Определение № 580 от 02.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. Варна, 02.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500408 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т. Л. Т., Т. Т. Т. и Е. И. М., чрез процесуалния им представител адв.Ч., против определение № 260012/27.04.2023г., постановено по гр.д. № 292/2020г. по описа на Окръжен съд – Силистра и с което производството по делото е спряно до приключване на наказателното производство, започнало с ДП 44/2019г. на СО на Специализирана прокуратура и пр.пр. № 467/2019г. на Специализирана прокуратура.

В жалбата се излагат доводи за нищожност, незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че така постановеният съдебен акт е с невъзможен предмет, тъй като не е възможно ДП № 44/2019г. по описа на СО при Специализирана прокуратура и пр.пр. № 467/2019г. да бъдат приключени, предвид несъществуването на Специализираната прокуратура към настоящия момент, съответно преобразуването на прокурорската преписка и досъдебното производство под други номера в друга прокуратура. Инвокиран е довод за нищожност и поради липса на форма на обжалваното определение, изразяваща се в непосочване в диспозитива му на законовия текст, въз основа на който исковото производство е спряно. Излагат се съображения, че за разлика от разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съобразно която се е предвиждало обвързаност между наказателното производство и това за гражданска конфискация, такъв текст не е предвиден в ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ, съгл. изм. ДВ бр.84 от 2023г., в сила от 06.10.2023г.), като се позовават и на мотивите към ТР № 4/07.12.2018г. по т.д.

1

№ 4/2016г., ОСГК на ВКС. Счита се, че не следва да бъде допускано спиране на исковото производство с оглед избягване на претенция за обезщетение в голям размер, насочена към държавата по реда на ЗОДОВ. Излагат се доводи по съществото на спора по гр.д. № 292/2020г. на ОС – Силистра. Отправеното искане до настоящата инстанция е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна - Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, понастоящем с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ е подала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС – Силистра е образувано по искова молба на КОНПИ, с която срещу Е. И. М., Т. Л. Т., Т. Т. Т., С. Б. М. и И. Л. М., починал в хода на процеса и заменен от наследниците му по закон, са предявени искове по чл.151 вр. чл.147 вр. чл.142, ал.2, т.1 и т.2 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, за отнемане на имущество, включващо парични суми – иззети в хода на досъдебно производство, получени пенсии на трети лица и такива, съставляващи стойност на отчуждено имущество, недвижим имот и МПС, всички подробно индивидуализирани.

В исковата молба са изложени доводи, че основанието за отпочнатата проверка срещу Е. И. М. и Т. Л. Т. са получени уведомления за привличането им като обвиняеми по ДП № 44/2019г. по описа на СО-ОП, пр.пр. № 467/2019г. по описа на Специализирана прокуратура за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и 4, т.2 вр. ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.8 и т.23 ЗПКОНПИ, в хода на тази проверка е било установено значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ вр. с § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ в имуществото на проверяваните и свързаните с тях лица, като са наведени конкретни твърдения за установени обстоятелства относно семейно положение, данъчна и осигурителна информация, разходи за издръжка, движение по банкови сметки, за иззети и получени суми, придобити недвижими имоти и МПС, за които имущества не е установен законен произход на средствата, съответно за извършени отчуждавания на такова имущество.

В срока по чл.131 ГПК исковете са били оспорени от ответниците с подробни възражения за тяхната неоснователност.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е приел, че с оглед наведените от страните твърдения и възражения, и представените по делото доказателства – 2 протоколи за разпит на свидетели в досъдебното производство, обстоятелствата, които ще бъдат установени в наказателното производство, по което е било образувано ДП № 44/2019г. по описа на Специализираната прокуратура имат обуславящо значение за изясняване на релевантни за настоящото дело факти, в т.ч. изследване имуществото на проверяваните лица за процесния период и за преценката за несъответствие по см. на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, поради което наказателното производство се явявало проюдициално и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по образуваното пред него дело следва да бъде спряно.

Така постановеният съдебен акт, в т.ч. и с оглед наведените в частната жалба оплаквания, е валиден и допустим. Определението е постановено в изискуемата се от законна форма и от надлежен състав, не е налице неяснота до степен на неразбираемост, както и не е лишено от липса на предмет.

Обстоятелството, че към настоящия момент Специализираната прокуратура е закрита не означава, че липсва висящо наказателно производство за деянията, предмет на първоначално образуваното пред този разследващ орган разследване. Това се потвърждава от изисканата от първоинстанционния съд информация относно движението на пр.пр.

