Определение № 483 от 13.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Варна, 13.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000297 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Р. Ф. Р., представляван от адв. С. С., и въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД- гр. София, ЕИК 121265113, подадена чрез ю. к. С., срещу части от решение № 16/09.03.2026г. постановено по т. д. № 54/2025г. по опис на Търговищки окръжен съд.

Въззивникът Р. Ф. Р., който е с процесуалното качество на ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ срещу ЗД „Евроинс“ АД за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 76693,78 евро до претендираните 127 822,97 евро, претърпени в резултат на причинени при ПТП на 19.11.2024г., и за обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото застрахователно събитие- възстановителната стойност на увредено МПС, за разликата от 910,51 евро до претендираните 1012,36 евро, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.12.2024г. до окончателното им изплащане.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на на материалния закон и необосновано в резултат на неправилна преценка на доказателствения материал по делото.

Сочи се нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД, което е довело до определянето на занижено по размер обезщетение, без да са отчетени реално претърпените 1 болки, страдания и битови неудобства, вкл. намаления обем на движенията в областта на снагата, шията и крайниците. Излагат се подробни съображения за вида, характера на телесните увреждания и последиците от тях, промените, които са настъпили в ежедневието на пострадалия след настъпване на процесното събитие, които според ищеца първоинстанционният съдът не е отчел в нужната степен. На следващо място се излагат оплаквания и за несъобразяване на икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, както и на съдебната практика по сходни казуси за относимия период, отчитайки постъпателното увеличаване и на застрахователните лимити, и на размера на присъжданите обезщетения.

Във връзка с претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от увредата на мотоциклета, собственост на ищеца, се излагат доводи за стойността на запазените части, а именно по реда на чл. 22 от Приложение 1 към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т 1 и 2 КЗ и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Според въззивника, при съобразяване на приложимата разпоредба стойността на запазените части не може да се определи на повече от 25 %, поради което в случая, размерът на дължимото обезщетение следва да е 75% от стойността на пострадалото МПС. Счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението по САТЕ в съответната част, тъй като то противоречи на подзаконовия нормативен акт. Искането, с което се сезира въззивната инстанция е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което да се присъдят допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 51 129,19 евро и обезщетение за имуществени вреди - възстановителната стойност на увредено МПС-мотоциклет, в размер на 101,85 евро, ведно със законната лихва върху сумите. Претендира се присъждане на разноски съобразно изхода от спора. Не са направени искания за събиране на по доказателства в тази инстанция.

В срока за отговор е постъпил отговор срещу въззивната жалба на ищеца от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК 121265113, чрез ю. к. Й. С., считайки същата за изцяло неоснователна и недоказана, а решението в съответната му част за правилно и законосъобразно, без допуснати нарушения на нормата на чл. 52 ЗЗД, с изложени съображения във връзка с това. Моли съда да остави въззивна жалба 2 на Р. Р. без уважение, респ. да уважи депозираната от застрахователното дружество въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение по определен от съда размер.

Въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, представляван от ю. к. Й. С., обжалва решението в частта, с което е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 38 346,89 евро до присъдените 76 693,78 евро и за имуществени вреди- за разликата над 2 647,43 евро до присъдения размер от 5 294,86 евро.

Намира решението в обжалваната му осъдителна част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, първоинстанционният съд не е отчел възраженията на ответната страна срещу правилността на заключението на изготвената по делото САТЕ и не е допуснал доказателствените искания на застрахователното дружество за изготвянето на повторна САТЕ. По делото е останал неразрешен същественият въпрос, релевантен за разрешаването на спора, свързан с установяване точното мястото на удара, като се оспорва изводът на вещото лице на стр. 8 от заключението САТЕ. Счита, че експертът е използвал погрешен ориентир за определяне на реалното място на удара, като изводът е направен на базата на предположение; мократа прохлузна следа, описана в протокола за оглед, е останала несъобразена от експерта при изготвяне на заключението по делото в частта за механизма на настъпване на процесното ПТП. Излага и съображения за наличие на съществени противоречия между експертизата по ДП и тази по настоящото производство, въпреки че двете заключения са изготвени от един и същ експерт. Изчислените скорости, разстояния и изводи относно възможността на моториста да спре и т.н. са основани на погрешно възприет за меродавен ориентир за определяне място на настъпване на удара, а не се дължат на използвания метод.

