Решение № 2004 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2004 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20231100113449 по описа за 2023 година

Ищецът Н. М. Н. твърди, че през септември 2012 г. срещу него започнало досъдебно производство.

В периода 19.09.2012 г. - 23.03.2023 г. по отношение на него се водило наказателно преследване, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Неоснователното обвинение продължило повече от 10 години. Търпял мярка задържане под стража за 6 месеца, през които преживял неимоверно унижение. Притеснявал се за съпругата, майка си и сестра си, които го виждали в състояние на безпомощност.

През първите два месеца бил задържан в ареста в Плевен. Тъй като семейството му живеело в София, се наложило да се премести в Плевен, за да се улесни общуването с него. По време на задържането отслабнал поради липса на апетит и притеснения. В ареста в София бил поставен в изолация от други хора, извеждали го самостоятелно на разходка, а липсата на общуване го потискала. В периода на задържането си не можел да общува нормално с 4годишното си дете. Когато звънял по телефона от ареста връзката била лоша, детето не го чувало и бързо се отказвало да говори с баща си. Когато го освободили, детето не могло да го познае и плачеше при вида му – с обръсната глава заради въшките и бълхите в ареста. В периода на задържането си водел съдебни дела в Република Гърция и изпитвал 1 затруднения да общува с гръцките си адвокати, да организира представителството си по делата и да защитава интересите си, както и да набавя необходимите документи.

Заради липсата на доходи съпругата му отписала детето от частната детска градина, която посещавало, тъй като не било прието в държавна детска градина.

Последвал домашен арест от 3 месеца, през които Н. се чувствал унизен и потиснат. Търпял социална изолация и живеел в притеснения и несигурност. Не можел качествено да участва в живота на семейството си, да работи да осигурява финансово семейството си.

Обвинението било свързано с бизнеса му и доверието на бизнес партньорите му било разклатено. Настъпил отлив на клиенти и подизпълнители. Притеснявал се, че ако загуби бизнеса си трудно ще продължи живота и реализацията си. Когато се разбрало за задържането му всички подизпълнители започнали да си търсят парите, а клиентите спрели да плащат. Чуждестранните фирми, с които работел, се отдръпнали. Превозвачи го търсели в ареста и в дома му и настоявали да получат плащания. Това рязко влошило финансовото състояние на бизнеса и на семейството. Един от кредитите му бил обезпечен с ипотека върху парцел в индустриалната зона на гр. Плевен, като парцелът бил отнет. Последвала и възбрана на част от семейното жилище в гр. София.

Едва през 2014 г. успял да възстанови бизнеса си и да подобри финансовото си състояние.

Обвиненията срещу Н. и развитието на наказателното производство били широко отразени в медиите и станали достояние на цялата общественост. Това засегнало доброто име на Н. и чувството му на достоен гражданин и професионалист. Отделил време и усилия за организиране на защитата си, а целодневното участие в съдебните заседания пречели на работата му. Всяко явяване пред органите на разследването и в съдебни заседания му коствали стрес и притеснения. Третирали го като престъпник, хората го одумвали и се отдръпнали от него.

Обтегнали се отношенията със съпругата му. Планирали второ дете, но задържането му, продължителното наказателно производство, финансовата несигурност и опасността да бъде лишен от свобода забавили плановете им.

2

Затова двете деца били с голяма разлика във възрастта.

Н. се чувствал безпомощен и затормозен от тежестта на обвинението: че е замесен във взривяване на автомобил и е целял смъртта на друг човек; че е разрешавал финансовите си отношения с хората, като поръчвал взривяването им. Особено притеснение изпитал, когато бил признат за виновен по едно от делата и му наложили наказание лишаване от свобода. Макар да знаел, че не е извършвал престъпление, се тревожел за себе си и за семейството си, ако се наложи да влезе в затвора за няколко години.

В продължение на 10 години силно се притеснявал от случващото се с него и с близките му. Заради Н. те преживявали тежки моменти, несигурност, притеснения, неудобство пред околните. При претърсване в дома му рано сутринта детето се стресирало и месеци наред не искало да стои само в стая и непрекъснато търсило майка си. Съпругата му започнала да посещава психиатър, защото не могла да се справи със стреса, безсънието и депресията.

Получавала паник-атаки. Положили много усилия да скрият от бабата на Н., която го отгледала като дете, че е в ареста, защото се страхувал, че тя няма да го понесе.

Стресът от обвинението засегнал и здравето на ищеца. Появили се проблеми със сърцето, които все още имал.

Неимуществените вреди от незаконното обвинение оценява на 150 000 лева.

Претърпял и имуществени вреди: 18 000 лева за заплатени адвокатски хонорари в наказателното производство и пропуснати ползи от невъзможността да разполага със сумата от 17 000 лева гаранции като мярка за неотклонение.

Счита, че е налице основание за ангажира отговорността на държавата, тъй като прокуратурата на Република България предявила и поддържала обвинението срещу мен в продължение на повече от 10 години.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 150 000 лева неимуществени вреди, 18 000 лева имуществени вреди – заплатени адвокатски хонорари за защита в наказателното производство, 1 851.24 лева законна лихва за периода 05.06.2013 г. – 31.03.2015 г. върху внесената гаранция от 10 000 лева и 3

4 177.73 лева законна лихва за периода 17.11.2017 г. – 23.08.2023 г.

