Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 12.03.2025, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 33/2025
Вид
Решение № 36
Подписан
12.03.2025
В сила
05.04.2025
Състав
Атанас Василев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.1, т.2, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.3, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Бяла, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Н. С., ЕГН ********** от гр.Г. О., ул.“Ц. С.“ № ., с адрес за призоваване в гр.Г. О., ул.“Св. К.Б. I“ № ., офис ., против Наказателно постановление № 38-0009870 от 02.01.2025г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, включително липса на компетентност на АНО, както и квалифицирането и прилагането на съответния материален закон. Иска се неговата отмяна, алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2024г., св. Ц. – старши инспектор в ОО „АА“ – Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с Г. Г. Д. в гр.Б., като се били позиционирали на ул.“С.С.“ № ., пред мелница „Алимет“, в посока изход от гр.Б.. Около 14:37ч., спрели за проверка товарен автомобил „М.“ с рег.№ ...... от кат. N3 с прикачено към него полуремарке „В.“ с рег.№ ...от кат. О4, извършващ обществен превоз на товари – пшеница, с пътен лист № 678197 от 10.12.2024г., товарителница с № 0043045 от 11.12.2024г. и товарителница с № 599867 от 11.12.2024г. В хода на проверката и от представените товарителници установили, че общата 1 маса на МПС и ППС била 49 020кг., което надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 9 020кг. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без отразяване на възражения. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и процесното НП, връчено на жалбоподателя лично на 09.01.2025г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Последният е надлежно оправомощен да издава НП съгласно Заповед РД-08-107 от 29.02.2024г.

Възраженията релевирани в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон са бланкетни, като не се сочат конкретни пороци. При извършената служебна проверка съдът намира, че не са допуснати нарушения във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението е безспорно установено и е доказано неговото извършване.

В хода на извършената от контролните органи проверка на документите е доказано извършването на нарушението, доколкото в представените товарителници е отразено теглото на товара (9 020кг) и общата маса на МПС и ППС (49 020кг). Същата съдържа подпис на водача, който е бил наясно с претоварването, поради което следва да се цени като признание за негативния факт на претоварването на управляваното от него ППС.

Следователно деянието е доказано от обективна и субективна страна.

Съдът намира за основателно възражението, че при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв. до 3000лв. В случая АНО е наложил глоба в максимален размер от 3 000 лева, като са изложени съображения, че това не било първо нарушение на водача, а същият бил санкциониран и преди, включително за извършване на превоз на товари, чиято маса надвишава нормите, определени от МРРБ. Към административнонаказателната преписка е приложена справка за нарушител, от която се установява, че спрямо жалбоподателя С. действително има регистрирано едно предходно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.„а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ с АУАН № 1163 от 26.112024г., за което било издадено НП № 3505 от 30.12.2024г. с наложена глоба в размер на 2 500 лева. В същата обаче липсва отразяване НП да е влязло в законна сила, поради което не може да се направи извод, че извършеното нарушение е за втори път (тъй като не би могло да е в условия на повторност). Следва да се посочи, че в мотивите на АНО липсва нужната конкретика по отношение на тези обстоятелства, а и необосновано се сочи, че жалбоподателят е санкциониран и друг път, като от приложената справка за нарушител е видно само посоченото вече нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че нарушението е за първи път.

Извършеното нарушение действително се отличава с много по-висока обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че превишението на максимално допустимата маса е с 9 020кг, което попада в т. 4 от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките 2 нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и се класифицира като "най-тежко нарушение". С оглед на това, в тази част, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до размер над средния, а именно 2 000 лева, като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение и това, че същото е за първи път.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0009870 от 02.01.2025г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на С. Н. С., ЕГН ********** от гр.Г. О., ул.“Ц. С.“ № ., на осн. чл.53 ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 2 000 лева.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________

3