Решение № 15288 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15288 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от К. АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело №

20251110152312 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 във вр. с чл. 412, ал. 1 от Кодекса за з-ето (КЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 463,10 евро (представляваща равностойността на претендираните 20 464,05 лв.), съставляваща неплатен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ за вреди по л.а.

„Мерцедес S350“ с ДК№ СВ9905НВ, причинени при ПТП на 23.12.2023 г. от водача на л.а.

„Мерцедес“ с ДК№ СА1460СВ, чиято гражданска отговорност е з-а при ответника.

Претендира се и сумата от 565,28 евро (представляваща равностойността на 1 105,59 лв.) – обезщетение за забава за периода от 24.05.2025 г. до 30.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-З-е“ АД оспорва исковете изцяло по основание и размер. Възразява, че процесното ПТП представлява верижна катастрофа и водачът, з- при него, не носи вина за всички нанесени увреждания по автомобила, по-специално тези в предната част. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения водач, който не се бил съобразил с пътната обстановка. Оспорва и размера на претенцията като прекомерно завишен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че на 23.12.2023 г. на АМ „Тракия“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес“ с ДК№ СА1460СВ и л.а. „Мерцедес S350“ с ДК№ СВ9905НВ.

Не е спорно и наличието на валидни застрахователни правоотношения към датата на инцидента – застраховка „Каско“ при ищеца за увредения автомобил и застраховка 1

„Гражданска отговорност“ при ответника за автомобила на причинителя.

Относно механизма на ПТП и вината: Виновното поведение на водача А. Г. Г. (управлявал л.а. с ДК№ СА1460СВ) е установено с влязло в законна сила на 13.03.2024 г. Наказателно постановление № 23-1006-004158/26.01.2024 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик. Същият е санкциониран за това, че в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП не се е движил на такова разстояние от движещия се пред него автомобил, че да може да избегне удрянето му. По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. Г. Г.. Същият заявява, че е шофирал в колона със скорост 130-140 км/ч, когато автомобилите пред него са спрели и той е ударил този пред него.

По делото категорично няма доказателства за друг, предходен или самостоятелен удар, който да е причинил щетите в предната част на увредения автомобил. В проведеното съдебно заседание вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) изрично уточнява, че липсват данни за настъпил предходен удар. Поради това съдът кредитира заключение на САТЕ, според което водачът на л.а. с ДК№ СА1460СВ реализира ПТП с намиращия се пред него л.а. с ДК№ СВ9905НВ, вследствие на което удареният автомобил се измества напред и удря намиращото се пред него превозно средство. Както предната, така и задната цялостна деформация по л.а. „Мерцедес S350“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие по вина на водача, з- при ответника. Липсват доказателства за съпричиняване от страна на увредения водач.

При спор относно механизма на верижно ПТП не може по предположение да се приеме, че всеки последващ контакт между автомобилите представлява самостоятелен причиняващ удар. Съгласно практиката на ВКС причинителят отговаря само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение, като релевантен е общият верижен процес на увреждането, а не формалното наличие на последващ контакт между МПС. В този смисъл Решение № 444/31.10.2012 г. по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., приема, че поведението на участниците следва да е част от общия верижен процес на увреждането и че определяща е причинната връзка с вредоносния резултат. Когато се твърди самостоятелен удар на средния автомобил в предния, този механизъм подлежи на пълно и главно доказване. Протоколът за ПТП не доказва механизма, доколкото възпроизвежда данни на участниците, без непосредствени възприятия на длъжностното лице, а при липса на други доказателства съдът не може да приеме за установена причинно-следствената връзка между твърдения механизъм и вредите. Това следва от Решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., II т. о., и Решение № 71/16.08.2017 г. по т. д. № 60343/2016 г., II г. о. Следователно, ако от автотехническата експертиза и останалите доказателства се установява, че средният автомобил е бил избутан напред вследствие на удара отзад, а не се установява самостоятелно противоправно действие или отделен причиняващ удар от негова страна, вредите по предната част следва да се отнесат към първоначалния удар отзад като част от единния причинен процес.

Относно размера на дължимото обезщетение: Въз основа на ликвидационен акт и представени фактури, ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, чиято равностойност възлиза на 11 976,71 евро за ремонт (23 424,41 лв.) и 300,89 евро за репатриране (588,48 лв.). Ответникът е възстановил доброволно част от сумата в размер на 1 822,16 евро (3 563,84 лв.). Заключението на САТЕ установява, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила с ДК№ СВ9905НВ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 15 556,38 евро с ДДС (30 425,64 лв.). Реално изплатеното от ищцовото дружество обезщетение от 11 976,71 евро (23 424,41 лв.) е по-ниско от определената от вещото лице средна пазарна стойност за възстановяване. Експертизата установява, че действителната пазарна стойност на автомобила към датата на инцидента е 28 916,11 евро (56 555 лв.), като необходимите разходи за ремонт представляват 53,80% от нея, поради което не е налице тотална щета. Относно разходите за репатриране, САТЕ посочва, 2 че поради увреждания по охладителната система, МПС не е могло да се придвижва на собствен ход. Изплатената сума от 300,89 евро (588,48 лв.) съответства на средната пазарна стойност на услугата към релевантния момент.

Предвид изложеното, главният иск е доказан. Ответникът дължи възстановяване на изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на 12 285,27 евро (24 027,89 лв.), от които следва да се приспадне доброволно платената част от 1 822,16 евро (3 563,84 лв.). Остатъкът от 10 463,10 евро (20 464,05 лв.) е изцяло дължим.

Относно акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД: Ищецът е изпратил до ответника регресна покана, получена на 23.04.2025 г.. С изтичането на едномесечния срок по чл. 412, ал. 3 от КЗ, ответникът е изпаднал в забава, считано от 24.05.2025 г.. Претендираната мораторна лихва за периода от 24.05.2025 г. до 30.10.2025 г. възлиза на 565,28 евро (1 105,59 лв.), до който размер искът следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З-е“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 895, на основание чл. 411, ал. 1 във вр. с чл. 412, ал.

1 от КЗ, сумата от 10 463,10 евро, представляваща равностойността на 20 464,05 лв. неплатен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди по л.а. „Мерцедес S350“ с ДК№ СВ9905НВ от ПТП, настъпило на 23.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (18.11.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 565,28 евро (петстотин шестдесет и пет евро и 28 цента), представляваща равностойността на 1 105,59 лв. обезщетение за забава за периода от 24.05.2025 г. до 30.10.2025 г., както и сумата от 1 694,06 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3