Решение № 431 от 28.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря М. Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900746 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Л. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ****, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с чл.

79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за кредит № FL1348428/25.01.2023 г.: 43 523,20 лв. главница, от която 3904,27 лева с настъпил падеж за периода от 14.02.2023 – 15.08.2023г. и 39 618,93 лева – предсрочно изискуема главница; 1055,29 лв. възнаградителна лихва, начислена за периода 14.02.2023г. – 15.07.2023г. и 727,44 лв. мораторна лихва за периода 14.02.2023г. – 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /09.08.2023г./, до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 4647/10.08.2023г. по ч.гр.д. №10248/2023г. на РС – Варна.

Твърди се в исковата молба, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и кредитополучателя Л. Р. А. е сключен Договор за кредит № FL1348428/25.01.2023г., при който е отпусната сумата в размер на 43 523,20 лева, с определен срок за погасяване до 14.01.2028г. при договорен лихвен процент 4,75% с погасителна вноска в размер на 816,36 лева и падеж на вноската всяко 14-то число на месец. Твърди се, че кредитоплучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на нито една от вноските, поради което е изпаднала в забава, считано от 14.02.2023 г. След пропускане погасяването на 7 вноски по договора, се посочва, че на 15.08.2023 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за което длъжницата била информирана с покана чрез ЧСИ С. Д.. Същевременно, се прави изявление обявяването на предсрочната изискуемост да бъде заявена до ищеца и с връчването на исковата молба. Поради липса на плащане, било образувано 1 заповедното производство по ч.гр.д. 10248/2023 г. по описа на РС - Варна, в което била издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило предявяване на исковите претенции. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Оспорва се твърдението, че кредитът е предоставен на ответника и че сумата е действително усвоена. За недоказано се счита обстоятелството, че кредитополучателят е бил в България при отпускане на кредита и съответно, че е подписал заявлението и договора за кредит. За неспазена се сочи процедурата по връчването на поканата за изпълнение.

Възразява се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 и чл. 24 от ЗПК, поради липсата на подписан от кредитополучателя европейски формуляр. Посочва се, че липсват данни за предоставена своевременно преддоговорна информация и общи условия по договора. За недействителност на договора се сочи и неспазването на императивните изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, поради неяснота на компонентите, включени в ГПР. Твърди се наличие на противоречие в договора, доколкото в чл. 3, ал. 1, т. 2 било уговорено, че размерът на ГПР е изчислен при допускане, че лихвите са неизменни спрямо техния първоначален размер до изтичане срока на действие на договора, а в чл.3, ал. 1-5 било посочено, че за усвоения кредит се дължи годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент. В случай на прогласяване договора за недействителен, се посочва, че съгласно чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане на реално получената сума, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Поради изложеното, се моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения и възражения.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № FL1348428/25.01.2023г., сключен между страните по делото за сумата от 43 523,20 лева, с определен срок за погасяване до 14.01.2028 г. при договорен лихвен процент 4,75 % с погасителна вноска в размер на 816,36 лева и падеж на вноската всяко 14-то число на месец. Погасяването на кредита е предвидено да се извършва по приложен погасителен план. Договорено е в чл.

3, ал. 1 от процесния договор, че кредитополучателят заплаща на банката променлив лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,100%. Според чл.

3, ал. 9 от договора, ГПР по отпуснатия кредит е 5,81%, а общата дължима сума по договора възлиза на 49972,94 лева. При просрочие на дължимите плащания и обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 14, ал.

1 от договора, като в този случай е уговорена и лихва за забава, състояща се в едностранно увеличение от банката на лихвата с 1% пункт. Чл. 4 от договора определя дължимите от кредитополучателя такси.

Във връзка с обявената от ищеца предсрочна изискуемост на кредита е 2 представена покана-уведомление, отправена за връчване чрез ЧСИ С. К.-Д., която с разписка за изготвено уведомление изх. № 16059/15.06.2023 г. /л. 15 от делото/ уведомява банката-кредитор, че след три посещения на призовкар на адреса на длъжника, лицето не е открито, поради което уведомлението било залепено на входната врата на адреса на задълженото лице на 30.06.2023 г. и по данни на съседи задълженото лице пребивавало в чужбина. В указания срок до 14.07.2023 г. длъжникът не се явил в кантората на ЧСИ да получи документите.

