовия лихвен процент, както и условията и методиката на формирането й.
Прави се оспорване на клаузата за неустойка, тъй като същата прехвърляла риска върху кредитополучателите от неизпълнението на задължението на кредитора за оценка платежоспособността на кредитополучателя. Нищожни се явявали и клаузата за такса за разходите за извънсъдебното събиране на вземането., тъй като тези вземания не представлявали такса за допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Считат за недължима претендираната главница поради наличието на неравноправни клаузи. Оспорват дължимостта на лихвата, тъй като от исковата молба не ставало ясно на каква била лихвата – възнаградителна или наказателна. Считат за недопустимо възнаградителната лихва да се претендира след датата на предсрочната изискуемост. За този период не се дължала и мораторната лихва, тъй като в нейното образуване участвала и гореспоменатата възнаградителна лихва. Твърдят, че претенцията за забава за сумата от 94, 53 лв. следвало да бъде изцяло отхвърлена, тъй като не ставало ясно какви такси се дължали. Поддържа се, че ответникът Т. Т. не поел самостоятелно 3 задълженията по процесния договор, а отговорността му била гаранционно-обезпечителна, т.е. отговорността му се явявала акцесорна спрямо главния дълг. Отговорността му се погасила, тъй като между настъпването на предсрочната изискуемост и предприемане на изпълнителните действия – на 15.12.2023 г. изминали три години. Поради това шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започвал да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг, без значение дали същият е с обявена предсрочна изискуемост.Направено е и възражение ,че процесните задължения са погасени по давност като се позовават на изтеклия погасителен срок по чл.110 от ЗЗД.
По делото е представен Договор за срочен кредит № 164390 от 07.10.2020год.
,сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД /кредитор/ и „Т Моби БГ“ ЕООД /кредитополучател/, както и с Т. П. Т. /солидарен длъжник/ или съдлъжник . Съгласно чл.1 ,банката предоставя в заем на кредитополучателя ,по негово искане кредит в размер на 20 000 лв. .В чл.1.2 е уговорено ,че кредита се ще бъде използван от кредитополучателя за оборотни средства,касаещи финансиране на текущи разходи,свързани с извършване на обичайната /основната му дейност : закупуване на стоково-материални запаси ,изплащане на заплати, режийни,покриване на вземания от фирми по търговски договори /сделки/.Срокът на усвояване на кредита е 04.11.2020год.,а крайния срок на погасяването му е 05.10.2024год. /чл.1.4/.
Кредитополучателя заплаща на банката лихва ,по чл.3.1 ,като краткосрочният лихвен процент по статистика на БНБ /КЛП/ е + 5 пункта надбавка годишно, но не помалко от 5 %. Лихвата се начислява от дата на усвояване на кредита. Падежът на лихвата е на пето число всеки месец – чл. 3. Между страните е договорена и неустойка в размер на краткосрочния лихвен процент + 20 пункта надбавка годишно – чл. 3.4. Отпусната сума и възнаградителната лихва, следва да бъдат погасени на 47 месечни вноски в размер на 417 лв., считано от 05.11.2020 г. до 05.09.2024 г. Последната изравнителна вноска е с падеж 05.10.2024 г. и е в размер на 401 лв. В чл. 6.2. е уговорено основното задължение на солидарния длъжник – да отговаря солидарно с кредитополучателя. В чл. 7 са изброени случаите на неизпълнение. Един от тях е неплащане задължението в срок – чл. 7.1. В случай на забава в плащането банката на вноска, банката има право да начисли наказателна лихва върху забавената вноска от датата на забавата до окончателното плащане – чл. 8.2.1. В случаите на забава в плащането на само лихви по договора, кредиторът има право да начислява лихва, увеличена с два пункта надбавка върху непадежиралата част от главницата по кредита за времето на забавата до окончателното плащане на забавените в това число и без да обявява предсрочна изискуемост – чл. 8.2.2. Кредиторът има право да обяви всички дължими, но непогасени в срок суми за предсрочно дължими – чл. 8.4.
Разпечатката съдържа 35 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ff3739a-eda6-44f8-8493-c43b04a6cfb3