Решение № 1537 от 22.04.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1537 22.04.2019 г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20234 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът С. С.Р. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, оф. № * е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н.

Столетов” № 21, представлявана от ** С.Ц.обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1550 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 310 часа извънреден труд, положен в периода 01.11.2015 г. – 31.12.2018 г., сумата от 310 лева обезщетение за забава за периода 26.12.2015 г. – 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 20.12.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че работи като ** в надзорно-охранителния състав на ответната дирекция на длъжност “***”, с местоизпълнение на служебните задължения – територията на Арест гр. ***, който е териториално подразделение на Затвора Пловдив.

Твърди се, че надзорно-охранителната дейност, е организирана на сменен режим, изпълняван от ***ите от състава в т.нар. „наряди“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24 часови смени, създадени по предварително утвърден месечен график от нарочен служител, определен от ***на Затвора гр. Пловдив.

Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на ***на Затвора гр. Пловдив за разпределение на работното време, работният процес е организиран предимно на 24- часови наряди, изпълнявани в ареста гр. *** или извън него (т. нар. временно открит пост, в случаите на охрана на лица, лишени от свобода при болничен престой – на територията на съответното болнично заведение), определян от ***на Затвора гр. Пловдив, като неговото работно време се изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал, съобразно измененията на посочения член – бил е едномесечен за периода от началото на м. април 2015г. до края на декември 2016г.; и отново тримесечен на отчитане – от 01.01.2017г. и към настоящия момент.

От 01.09.2016г. освен гореописаните дежурства е трябвало да дава дежурства и в ЗООТ „***", под формата на 24-часови смени на всички постове, с изключение на един външен пост- на ЗООТ „***", на който продължителността на дежурството, документално е 10 часа.

От 01.07.2018 г. доверителят ми е бил командирован и един месец в Затвора гр.Пловдив, като в корпуса по негови данни е осъществил осем броя 24-часови смени.

В периода от 01.08.2018г и към настоящия момент работното време на ищеца е по гореописания начин - в дежурства в Ареста и изпълнение на външни постове.

Твърди се, че едно дневно 24-часово дежурство приключва не в 08.00 часа, както бива отразявано в ежедневната ведомост, а най-рано в 08.30 часа, което прави фактическата продължителност на 24 -часова смяна не 24 часа, а минимум 24 часа и 45, която е еднаква за Ареста гр.*** и ЗООТ „***".

В ЗООТ „***", при полагане на дежурство на единствения външен пост ищецът в 06.35 часа се е качвал на служебна кола пред Дирекцията на Гранична полиция гр™ ***. Пристигал е на упоменатия външен пост в 07:00, като от този момент нататък същият е на разположение на прекия си ръководител и длъжен да изпълнява неговите заповеди.

След това застъпващите на смяна се снаряжават и попълват ежедневната ведомост- /представляваща книга по утвърден от ГД на ГДИН образец/, където ищецът и другите служители биват задължавани да се разписват срещу предварително попълнени графи за времетраенето на съответните наряди съобразно нормативно установената продължителност на работните смени - 10 ч. такива, и приемат лишените от свобода по списък. В 07:15 се отпътува за обекта, където лишените от свобода полагат труд. В 17: 00 ч., доверителят ми е прибрал лишените от свобода в ЗООТ, като до 17:20 ч. сдава под брой зачислени му лишени от свобода. В 17: 30 ч., ищецът е свободен от поста си, като фактическата продължителност на 10 -часова му смяна не 10 часа, а минимум 10 часа и 30 минути.

По описания начин преминава на практика и 12 часовата смяна на ВОП, чиято реална продължителност е минимум 13 часа, от които се отчитат само 12 часа.

Ищецът претендира, че ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно време, което в условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време за съответния отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който има право да иска парично възнаграждение по силата на закона.

Твърди се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.