Претендира законни лихви върху главниците от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 23.03.2023 г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за неоснователност на исковете и липса на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Счита адвокатското възнаграждение от 18 000 лева за прекомерно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).

В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия на разследващите органи и на представители на прокуратурата – образуване на наказателно производство, повдигане и поддържане на обвинения за извършване на престъпления, за които Н. М. Н. е оправдан. В доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника – претърпени от ищеца вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконните действия от страна на представители на ПРБ.

Установява се от писмените доказателства по делото, че след извършен на 19.09.2012 г. разпит Н. е привлечен като обвиняем за това, че в периода 01.09. - 10.09.2012 г. в град Плевен, в съучастие с четирима души, като извършител, с цел да принуди две лица да поемат имуществено задължение в размер на 38 250 евро, ги заплашил с насилие, като деянието е придружено с 4 опит за убийство и опит за взрив и е извършено от повече от две лица престъпление по чл. 213а, ал. 4, т. 2, пр. 2 вр. ал. 3, т. 4, пр. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

С постановление на ОП - Плевен от 19.09.2012 г. Н. е бил задържан до 72 часа, а с определение от 21.09.2012 г. по ЧНД№ 686/2012 г. по описа на ОС – Плевен съдът му наложил постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, изпълнявана в следствения арест в гр. Плевен.

На 28.09.2012 г. на Н. Н. е направена полицейска регистрация.

На 19.10.2012 г. е извършено претърсване в банковия сейф в обществения трезор на „Първа инвестиционна банка“ АД, нает от Н. М. Н., но в него на се намерени никакви вещи и книжа.

Поради фактическа и правна сложност и наличие на данни за деяние от компетентност на СП, с постановление от 16.11.2012 г. делото е иззето от ОП – Плевен.

От 22.11.2012 г. мярката „задържане под стража“ е изпълнявана в следствения арест в гр. София, ул. „Майор Георги Векилски“ № 2.

С постановление от 23.11.2012 г. Н. Н. е бил привлечен като обвиняем за две престъпления: по чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.

1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК – за подбуждане към убийство на две други лица, които, като съизвършители, на 10.09.2012 г. умишлено направили опит със средства, опасни за живота на мнозина (чрез взрив), да умъртвят В.П., като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини и деянието е извършено предумишлено; по чл. 213а, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК - за това, че като извършител, с цел да принуди В.П. да поеме имуществено задължение в размер на 38 250 евро, го заплашил с насилие, като деянието е извършено от група.

На 16.03.2013 г. мярката за неотклонение е изменена в „домашен арест“.

С постановление от 18.04.2013 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл.

20, ал. 3 от НК.

С определение на АСпНС от 05.06.2013 г. мярката за неотклонение „домашен арест“ е изменена в „гаранция“ в размер на 10 000 лева и на същата дата сумата е внесена.

5

На 05.12.2013 г. СП е внесла обвинителен акт в СпНС срещу Н. М. Н. за извършено от него престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 9, т. 6 пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 от НК. По делото са проведени 16 съдебни заседания в периода от 09.01.2014 г. до 02.02.2015 г., като с присъда от 02.02.2012 г. ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение, а мярката му за неотклонение „гаранция“ - отменена. Сумата за гаранцията е освободена от съда и получена от защитника му на 31.03.2015 г.

Срещу присъдата прокуратурата е внесла протест. Пред АСпНС са се провели девет съдебни заседания в периода от 01.07.2015 г. до 14.11.2016 г., като въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда.

По подаден касационен протест е образувано дело пред ВКС и след проведеното едно съдебно заседание - на 19.04.2017 г., с решение от 22.05.2017 г. въззивната присъда е отменена и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АСпНС.

От 10.07.2017 г. до 08.11.2017 г. АСпНС е провел три съдебни заседания, като по първото от тях – на 10.07.2017 г. подсъдимият Н. Н. не се е явил поради заболяване. С присъда от 08.11.2017 г. ищецът е признат за виновен в извършване на подбуждане към квалифициран състав на убийство.

Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца и му определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 7 000 лева.

Сумата е внесена на 17.11.2017 г.

Срещу осъдителната присъда е внесена касационна жалба, а срещу осъждането на Н. Н. по чл. 117, ал. 2 от НК вместо по чл. 116, ал. 1 от НК прокуратурата внесла касационен протест.

След проведени две съдебни заседания, с решение от 12.11.2018 г. ВКС отменил присъдата на АСпНС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АСпНС.

При третото разглеждане на делото от въззивната инстанция са се провели 17 съдебни заседания за периода 11.01.2019 г. - 18.02.2022 г. С решение от 03.06.2022 г. АСпНС е потвърдил оправдателната присъда на Н. от 02.02.2015 г.

Пред ВКС е проведено едно съдебно заседание - на 21.11.2022 г. и с окончателно решение от 23.03.2023 г. ВКС потвърдил въззивното решение.