Решение № 313 от 17.04.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Шумен, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630100165 по описа за 2025 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.222, ал.1 от КТ и чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата си молба до съда ищецът В. Й. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, излага, че с Решение №1 от 03.01.2023 г., постановено по гр.д.№1554/2022 г. по описа на ШРС било признато за установено, че извършеното от ответника „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, с ЕИК:

8311600780 0272, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя К.Г.М. уволнение е незаконно. Със същото решение ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетения по чл.225, ал.1, чл.220, чл.222, ал.1, чл.224, ал.1 от КТ. Решението било влязло в законна сила на 18.01.2023 г.

Заведените за обезщетенията искове били предявени като частични. Ищецът бил отправил покана към дружеството да му изплати остатъка от полагащите му се обезщетения, но същото не се отзовало. Излага и аргументи относно размера на полагащото му се трудово възнаграждение и оттук – за размера на обезщетенията.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 11497, 60 лева, представляваща дължима, неизплатена част от обезщетение за времето през, което е останал без работа поради незаконно уволнение, извършено със 1

Заповед №13/25.05.2022 г. на директора на ответното дружество /за периода от 26.05.2022 г. до 26.11.2022 г./; 1 286, 41 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, изчислено върху горното главно вземане, считано от 22.07.2022 г. до 11.08.2023 г.; сумата от 1 490, 60 лева, представляваща дължима, неизплатена част от обезщетение при уволнение поради съкращаване в щата, за период от един месец /от 26.05.2022 г. до 26.06.2022 г./; 214, 40 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, изчислено върху горното главно вземане от 1 490, 60 лева, считано от 22.07.2022 г. до 11.08.2023 г. Главните вземания се претендират ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.

В хода на делото ищецът прави отказ от исковете си за заплащане на обезщетение за забава, поради което производството е прекратено в частта му относно претенциите по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 286, 41 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, изчислено върху главното вземане по чл.225, ал.1 от КТ, считано от 22.07.2022 г. до 11.08.2023 г., и за сумата от 214, 40 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, изчислено върху главното вземане по чл.222, ал.1 от КТ, считано за периода от 22.07.2022 г. до 11.08.2023 г.

Също в хода на делото е допуснато изменение размерите на главните искове, като искът по чл.222, ал.1 от КТ се счита предявен за сума от 1 220, 86 лева, а искът по чл.225, ал.1 от КТ се счита предявен за сумата от 9 825, 16 лева. За остатъка, до пълния, предявен първоначално размер по тези искове, производството е прекратено, поради отказ от тази част от исковете. Ищецът пояснява, че намалява размера на главните си искове предвид изплатените от ответника по силата на влязлото в сила решение суми за двете обезщетения, предмет на настоящите искове.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни по размер, сочейки аргументи. Претендира и разноски.

Прави материално правно възражение за прихващане със свое насрещно вземане, в размер на 5 936, 97 лева, представляваща изплатено от работодателя /ответното дружество/ на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ /за неспазено предизвестие/, за което си възражение излага фактически 2 твърдения. Моли исковете да бъдат отхвърлени, поради извършване на съдебно материално правно прихващане с вземането на ответника срещу ищеца за сумата от 5 936, 97 лева. Претендира и разноски.

В хода на делото заявява, че уточнява размера на възражението си за прихващане, като посочва, че размерът на задължението на ищеца към дружеството възлиза на обща сума от 6 936, 97 лева, включваща изплатено от работодателя на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ /за неспазено предизвестие/ и изплатените съобразно влязлото в сила между страните съдебно решение суми за обезщетенията по чл.225, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че с Решение №1 от 03.01.2023 г., постановено по гр.д.

№1554/2022 г. по описа на ШРС, съдът е признал за незаконно уволнението на ищеца, извършено от ответника със Заповед на директора №13/25.05.2022 г., като ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Инженер ХМС, водоподаване, язовири, ОПВВВ“ в отдел „ТехническиВодоподаване, язовири, ОПВВВ“ при ответното дружество. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 500.00 лева, представляваща част от претенция, цялата в размер на 5 000.00 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, считано за периода от 26.05.2022 г. до 26.11.2022 г., както и да му заплати сумата от 500.00 лева, представляваща част от претенция, цялата в размер на 5 000.00 лева, съставляваща обезщетение, поради съкращаване в щата, в размер на брутното трудово възнаграждение, за периода, през който ищецът е останал без работа, но не за повече от един месец. Горните обезщетения са присъдени ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им плащане.

Решението е влязло в законна сила на 18.01.2023 г. От изготвеното по делото заключение по допуснатата ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца по чл.228 от КТ, считано към датата на уволнението, като се вземат предвид данните за 3 размера на брутното му трудово възнаграждение според подписаните от ищеца Трудов договор №1/05.04.2021 г. и Допълнително споразумение №33/06.10.2021 г. възлиза на стойност от 1 720, 86 лева. Размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ се равнява на сума от 1 720, 86 лева, а размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се равнява на сума от 10 325, 16 лева. Няма спор, а се установява и от заключението по приетата експертиза, че присъдените с Решение №1 от 03.01.2023 г., постановено по гр.д.