Ищецът претендира, че за процесния период е положил 310 часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение, за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от датата на завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от ответника.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание от 15.04.2019г. по искане на ищеца е допуснато изменение на исковете, както следва: искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за процесния период е намален от 1550 на 1176,54 лева за 187 часа положен извънреден труд, а искът за заплащане на мораторна лихва върху него е намален от 310 на 173,54 лева.

Претендира се и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските по делото, изразяващи се в заплатеното адв. възнаграждение.

В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя писмена защита.

В предоставения му срок за отговор ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрисконсулт ***, счита искът за допустим и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.

Не се спори, че ищецът е служител на ГДИН и териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е **, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал длъжността „***” в Ареста гр. ***, който е териториално подразделение на Затвора в гр. Пловдив, като работното време се отчитало – при сумарно отчитане за тримесечен период.

В случай, че съдът приеме за основателни исковите претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението. Прави възражение за изтекла погасителна давност касателно част от главницата и мор. лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства – заповед за назначаване на ищеца на длъжността „***” в Затвора Пловдив, акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика за длъжността „***” в затвор/поправителен дом, се установява, че ищецът е встъпил в длъжността *** – първа степен в ареста град *** към затвора Пловдив на 01.09.2016г. В длъжностната характеристика за тази длъжност е посочено, че лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност осигурява сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода.

Не се спори, че ищецът е работил на дежурства, като е полагал дежурства по 24 часа като му е заплащан нощен труд превърнат в дневни с коефициент 1.143%, като на ищеца е бил заплатен извънреден труд за 2016, 2017 и 2018 година за 438 часа в размер на 2527,98 лева.

По делото са представени справка за месечни заплати на ищеца, за ползваните отпуски, както и фишовете за заплати на ищеца за процесния период.

Във всеки от тези фишове е отразен брой часове изв. труд, брой дежурства на официални празници и брой часове нощен труд. Изготвена е справка и за ползваните от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и справка за различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други. Представени са и протоколи за отчитане на положен труд от държавните служители, работещи на смени, за процесния период, по тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00 часа), времето на разположение и работа на официални празници - ежемесечни, ведно със справка за часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение, работа на официални празници, и следващите се на служителите възнаграждения за така положените часове, според работодателя. Представени са справки за дежурства на външно охраняеми постове за процесния период, за различните видове наряди, стрелби и обучения.

Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на дежурствата са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.

От показанията на свидетеля В.Н., който е **на ищеца, се установява, че през процесния период ищецът е давал смени на 24- часови дежурства в ареста.

Свидетелят разяснява протичането на едно 24-часово, както и 12–часово дежурство на външно охраняем пост – за охрана на лишен от свобода, настанен в болнично заведение, като реланата продължителност на едно 24-часово дежурство било 25 часа, а на външно охраняем пост реалната продължителност била 13 часа и 45 минути.

Гореописаните документи, показанията на свидетеля, ведно с документацията, находяща се в затвора – Пловдив, вкл. ведомостите за заплати и ежедневните ведомости, цялата документация във връзка с полаганите дежурства, са изследвани от вещото лице З.М., чиито заключение по допуснатата ССЕ е изслушана и приета по делото.

В заключението вещото лице З.М. е изчислила броя полагани дежурства от ищеца, норма времето за всеки един от месеците, включени в процесния период, извънреден труд и време на разположение. Вещото лице е посочило за кои месеци какви суми са заплащани като извънреден труд, за колко часа, колко са дежурствата, полагани в болница, и какви суми са изплатени на ищеца за тях.

Съдът кредитира заключението на това вещо лице като обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и нормативната уредба касаеща сумарното изчисляване на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав.

При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото доказателства, че в процесния период ищецът е работил като „***” в Главна дирекция „изпълнение на наказанията” към МП с място на работа – територията на ареста гр. ***. Ищецът се явява “**”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и териториалните й поделения, каквото е Затвора – Пловдив, са държавни служители и лица, работещи по трудов договор. За държавните служители, се прилагат правилата относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго.