Решение № 262 от 22.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Разлог, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20231240200314 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Д.И.К., ЕГН*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„Б.В.“№50, против НП №НП-00-4 от 28.04.2023 г. на кмета на О.Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 250,00 лева за нарушение на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ.

Иска се отмяна на НП, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Твърди се неправилно прилагане на материалните норми. В СЗ, жалбоподателят се представлява от адв. С., която претендира разноски.

АНО изпраща представител – адв. Д., който изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на НП.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 02.04.2023 г., в м.а „С.Н.“ в землището на г.Б., о.Б., са установени свободно пуснати, без пастир, животни – коне, около 30 броя, в селскостопанска земя – нива, засята с пшеница, стопанисвана от И.Д.П.. Нарушението е констатирано от служители в отдел „ОРС“, след получен сигнал от лицето Й.И.П.. На място служители на общината констатирали броя на конете – около 30. След направен оглед на място на същата дата е установено, че конете са без пастир и са скъсали поставен ел. пастир, с който е оградена нивата. В резултат на влизането на животните в нивата, са причинени вреди на селскостопанското имущество – отъпкани и опасани били около 10 дка пшеница. След справка в БАБХ контролните органи установили, че жалбоподателката Д.К. притежава коне, които отглежда в обори в близост до засегнатия имот.

Установеното нарушение е отразено в Констативен протокол №267 от 02.04.2023 г., който е съставен от общинските служители в отдел „ОРС“ - А.К.Р. и Д.И.В..

На 07.04.2023 г. комисия съставена от трима общ. служители, назначена със заповед на зам. кмета на О.Б., е установила при проверка на място в имота, че същият е засят с пшеница, която е изцяло опасана, имотът е в следи от едрокопитни животни, но в резултат на обилни валежи и физиологическото развитие на посева от пшеница се наблюдавало постепенното му възстановяване.

В резултат на всички установени обстоятелства, Н.А.К. – н-к на отдел „ОРС“ към О.Б., е съставил акт за установяване на адм. нарушение №62 от 12.04.2023 г. срещу Д.И.К., ЕГН*, 1 за нарушение на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, в който са отразени констатациите, описани в констативния протокол. С писмо изх. №94-23-3607 от 07.04.2023 г. е изпратена покана до Д.К. да се яви в служба „ОРС“ за съставяне на АУАН, но лицето е отказало да получи поканата, видно от приложена по делото разписка от куриер. Актът е съставен в присъствието на свидетелите Ц.Д.П. и А.И.Г., като жалбоподателят е отказала да подпише акта на следващия ден 13.04.2023 г., като отказът е удостоверен чрез подписа на двама свидетели – Г.Д. и Г.С.. По делото няма данни за депозирано пред АНО възражение от актуваното лице.

Видно от Заповед №09-22-216 от 07.07.2022 г., кметът на О.Б. е определил настоящият актосъставител Н.К. като лице, което може да установява и издава актове за установяване на адм. нарушение по ЗАНН.

След изтичане на срока за възражение, кметът на О.Б. е издал НП №НП-00-4 от 28.04.2023 г., с което на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, е наложил на Д.И.К., ЕГН*, адм. наказание „глоба“ от 250,00 лева за това, че на 02.04.2023 г., в м. „С.Н.“ в землището на г.Б., са установени свободно пуснати, без пастир, животни – коне, около 30 броя, в селскостопанска земя – нива, засята с пшеница, стопанисвана от И.Д.П., като животните били собственост на жалбоподателя. Последното се установявало от извършена справка в ИИС на БАБХ към 05.04.2023 г. за лицето Д.К. (л.12-16 от делото). НП е връчено лично на жалбоподателя на 04.05.2023 г.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Н.К. – актосъставител, Д.В. и А.Р. – свидетели при установяване на нарушението и Й.П. – лицето, което подало сигнала до общината за извършено нарушение. От показанията на общ. служители се установява, че на 02.04.2023 г. в м. „С.Н.“ в землището на г.Б., са установени свободно пуснати, без пастир, животни – коне, които били установени, че са на лицето Д.К., която стопанисвала единствената намираща се в региона ферма за коне. На място служителите установили собственика на пострадалия имот, който гонел животните от него. Електропастира на конете бил скъсан, като нямало и човек, който да осъществява контрол върху тях. Конете не притежавали ушни марки, което затруднявало тяхната идентификация.

