Решение № 4972 от 21.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4972 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110169027 по описа за 2024 година

Производството е по чл.126 и сл.АПК вр.чл.58 АПК.

Образувано е по жалба № 372781/19.11.2024г., подадена от П. П. и Ю. П., срещу втори мълчалив отказ на Кмет на Столична община, район Студентски.

В жалбата се подържа, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, и нищожен, на основание чл.177,ал.2 АПК, защото между страните е проведено предходно административно производство – дело № 53847/2021г. на СРС, 49- ти състав, по което дело е постановено, влязло в сила на 21.11.2023г. решение, като жалбоподателите сочат, че по отношение на имот пл.№ * по КК на София от 1939г, кадастрален лист 599 и 600 с площ 2250кв.м. в землището на село Дървеница, притежаван и внесен от техния наследодател *, по заявление от 30.10.2024г., е заявено пред административния орган искане да се изпълни посоченото по – горе съдебно решение. Твърди се, че по предишно и на това дело № 10793/2006г. на СРС, е постановено, влязло в сила на 19.12.2007г. съдебно решение, с което на наследниците на Мишев е признато правото на възстановяване на собствеността върху бивша земеделска земя, представляваща нива, посочена по – горе, в местността Напоително поле. Жалбоподателите считат, че следва административният орган да им издаде удостоверение и скица по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, че ответникът не се е произнесъл нито в законовия, нито в разпоредения от СРС, 49- ти състав срок, поради което и считат повторния мълчалив отказ на ответника за нищожен, незаконосъобразен, като правят искане освен за отмяната му, за определяне на срок за произнасянето.

Ответната страна по жалбата- на кмета на Столична община, Район Студентски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по преписката се процедира, като причината за отказа е непредставяне от страна на жалбоподателя на искани 1 доказателства, поради което и се счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, констатира следното от фактическа страна:

Производството пред СРС, 49- ти състав по гр.д.№ № 53847/2021г, видно от самото приложено дело, е образувано по жалба на П. В. против мълчалив отказ на СО, Район Студентски за издаване на удостоверение и скица по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, по заявление от 3.6.2021г., подадено от *., наследник на *. *, с приложено копие на решение от 19.12.2007г. на СРС по дело № 1073/2007г., влязло в сила на 5.2.2008г., с което е признато за установено по отношение на ОСЗГ – Овча купел, че наследниците на *: *, *, *. * и други, имат право на възстановяване на собственост върху земеделска земя: имот стар пл.№ * по КП от 1939 г. на град София, к.л. 599 и 600, представляващ нива от 2250 кв.м. в землището на бивше село Дървеница, в местността Напоително поле, при съседи по разписни листове към КП от 1939 г. от юг- път, от дясно – имот № 1874 на * , от запад – имот № 994 на *, от горната страна – имот № 1871 на *. Решението е постановено в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, видно от самото решение.

Към жалбата се намира комбинирана скица за пълна или частична идентичност, изготвена от ГИС- София, отпечатана на 17.3.2021г., като видно от самата скица, същата касае идентичността на имот по КП от 1939г. /*/ , действащ план на регулация на местността, и кадастралната карта.

С определение от 13.9.2021г. АССГ по дело № 8059/2021г. е приел, че делото е подсъдно на СРС, като е препратил същото, по което е образувано дело на СРС, 49- ти състав по гр.д.

№ № 53847/2021г

Видно от делото, в рамките на висящото производство, е проверено заседание на Районната техническа комисия за разглеждане на заявления за издаване на удостоверения по чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ, като е взето решение да се издаде заповед на основание чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроена част от имот № *, след предоставяне на комбинирана скица от ГИС София ЕООД, поискана от жалбоподателя с писмо от 23.2.2022г. / така, изрично копие на писмо на лист 57 от делото/. Към този документ, жалбоподателят е представил комбинирана скица, същата като посочената по – горе, но отпечатана на 9.3.2022г, както и удостоверение от ГИС София ЕООД, затова в кои имоти попада имот № * по КККР.

Два броя комбинирани скици, са представени в заверен препис на листове 69 и 70 от същото дело – първата удостоверява идентичност на имота със застроителния и регулационния план, втората – и с кадастралната карта.

С определение на СРС, е прието, че жалбата е недопустима, и е оставена без разглеждане. Това определение е отменено от АССГ по дело № 374/2023г, като по делото е постановено решение, влязло в сила на 21.11.2023г., с което по жалбата на П. П., наследник по закон на *., е отменен мълчалив отказ на СО, Район Студентски да издаде удостоверение 2 по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и скица по чл.13/6/ ППЗСПЗЗ, за имот стар планоснимачен номер *, с.л.559 и 600 от КП № 1939г., представляващ земеделска земя „нива от 2250 кв.м.“ в местността Напоително поле, в землището на бившето село Дървеница, като преписката е върната на Района за разглеждане по същество на заявление № РСТ21-ГР04-832/16.4.2021г., подадено от *., в законоустановения срок.

От настоящото производство е видно, че ответната страна прилага всички документи, подадени от Емил П. и които касаят имот № *.

Видно от представените документи, имот № * е заявен за възстановяване по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ от наследниците на * по преписка № 41/23.12.1991г.- в размер 2250кв.м. съгласно решение на СРС от 19.12.2007г. по грд№ 10793/2007г.на лист 164 / гръб/ е приложено издадено удостоверение по чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ за ПИ * , като в удостоверението е вписано, че съгласно приложена скица от 29.3.2022г. по чл.13,ал.6 ППЗСПЗЗ, имотът по графични данни съдържа 2287кв.м., и от тях могат да се възстановят 0 кв.м. Скицата е издадена на наследниците на * и се намира на лист 165 от делото / гръб/.

