Решение № 842 от 18.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502341 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 19.05.25г. /с участието на секретаря Илиянова/ въззивно гражданско дело № 2341/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-2 състав от 08.09.23г. по г.д. № 6075/22г . са уважени /до размера на сумите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдения акт/ искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл.

86 от ЗЗД на Ц. Ц. против Б. К. и „Столичен Електротранспорт“ ЕАД.

С решение на СГС 1-2 състав от 05.07.24г. по г.д. № 6075/22г . е уважен до размера на сумите и периодите – конкретизирани в диспозитива на съдения акт/ и обратен иск на Б. К. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

Първото решение на СГС /от 08.09.23г./ се обжалва само от Б. К. /в частта, касаеща обезщетението за неимуществени вреди/.

Срещу второто решение на СГС /от 05.07.24г./ не е подадена въззивна жалба.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна: първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика /в това число и с постановката по ТР № 1 от 22г. на ВКС/ и съдържанието на доказателствения материал/:

Събраните в производството пред СГС доказателства: писмени /в това число влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд – по смисъла на чл. 300 от ГПК/, гласни и експертни /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че: на 23.01.20г. – Б. К. е причинила /като ватман – служител при „Столичен Електротранспорт“ ЕАД/ ПТП-е. В резултат на инцидента е загинал Н. Н.

/наследодател – син на ищцата/.

Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди /психически страдания/ 1 заради загубата на сина си. С оглед това: Ц. Ц. претендира да бъде ангажирана /при условията на изброените законови текстове/ имуществената отговорност на ответниците.

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата: какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедлИ. /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищцата и какъв е размерът на процесното съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. Останалите предпоставки от съставите на чл. 45 от ЗЗД, чл. 49 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – не са спорни /от една страна/; същите предпоставки са и надлежно удостоверени – доказани в процеса /от друга страна/.

Досежно размера на обезщетението:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения /в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/, с които е обосновал размера на процесното обезщетение. Настоящият съдебен състав препраща изцяло към доводите на СГС в тази насока /при условията на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:

В процеса са установени надлежно следните факти /същите не са и спорни/: Н. Н. е живял /във времето преди да настъпи ПТП-е/ заедно с майка си /баща му е бил починал/; същият не е имал братя и сестри, не е бил и женен; в момента на инцидента е бил на 30 години; отношенията между майката и сина са били близки /между тях не е имало конфликти и неразбирателства/; ищцата е понесла изключително тежко загубата на сина си.

Изброените обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на останалите критерии, изброени от първоинстанционния съдия във връзка с преценката му по чл. 52 от ЗЗД, а именно: съдебна практика по подобни казуси; социално-икономическа обстановка в страната и т.н/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 200 000 лева. Отделно от изложеното /и принципно/: наличието на съществени неимуществени вреди в случая /и във всяка подобна хипотеза/ следва да се и презумира /обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Досежно размера на съпричиняването:

От една страна:

Определеният от СГС размер на съпричиняване /40%/ принципно е съществен – висок /преценен в контекста на съдебната практика по подобни казуси/. Възраженията на жалбоподателката и на застрахователя в тази насока /че квотата на съпричиняване е занижена/ са неоснователни.

От друга страна:

В наказателното производство е прието изрично /в мотивационната част на съдебния акт/, че основната причина за настъпването на инцидента е поведението на Б. К.

/същата е имала достатъчно време и разстояние да реагира на наличната опасност: имала е възможност да забележи както спрялата трамвайна мотриса – предвид големите й габарити, така и пострадалият, който се е намирал на релсите/. В контекста на тази именно констатация на наказателния съд /която се подкрепя и от събраните по настоящото дело доказателства/ изводът на първоинстанционният съдия /че приносът – участието на ответницата и на пострадалия при съпричиняването на инцидента следва да бъде разпределен 60% към 40%/ се явява надлежно обоснован.

Изложеното обосновава извод, че горното обезщетение следва да бъде редуцирано до размера на сумата от 120 000 лева /както е сторено от СГС/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.

На последно място:

Настоящото решение /и това на СГС/ на практика не засягат съществено правата на ответницата /жалбоподателката/: първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила /като необжалван в тази част/ спрямо „Столичен Електротранспорт“ ЕАД /което дружество е осъдено при условията на солидарна отговорност/; уважен е изцяло и обратният иск на Б. К.

2 против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /застрахователят също не е обжалвал решението от 05.07.24г./.

Предвид изхода на спора пред въззивния съд: в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част, касаеща само присъденото обезщетение за неимуществени вреди/ решение на СГС 1-2 състав от 08.09.23г. по г.д. № 6075/22г.

ОСЪЖДА Б. Б. К. да плати на адвокат М. В. 1 000 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3