Решение № 261511 от 02.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

№ ............... гр. София, 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“ въззивен състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно гражданско дело № 1792/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 297495 от 10.12.2019 г. на СРС, 77, с-в, по гр. д. № 21772/2019 г. са отхвърлени като неоснователни предявените от А.Д.Л., ЕГН ********** против Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“, гр.София, район Връбница, искове с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № 057/08.04.2019г. на Директора дисциплинарно наказание „забележка“.

С постановеното решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата 200 лева – разноски по делото пред СРС за адвокатско възнаграждение.

Решението се оспорва от ищцата А.Д.Л. с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно; постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че ученикът А.Т.е с тежки психически и ментални увреждания-страда от аутизъм и други заболявания, като в пубертета развива силно агресивно поведение, което често се изразява в немотивирани физически посегателства. На посочената дата, за която й е наложено дисципринарно наказание – 12.02.2019 г. по време на учебния час ученикът изпаднал в криза като й нанасял удари и я блъскал. В отговор тя /ищцата/ излязла от класната стая преди края на учебния час. Този инцидент е настъпил в присъствието на класния ръководител – З.М.. Оспорва с поведението си да е извършила дисциплинарно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. В случая напускането на учебната стая преди края на учебния час, което е извършено от нея е акт на самозащита и в резултат на стрес. Именно поради това ищцата смята, че не е извършила виновно нарушение на трудовата дисциплина. Тъй като ищцата е незряща за нея нападението е било внезапно и неочаквано, като в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че е напуснала класната стая „видимо афектирана и раздразнена“. В този ден несъмнено ищцата се е обучавала да работи с деца с множество увреждания. Поддържа, че неправилно СРС е оставил без уважение искането й за допускане на съдебна експертиза, която да установи, дали като незрящ учител може да се справи пълноценно и адекватно с настъпилия инцидент с ученика с уврежданията. В случая това, че други незрящи учители работят с деца с множество увреждания, според ищцата, не означава, че се справят със сигурност успешно.

В случая доколкото е със специалност

„педагогика на зрително затруднени“ същата е била обучавана да се справя с деца с такива увреждания, а не да се справи със създалата се ситуация, в която участва дете с ментални увреждания. Това, според въззивника, било установено и чрез показанията на класния ръководител дадени пред първата инстанция. Така от обективна страна е било безпредметно и нелогично да търси квалифицирана педагогическа и психологическа помощ, тъй като в учебната стая е останала свидетелката М., която притежава дългогодишен стаж като опитен педагог.

Абсолютно необоснован и недоказан, според въззивника, е фактът, че с поведението си – напускане на часа преди неговия край и недовършване преподаването на учебния материал, е поставила в опасност живота и здравето на другите деца. В случая обект на агресията е била ищцата и няма доказателства, за това че същата с напускането си на часа е създала опасност за А. или някое от другите деца. В класа са били само още двама ученика и няма данни за такава създадена опасност с поведението на ищцата. Опитен педагог, като свидетеля М., е бил в състояние да се справи със ситуацията, да въдвори ред и спокойствие, каквото е станало и в случая. Титуляр е била учителката З.М., а ищцата е била втори учител в часа, който се обучава.

Според въззивника именно излизането й от класната стая е било и правилно педагогическо решение, тъй като Л. е отстранила сама себе си като дразнител на детето с увреждания. Това е било установено, чрез показанията на свидетелите К.и П.. С това й поведение Л. е спомогнала на овладяване на напрежението и агресията у А., което се установява от факта, че същия се е успокоил.

Според въззивника първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетелитеК.и П.- педагози с дългогодишен стаж в училището, а е дал вяра само на показанията на свидетеля М..

Последната, според ищцата е повлияна от тенденционното негативно поведение на директора на училището, което се установява и от подадените от последната две докладни за настъпилия инцидент. В случая от страна на СРС не е изследвано, че ищцата е напуснала часа едва пет минути преди неговия край, което по съществото си представлява малозначителен случай на нарушение на трудовата дисциплина.

Посоченото в докладните от свидетеля М., че ученикът А. е „бутнал“ Л., в отговор на което последната му е нанесла поредици от удари е неустановено в производството. Напротив, чрез събраните доказателства е установено, че директора на училището има негативно отношение към ищцата продиктувано от проведено и завършило непосредствено преди налагане на дисциплинарното й наказание производство в Комисия за защита от дискриминация по инициатива на Л. срещу директора.

Моли, да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на СРС и да се уважат исковете.

Претендира разноски в производството съгласно списък.