На 29.3.2022г. е издадена заповед, на основание чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ, с която решение № 3 по протокол № 1/22.2.2022г. на Постоянно действаща Районна техническа комисия: площта на имот *, по графични данни 2287 кв.м., от които застроени 2287кв.м.

След влизане в сила на решението на СРС, П. В. е подала заявление, подадено пред СО, на 30.10.2024г., изпратено по компетентност на кмета на СО, район Студентски, получено при него на 1.11.2024г. С писмо, изпратено на 25.11.2024г. на П. В., кмета на Район е изискал 2 броя актуални комбинирани скици, които да съдържат данните по чл.13,ал.6 ППЗСПЗЗ, изработени на основание т.1,4 и Приложение 2 от заповед № РД – 02-14-461/26.8.2003г. на МРРБ. Призовка в този смисъл е изпратена на П. В. от кмета на СО, район Студентски, на 25.11.2024г.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена до съда на 19.11.2024г.

По делото няма формиран спор, а от молбата на ответника пред СРС, 125- ти състав се установява, че до приключване на устните състезания пред СРС, ответникът не се е произнесъл по искането на жалбоподателя, подадено пред СО, на 30.10.2024г.

Други допустими и относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. По допустимостта на жалбата:

Срокът за оспорване пред съда на мълчалив отказ да се издаде административния акт е 1 месечен (чл.149, ал.2 АПК), който следва да се приеме за спазен, защото административния орган не се е произнесъл в 1- месечния срок, предвиден в чл.57,ал.5 АПК, за произнасяне, и изтичане на 1 – месец от датата, на която е следвало да се произнесе ответникът, съгласно чл.149,ал.2, изр.последно АПК.

Жалбоподателите, като наследници по закон на страна в производството по чл.11, ал.4 3

ППЗСПЗЗ и наследници на лице, подало заявление за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ - имот № * е заявен за възстановяване по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ от наследниците на * по преписка № 41/23.12.1991г., поради което и жалбоподателите са легитимирани да оспорят мълчаливия отказ за издаване на скица и удостоверение.

ІІ. По основателността на жалбата:

Производството пред ответника е започнало по искане за издаване на удостоверение и скица по чл.13 ППЗСПЗЗ за имота.

Съгласно правомощията си по чл.146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т.1), в съответната форма (т.2), допуснато ли е съществено нарушение на административнопроизводствени правила при издаването му (т.3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т.4) и несъответствие с целта на закона (т.5), като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (чл.142, ал.1 АПК).

Оспореният мълчалив отказ за издаване на поисканото удостоверение и скица по чл.13 ППЗСПЗЗ е законосъобразен.

В рамките на производството по възстановяване на имота, е налице определена процедура. Жалбоподателите, като наследници по закон на *. - наследник на *. *, се ползват от влязло в сила решение по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, по гр.д.№ № 1073/2007г., влязло в сила на 5.2.2008г., с което е признато за установено по отношение на ОСЗГ – Овча купел, че наследниците на *: *, *, *. * и други, имат право на възстановяване на собственост върху земеделска земя: имот стар пл.№ * по КП от 1939 г. на град София, к.л. 599 и 600, представляващ нива от 2250 кв.м. в землището на бивше село Дървеница, в местността Напоително поле, при съседи по разписни листове към КП от 1939 г. от юг- път, от дясно – имот № 1874 на * , от запад – имот № 994 на *, от горната страна – имот № 1871 на *.

Видно от представените удостоверения за наследници, *. * е наследник по закон на *.

След признаването на право на възстановяване, съгласно разпоредбата на чл.11 ППЗСПЗЗ, ОСЗ дължи решение, с което реално възстановява правото на собственост върху имота, въз основа на издадената скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5, 6 и чл.13а ППЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл.13,ал.4 от ППЗСПЗЗ предвижда, че когато се иска възстановяване на правото на собственост по реда на чл.11, към молбата/до ОСЗ/ се прилагат удостоверение и скица от техническата служба, като съгласно ал.5 на същата разпоредба, когато имотът се намира в урбанизирана територия, удостоверението, което се издава от техническата служба следва да съдържа информация относно: нанасянето на имота в кадастрален план, номер / ако е нанесен/, размери на застроена площ /за която се дължи обезщетение/ и размер на незастроената площ;информация за учредено право на строеж и започнало строителство в срока по чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ, ограничения на собствеността с посочване на основанията за тях;

4 а скицата, съгласно ал.6 на същата разпоредба, съдържа граници и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационно отреждане на териториите, съгласно кадастралния план, границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията, върху имотите.

Удостоверението, подвързано на лист 164 гръб от делото и Скицата, подвързана на лист 165 от делото, имат законовото, посочено по – горе съдържание, поради което и на жалбоподателите не се следва издаването на нови скица и удостоверение.

Производството е следвало, съгласно разпоредбата на чл.11,ал.4 от Правилника, следва да продължи с решение на техническата служба на общината, която следва служебно да определи застроена и незастроена площ, като същото решение подлежи на одобрение със заповед на кмета, която подлежи на обжалване по реда на АПК.

В производството по чл.11 ППЗСПЗЗ се определя застроената и незастроената част на имота, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като кметът няма компетентност да се произнася относно възможността за възстановяване на собствеността, което е правомощие единствено на ОСЗ (така-Решение №2041/16.02.2010 г. по адм. д. № 9420/2009 г. на ВАС-IV отд. и мн.др.). Поради това, отказът да се издаде заповед по чл.11 ППЗСПЗЗ, респективноудостоверение и скица по чл.13 ППЗСПЗЗ, по съображения , че имотът е изцяло държавен, не е в обсега на правомощия на кмета на район в това производство, нито може да послужи като основание за отказ .