На 09.08.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Л. Р. А. за сумите от 43523,20 лева главница; 1055,29 лева – възнаградителна лихва за периода 14.02.2023 г. до 15.08.2023 г.; сумата от 727,44 лева – мораторна лихва за периода от 14.02.2023 г. до 01.08.2023 г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 906,12 лева за държавна такса и 2926,52 лева за адвокатско възнаграждение. С Разпореждане № 30391/10.08.2023 г. заявлението е уважено от заповедния съд в цялост. Съобразно приложените по заповедното дело книжа, изпратени от ЧСИ С. К.-Д., заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като в резултат на указанията на заповедния съд, исковете по чл.422 ГПК са предявени в срок.

Съобразно приетото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводна експертиза /л. 83-102/ кредитополучателят е получил кредит в размер на 43523,20 лева, усвоен на 25.01.2023 г. по банкова сметка, обслужваща кредита за посочената сума. Вещото лице сочи, че извършените от длъжника погасявания по кредита са в размер на 26,11 лева на 14.02.2023 г., отнесено към погасяване на задължение за лихви, други плащания не се установяват. В допълнение, посочено е в заключението, че на 14.06.2023 г. на осн. чл.20 от договора, банката е започнала да олихвява кредита с лихвения процент 8,95%, вместо първоначално уговорения 4,75%. Посоченият процент при сключването на договора за възнаградителна лихва е равен на 4,75 %, като съгл.чл. 3, ал. 1 същият е изчислен при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,1%. За референтен лихвен процент по процесния договор се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити. Към датата на сключване на договора стойността му е 0,65%. (4,1% + 0,65% = 4,75%).

Експертът посочва, че не се установяват записвания за капитализиране на лихвите към главницата. Според заключението, при дата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 15.08.2023г., размерът на задълженията при вариант на лихвен процент от 4.75%, договорен при сключването на договора, задължението за главница е в размер на 43523,20 лева, от която 3967.35лв. падежирала главница и 39555.85лв. предсрочно изискуема, 909,91 лева – задължение за възнаградителна лихва за период 25.01.2023г. до 14.07.2023г. и 400,31 лева задължение за мораторна лихва за периода 14.02.2023г. до 01.08.2023г. При вариант с приложение на първоначалния лихвен процент и впоследствие на увеличения, задължението за главница е 43523,20 лева, възнаградителна лихва 1055.29лв. и мораторна лихва 604.49лв.

Вещото лице не е установило записвания за капитализиране на лихви към главницата. Сочи, че съгласно чл.9 от договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски и предсрочна изискуемост,

3 кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, определена от МС, а банката е изчислявала мораторната лихва в периода 14.02.2023г. до 14.07.2023г., прилагайки според таблица на вещото лице процент от 16.1700 до 22.0700. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че начислената от банката мораторна лихва е формирана от законната лихва + лихвения процент за договорна лихва, включително с изменението на 8.95%.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

От гореописаните ангажирани по делото писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена, по категоричен и безспорен начин се установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит между „Юробанк България" АД и ответника като кредитополучател.

От изцяло кредитираното от съда заключение по съдебно-счетоводната експертиза като неоспорено от страните, обективно и компетентно дадено, както и от писмените доказателства по делото, се установи и усвояването, респективно реалното предоставяне на заемната сума.

Изпълнявайки служебното си задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав намира, че договорът е действителен и съобразен с изискванията на ЗЗП и ЗПК и не споделя възраженията на особения представител за недействителност на договора. Последният е сключен в изискуема форма, при спазване на нормативно изискуемото съдържание и приложения. Неоснователен е конкретният довод за неспазване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора ясно и недвусмислено в чл.3, ал.9 е посочен ГПР и общата дължима сума от кредитополучателя. В чл.22 от договора е обективирано и изявлението на кредитополучателя, че е получил стандартен европейски формуляр, поради което и това възражение не се подкрепя от събраните доказателства.

По предсрочната изискуемост: чл. 14 от процесния договор предвижда правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на една или повече месечни вноски по приетия погасителен план. Касае се за нормативно предвидено в ЗКИ право на банката при неизпълнение от страна на кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно е от заключението на вещото лице, че липсват извършени плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя и конкретно на погасителни вноски с настъпил падеж за периода 14.02.2023 г. – 15.08.2023 г., при което е налице предвиденото в чл. 14 от договора основание за кредитора да предприеме действия по обявяване на предсрочната изискуемост. Представената поканауведомление от кредитора и доказателства за връчването й чрез ЧСИ С. Д. по реда на чл. 47 ГПК, съдът намира за редовно оформена съгласно изискванията на ЗЧСИ и ГПК, което дава основание да се приеме, че банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем към 15.08.2023г. и са удовлетворени изискванията на т.18 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. ОСГТК на ВКС.