При съмнения относно правилността на САТЕ, приета по делото, по аргументи, надлежно изложени в провелото се по делото открито съдебно заседание на 24.02.2026г., са останали игнорирани от съда и искането за допускане на повторна САТЕ е оставено без уважение. Според въззивника – ответник допуснато е съществено процесуално нарушение, довело до неизяснен механизъм на настъпване на процесното ПТП, като резултат на това е ограничена възможността да обоснове наведеното от застрахователя 3 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 50%. Направено е искане за допускане на повторна САТЕ от въззивния съд.

Искането към въззивния съд е за отмяна на решение в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете в обжалваните размери.

Претендира се присъждане на разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение по определен от съда размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна Р. Ф. Р., чрез адв. С., в който се излагат съображения за допустимост на въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, но неоснователност на същата. Оспорват се оплакванията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и счита за неоснователни исканията по доказателствата сторени с въззивната жалба, вкл. с изложени съображения за пълнота и правилност на изготвеното и прието по делото експертно заключение, като ответното дружество не е изтъкнало възражения или съмнения досежно правилността на експертизата. Страната се позовава на приетото по делото споразумение от 23.09.2025 г., по АНД № 756/2025 г., РСТърговище, имащо силата на влязла в сила присъда, с което е възприето за доказано виновното и противоправно поведение на водача на трактор марка „******”, модел „******” с рег.№ ******** - С.М.М.. Моли съда за оставяне без уважение на въззивната жалба на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, в т.ч. и направеното с нея доказателствено искане.

Претендира се присъждане на сторените от направени съдебно- деловодни разноски в производството, съобразно крайния изход от спора по делото.

Предвид предмета на двете жалби първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която са уважени осъдителните искове с правно основание чл. 432 КЗ, съответно за сумата 38 346,89 евро – за обезщетяване на неимуществени вреди, и сумата 2 647,43 евро- имуществени вреди, ведно с акцесорните претенции за законна лихва.

Постъпила е и частна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД– София, подадена чрез ю. к. Й. С., срещу определение № 120/02.06.2026г., постановено по т. д. № 54/2025 по описа на ТОС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по реда на чл. 248 4

ГПК. Излагат се подробни съображения за неправилност на определението с доводи за липса на фактическа и правна сложност на спора, които да обусловят присъждането на ищцовата страна на адвокатско възнаграждение в размер на 6 788,47 евро, и че материалният интерес не може да оправдае такава висока сума за възнаграждение за адвокат за първоинстанционното производство. Моли за отмяна на определение и уважаване на молбата по чл.

248 ГПК, като се намалят присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 2000 евро.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор по частната жалба от насрещната страна Р. Ф. Р., чрез адв. С., с който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба, оспорвайки оплакванията за липсата на основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в определения от съда размер. Сочи се, че делото не е с ниска правна и фактическа сложност, разглеждането му е протекло в две проведени открити съдебни заседание с активното участие на адвоката на ищеца, в т. ч. е осъществен разпита на двамата свидетели, и са изслушани и приети заключения на двете съдебни експертизи. Излага се също, че за правната защита по делото адвокатът е изготвил искова молба - 5 стр., допълнителна искова молба - 2 стр. и писмена защита - 20 стр. Обжалваното определение намира за правилно и законосъобразно и моли за отхвърляне на частната жалба.

Съдът, при преценка редовността на сезиране констатира, че жалбите са подадени в преклузивните срокове, от легитимирани страни, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, при интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същите са редовни и надлежно администрирани от първоинстанционния съд.

По направените с въззивната жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД доказателствени искания съдебният състав съобрази следното:

Искането е обосновано с твърдени за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, в резултат на които е останал неизяснен механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. необследван в достатъчна степен е останал въпросът за приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Ответникът в процеса е 5 поискал допускане на повторна САТЕ, която да даде отговор на следните въпроси:

1.

Да бъде определен механизмът на настъпване на ПТП;

2.

Да се определи точното място на удара според следите, описани в протокола за оглед;

3.

Да се направи оглед на трактора, да се установят уврежданията по окачването му и да се отговори дали след удара е продължил да се движи;

4.

Да се определят траекториите на движение на двамата участници.

5.

Да се изчислят скоростите на движение на трактора и мотоциклета, непосредствено преди удара. Да се изчислят опасните им зони на спиране;

6.

Да се определи разстоянието, което тракторът е изминал от момента, в който е започнал маневрата ляв завой до мястото на удара;

7.

Да се определи на какво разстояние се е намирал мотоциклетистът от мястото на удара, когато тракторът е предприел маневрата наляво;

8.

Да се изчисли какво разстояние е изминал мотоциклетистът от момента, в който е започнал да изпреварва камиона до мястото на удара;

9.

Да се отговори дали мотористът е имал възможност да възприеме мигача, подаден от водача на трактора и да реагира;