№1554/2022 г. по описа на ШРС суми за обезщетения по чл.225, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ /по 500.00 лева за всяка претенция/ са изплатени на ищеца още преди завеждане на настоящата искова молба. Предвид този факт ищецът в първото съдебно заседание измени главните си искове, като извърши частичен отказ от тях касателно горепосочените плащания. С оглед на изложеното и следвайки цитираното съдебно решение, с което съдът е длъжен да се съобразява, с оглед задължителната сила на присъдено нещо, стига до извода, че на ищеца се дължи остатъка от присъдените обезщетения по чл.225, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, въпреки че обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ не се дължи предвид факта, че на ищеца е присъдено и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с оглед незаконосъобразността на уволнението му.

Досежно направеното от ответника материалноправно изявление за прихващане и възражение за съдебно прихващане със свое насрещно вземане, в размер на 5 936, 97 лева, представляващо изплатено от работодателя /ответното дружество/ на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ /за неспазено предизвестие/, за да се произнесе съобрази следното:

По дефиниция прихващането представлява погасителен способ на облигационни задължения, при който две насрещни, еднородни, заместими задължения се погасяват до размера на по- малкото от тях. За да настъпи погасителния ефект на прихващането трябва да са налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: 1/.Идентичност на субектите при двете задължения, която търпи някои изключения- хипотези при обезпечаване на чужд дълг и при наличието на договор за прехвърляне на вземане /цесия/;

2/. Двете вземания трябва да са еднородни, т.е. да имат еднакъв предмет;

3/.Предметът на вземанията трябва да бъдат заместими вещи; 4/. Активното вземане, т.е. това, с което се прихваща трябва да е изискуемо, а задължението, кореспондиращо на пасивното вземане, трябва да е изпълняемо; 5/.

Вземанията трябва да са ликвидни, т.е. безспорни по основание и размер.

4

Според съдебната практика, ликвидно следва да е активното вземане, като същото не трябва да бъде обвързано с възражение, което да води до неговото отпадане или до намаляване на размера му. В настоящата хипотеза, предвид оспорването от страна на ответника, счита, че ответникът обективира едновременно материално правно изявление за прихващане и възражение за съдебно прихващане, поради обстоятелството, че вземаното на ответника е неликвидно. Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, прихващането е погасителен способ на задължения, при който две насрещни еднородни, заместими задължения се погасяват до размера на по-малкото от тях. В случая не се спори, че с оглед уволнението на ищеца, което е признато за незаконно, ответникът му е изплатил обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ- за неспазено предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая от заключението по приетата ССЕ, се установи, че размерът на последното, получено от ищеца брутно трудово възнаграждение преди уволнението се равнява на сума от 1 720, 86 лева. Няма спор, а се установява и от приетите по делото доказателства, че уговореният между страните срок на предизвестие е 90 дни, т.е. следва да се дължи обезщетение за неспазения срок в размер на три брутни трудови възнаграждения. Според заключението по приетата ССЕ, ответникът във фиш за работна заплата за месец май 2022 г. е начислил обезщетение по чл.220, ал.1 от КТК, равняващо се на три брутни трудови възнаграждения в размер на 5 132, 37 лева, което е изплатено на 20.06.2022 г.

Във фиш за работна заплата за месец юни 2023 г. е начислено доплащане /корекция/ на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 804, 60 лева, което е изплатено на 12.07.2023 г. Получаването на тези суми за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ е признато от ищеца. Съгласно константната съдебна практика и правната доктрина, при признаване на уволнението за незаконно, ако работодателят е изплатил обезщетение за неспазено предизвестие / чл.220, ал.1 от КТ/ и е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ подлежи на връщане от работника, като няма пречка връщането на изплатените суми да бъде предявено чрез възражение за прихващане от страна на работодателя, предвид наличието на предпоставките 5 на чл.103, ал.1 и чл.104, ал.1 от ЗЗД. Изложеното сочи всички предпоставки за уважаване на предявеното възражение за прихващане- съществуване на насрещно, изискуемо, парично вземане на ответника, нямащо характер на посочените в чл.105 от ЗЗД.

Поради гореизложеното заключава, че искът по чл.225, ал.1 от КТ следва да се уважи само за сума от 5 109, 05 лева, като за остатъка от претендираната сума следва да се отхвърли поради извършено прихващане от страна на ответника със сума в размер на 4 716, 11 лева, представляваща изплатено от ответника на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Искът по чл.222, ал.1 от КТ следва да се отхвърли изцяло, поради извършено прихващане от страна на ответника със сума в размер на 1 220, 86 лева, представляваща част от изплатено от ответника на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Върху присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се дължи и лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска- 11.08.2023 г.