Свидетелят П. сочи, че е подал сигнал до общината, след като се движел по главен път между г.Б. и с.Б. и установил в нивата на баща му стадо коне. Животните били разпуснати без надзор от никого. Само един човек имал толкова много коне в г.Б. и това била жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

При така очертаните фактически положения настоящият съд. състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена на 12.05.2023 г. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съд. контрол, а разгледана по същество е неоснователна.

Носителят на адм. нак. власт, в случая – кмета на о.Б., е издал НП след като е установено по безспорен начин извършване на нарушение по ЗОСИ, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на адм. нарушение по делото служи като предпоставка за издаване на друг акт - НП. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл.52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.

След извършена служебна проверка, съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето на АУАН. В случая нарушителят е отказал да подпише АУАН, което е надлежно декларирано, като жалбоподателят е имал възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него адм. нак. производство. Не се ограничава и правото му по чл.44 от ЗАНН, в 7-дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, 2 свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Адм. нак. производство е осъществено в законовите срокове по ЗАНН.

Наличните доказателства и най-вече показанията на разпитаните свидетели, потвърждават достоверността на приетата от съда фактическа обстановка. И четиримата свидетели ясно заявиха пред съда, че на процесните дата, час и място именно отглежданите в животновъдния обект на жалбоподателя коне са навлезли в имота на И.П. и са унищожили посятата в имота пшеница. Съдът не наммира за основателни възраженията на жалбоподателя за липса на доказаност по отношение на въпроса чии са процесните животни, като са налице ясни и недвусмислени индикации в тази насока и обективно не съществува вероятност да се касае за други коне. Установени по несъмнен начин са и щетите от поведението на животните, които са незабавно фиксирани от А.Р. и Д.В. и обективирани в изготвените от тях фотоснимки.

В производството беше установено, че от жалбоподателя е допуснато животните му да навлязат в чужд селскостопански имот, засаден с ръж, при което са тъпкали, изскубвали и изпасвали засадената селскостопанска продукция, причинявайки щети на стопанисващото го лице. На това му неправомерно поведение съответства конкретна санкционна норма от нормативен акт от по-висока степен – чл.40, ал.1, т.2, предл.последно от ЗОСИ, който именно закон урежда обществените отношения, свързани с опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, реда за обезщетяване на причинените вреди и в който се съдържат изрични разпоредби, които определят компетентните органи за установяване на нарушения срещу селскостопанското имущество, видовете нарушения и съответните санкции за тях. Т.е. АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението. Посочената разпоредба на закона следва да се тълкува в смисъл, че нарушението може да се осъществи не само с действие от страна на нарушителя, но както е в конкретния случая и с бездействие на собственика на животните, с което той е допуснал животните му да навлязат в чужд имот, без да има право за това, при което са причинени вреди на чуждо селскостопанско имущество.

Установената и подробно описана щета - унищожена пшеница, представлява вреда на селскостопанско имущество, което е съставомерния резултат на посоченото нарушение в чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ.

Предвид горното, настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено нарушението от обективна страна, а именно че Д.К. е пуснала животни (коне), на които е собственик, да навлязат в чужд селскостопански имот, без да има право, при което конете са причинили вреди на селскостопанската продукция-подробно описана в АУАН и НП.

От субективна страна настоящия състав счита, че установеното деяние следва да се приеме за извършено по непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не са наказуеми само в изрично предвидените случаи. В конкретния случай липсва такава разпоредба, поради което за извършеното нарушение по непредпазливост следва да се наложи наказание.

На следващто мясо наложеното наказание от АНО съответства на установеното адм. нарушение и размерът му е определен законосъобразно при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което същото е справедливо и законосъобразно. Наказанието правилно е определено от 250.00 лева, тъй като нарушението е извършено при наличие на отегчаващите вината обстоятелства, а именно, че при извършеното нарушение са причинени имуществени вреди на селскостопанския имот и нарушението сериозно е накърнило неприкосновеното абсолютно право на собственост.

Ето защо съдът намира НП за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на АНО следва да се заплатят направените разноски за изплатено адв. възнаграждение. По делото е представен договор за 3 правна защита и съдействие (л.50 от делото), видно от който е изплатено възнаграждение от органа на адвокат от 480.00 лева. В ОСЗ не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №НП-00-4 от 28.04.2023 г. на кмета на О.Б., с което на Д.И.К., ЕГН*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„Б.В.“№50, е наложено адм. наказание „глоба“ от 250,00 лева, за нарушение на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ.

ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„Б.В.“№50, да заплати на О.Б., г.Б.о, п.

„Н.В.“№1, сумата от 480.00 лева, представляваща разноски за заплатено адв. възнаграждение.

Решението на съда подлежи на обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4