Въззиваемата страна ответник Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“, гр.София, чрез представителя си, е подало отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че решението е съобразено със събраните по делото доказателства и закона; постановено е в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Поддържа, че самата ищца е възпитаник на това училище и средата и учениците с увреждания са и известни. По отношение на притежаваните от ищцата знания и умения заявява, че същите се установяват от събраните пред първата инстанция писмени доказателства. Същата е била назначена за главен учител в специално училище за ученици с нарушено зрение и също е с дългогодишен педагогически стаж в училището. Поради това е правилно решението на СРС да остави без уважение искането й за допускане на експертиза, която да изследва нейните знания и умения като съобрази и уврежданията на ученика А. Т., за което отново са събрани доказателства пред първата инстанция. Същевременно наложеното дисциплинарно наказание касае извършени от ищцата поредица нарушения на трудовата дисциплина- не е изпълнила задължение по закон за опазване физическото и психическо здраве на ученик, като настъпването на вредни последици е предотвратено по независещи от волята на ищцата обстоятелства – намесата на друг учител, който е бил в близост; не е овладяла конфликтна ситуация; не е изпълнила възложената й учебна програма за часа и е напуснала учебния час преди определения му със заповед от директора край. Прави възражение, че СРС правилно е възприел и кредитирал показанията на свидетелитеК.и П., които са нощни възпитатели и не са присъствали на инцидента.

Моли, да се потвърди решението на СРС, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

При така установената фактическа обстановка

Софийкият градски съд достигна до следните изводи:

Според разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба. Съдът служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, като в рамките на проверката по чл. 269 ГПК настоящата инстанция намира, че решението е валидно постановено и допустимо.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи за неправилност, съдът намира следното:

Предявен е иск от А.Д.Л. против Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“ с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – за признаване за незаконно и отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № 057/08.04.2019г. на Директора на училището дисциплинарно наказание „забележка“.

В производството не е спорно и се установява, че ищцата работи по безсрочно трудово правоотношение като учител в Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл” от 1999 година, като от 2010 г. е на длъжност „старши учител”.

Установява се, че със Заповед №

057/08.04.2019г. на Директора на ответното училище ищцата е наказана с наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. В заповедта е посочено, че на 12.02.2019 г. А.Л. – старши учител в група ГЦО е била в класа на З.М. – 9 б клас, където изпълнявала функционалните си задължения за подпомагане работата на класа като втори учител в час по „Природа“, който е 5-ти учебен час с начало 11.40 часа и край 12.20 часа. По време на учебния час ученикът А. Т., който е с множество увреждания и поведенчески проблеми е проявил агресивно поведение, вероятно поради изпадането му в криза, бутнал А.Л. в гърдите и я ударил по ръката, в резултат на което тя напуснала класната стая, като заявила, че няма работа с него. Напуснала класната стая видимо афектирана и раздразнена от случилото се и е оставила класа, който е продължил заниманията си с класния ръководител З.М..

С посочената заповед работодателят приел, че ищцата като старши учител с 20 години педагогически стаж, макар и незряща, е следвало да овладее подобна ситуация и да потърси квалифицирана педагогическа помощ, тъй като е била втори учител и в класа е присъствала и класния ръководител З.М., като е напуснала класната стая преди края на учебния час, не е завършила ангажиментите си като втори учител, не е овладяла и предотвратила конфликтната ситуация с ученика, с което е поставила в опасност живота и здравето на останалите ученици в класа, също с множество увреждания.

Работодателят е квалифицирал поведението на ищцата, като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ и конкретно:

1. неизпълнение на задълженията по чл. 219, ал.2, т.2 и 3 от Закона за предучилищното и училищно образование – да опазва живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес, да зачита правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищно образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни;

2. неизпълнение отговорности по чл. 4, ал.1, т.6 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти за опазване живота и здравето на децата и учениците, както по време на образователния процес в педагогическа ситуация или в учебен час, така и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси;

3. Не е изпълнила възложените й с длъжностна характеристика функции в раздел І А, т.4, 6 и 9, раздел „Б“, т.3, 4 и т.11.

В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание директора е посочил, че взема решение за налагане на дисциплинарно наказание и за други неконкретизирани нарушения на трудовата дисциплина. Така, в заповедта е посочено, че Л. е старши учител с 20 години педагогически стаж, няма налагани дисциплинарни наказания, но има постъпили сигнали и оплаквания за затруднени служебни отношения, неколегиално и неетично отношение, както и склоннност към занижено качество и неефективност в работата й. За така посочените обстоятелства съставляващи, според работодателя нарушение на трудовата дисциплина не е посочена конкретика по време, място и обстановка, при която е извършено това неефективно и некачествено изпълнение на служебните задължения. Не са приложени и документи, сочещи за тяхното съществуване. Не са изискани и обяснения от служителя за така посочените общо нарушения на трудовата дисциплина във връзка с изискванията на чл.193, ал.1 КТ преди налагането на дисциплинарното наказание. Същевременно в издадената заповед е посочено, че въпреки създадената конфликтна ситуация с ученика А.Т.не са настъпили сериозни вредни последици за училищната дисциплина, което се дължи в голяма степен и на реакциите на З.М..