467/2019г. по описа на закритата Специализирана прокуратура и полученият отговор от Софийска градска прокуратура с вх. № 260332/16.09.2023г.

Непосочването в диспозитива на правната норма като основание, на която е постановено спирането, не прави обжалваното определение нищожно или недопустимо. От изложеното в мотивите е очевидно, че спирането е постановено поради приета преюдициалност на образуваното наказателно производство спрямо предявените искове.

Няма спор, че съгласно разпоредбите на чл.153, ал.5 и ал.6 от ЗОНПИ, съдебното производство по този закон започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, а прекратяването на последното или постановяването на оправдателна присъда не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата.

На отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото имущество, като образуването на наказателно производство е само повод за започване на проверката на комисията и осъждането на проверявания не е материалноправна предпоставка за уважаване на иска и отнемане на имущество. Развитието и изходът на воденото наказателно производство не са решаващи за отнемане на имущество по гражданската претенция на държавата.

В същото време, цитираните разпоредби не дерогират и приложимата норма на чл.300 ГПК, сочеща въпросите, по които наказателната присъда се явява задължителна за гражданския съд. Поради това и преценката за наличието на преюдициалност между наказателното производство и предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество не е 3 априори изключена /в т.см. и решение № 140/30.10.2023г. по гр.д. № 3565/2022г. на ВКС, ІІІ г.о./. Тази преценка обаче е винаги конкретна и зависи от фактическите обстоятелства във всеки конкретен случай. И само при направата на извод, че обвързващата сила на наказателната присъда ще има значение за установяване на обстоятелства, относими към съществуването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, може да бъде изведен извод за преюдициалност на наказателното производство спрямо исковете по чл.153 ЗОНПИ. В този случай и съобразно фазата на наказателното производство правното основание за спиране ще е по чл.229, ал.1, т.4 ГПК /при образувано пред съд наказателно дело/ или по чл.229, ал.1, т.5 ГПК /при наказателно производство в досъдебна фаза/, но все поради преюдициалност.

В настоящия казус от изложеното в исковата молба на КОНПИ и представените с нея доказателства е видно единствено, че срещу проверяваните лица Е. М. и Т. Л. Т. са били повдигнати през 2019г. обвинения за извършване на престъпление по чл.321, ал.3 НК – участие в престъпна група, в която участват и длъжностни лица, с цел извършване на престъпления по чл.201 НК и чл.202 НК. Инкриминираният период е 2017г. – 08.03.2019г. Липсва обаче информация по делото какви са фактическите действия, извършени от тези лица в този период и които са подведени от органите на досъдебното производство като съставомерни по смисъла на чл.321 НК. Следва да бъде отчетено и това, че престъплението по чл.321 НК само по себе си не е резултатно. Освен това не е ясно, предвид данните за внасян обвинителен акт, дали е налице изменение на обвиненията, респ. дали тези лица продължават да бъдат обвиняеми и за какви престъпления.

В същото време предмет на искането за отнемане на имущество от тези лица са парични суми, част от които са иззетите в досъдебното производство от дома на ответниците 1 792.11 лева и суми, съставляващи получени от Е. М. и Т. Л. Т. пенсии на трети лица. И ако за първата сума може да се предположи, че се претендира като налично имущество, то по отношение на втората в исковата молба липсват каквито и да било наведени твърдения защо се претендира незаконност на получаването им, както и дали същите съставляват налично имущество към датата на приключване на проверката, респ. предявяване на исковете.

При това положение, в контекста на задължителните разяснения по ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, и предвид липсата на яснота относно посочените по-горе обстоятелства по наказателното дело, на този етап не може да бъде изведен извод за преюдициалност, т.е., че с наказателната присъда ще бъдат установени по задължителен за гражданския съд въпроси, касаещи изводите му за наличие на несъответствие и принадлежността на претендираното за отнемане имущество в патримониума на лицата, от които се иска да бъде отнето.

Ето защо, като е постановил спиране на производството по делото до 4 приключване на наказателно производство, образувано срещу ответниците Е.

М. и Т. Л. Т., ОС – Силистра е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от изложеното, Апелативен съд –Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260012/27.04.2023 г. по гр.д.№ 292/2020 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което производството по делото е спряно до приключване на наказателното производство, първоначално образувано като ДП № 44/2019г. по описа на СО при Специализирана прокуратура и пр. пр. № 467/2019г. и ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5