Решение № 204 от 12.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. С.З., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900370 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. В. Х., с ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. С.З., с. Д., ул. ***, чрез адв. Р. М. срещу ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***.

В исковата молба се твърди, че на 23.08.2020 г. на път Н-57, на разклона за е. Б., обл. С.З., в зоната на Т-образното кръстовище, образувано между второстепенния път и пътя за с. Б., настъпило ПТП между л.а. „Опел Кадет“, с pen № СТ 6761 СС и лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с pen № X 6985 КМ. Лек автомобил „Опел Кадет“, с pen № СТ 6761 СС, управляван от Н. Х., преди удара се движил от с. Б., в посока от юг на север и на посоченото кръстовище предприел завой в посока на запад /наляво/. В същия момент лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с per. № X 6985 КМ, управляван от Й.Й. се движел от гр. С.З. към гр. Р., в посока от запад на изток, като на посоченото кръстовище преминал направо в посока изток. Между двата автомобила настъпил удар в района на Т-образното кръстовище, образувано между второстепенния път и пътя за с. Б.. Твърди се, че основна причина за произшествието е нарушаването на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с peг. № X 6985 КМ, който не запазил праволинейното си движение в своята пътна лента при 1 приближаване на инцидентното кръстовище и се движил с превишена и несъобразена скорост. При описаното произшествие е причинена смъртта на З. Н. Х.а - пътник на задната седалка в л.а. „Опел Кадет“, с pen № СТ 6761 СС.

С влязла в сила на 16.08.2023 г. Присъда № 2 от 17.01.2023 г., постановена по НОХД № 1066/2022 г., по описа на ОС - С.З., частично изменена с Решение № 138 от 18.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 164/2023 г., по описа на Апелативен съд - П., 2-ри наказателен състав, Й.И.Й. е признат за виновен в това, че на 23.08.2020г. около 14:00 часа, на път Н-57 в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с. Б., общ. Р., в условията на независимо съпричинителство с Н. В. Х., при управление на МПС л.а.

„Фолксваген Тигуан“, с рег.№ X 6985 КМ нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.2, изр.2 от Закона за движението по пътищата - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като не сторил това, чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата - на водача е забранено да превишава скорост на движение 90 км/ч в извън населено място, като не сторил това и се движел с превишена скорост над 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на З.

Н. Х.а ЕГН **********, - престъпление по чл.343 ал.1 б”в” вр. чл.342 ал.1 предл. трето НК и чл.58а ал.1 НК, за което му е наложено наказание.

Със същите съдебни актове е признат за виновен и Н. В. Х. в това, че на 23.08.2020г. около 14:00 часа, на път II- 57 в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с. Б., общ. Р., в условията на независимо съпричинителство с Й.И.Й., при управление на МПС л.а. „Опел Кадет” с рег.№ СТ 6761 СС нарушил правилата за движение, а именно: чл.50 ал.1 от Закона за движението по пътищата - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на З. Н. Х.а - престъпление по чл.343 ал. 1 б”в” вр. чл.342 ал. 1 предл. трето НК и чл.58 ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, за което му е наложено наказание.

Починалата З. Х.а е дъщеря на ищеца Н. В. Х., който изключително тежко понася нейната загуба.

2

З. Х.а е единственото дете на ищеца. Това създало помежду им изключително силна и здрава емоционална и духовна връзка. Ищецът отгледал и възпитал единствената си дъщеря с огромна бащинска обич. Той не я лишавал от нищо, прекарвал много време с нея и осигурявал материалното й благополучие. Всички грижи на бащата били насочени към дъщеря му. Те живеели щастливо в едно домакинство. С израстването на З.

Х.а връзката баща-дъщеря не само, че не отслабнала, но станала дори посилна. Те се обичали, подкрепяли се и живеели в разбирателство. С радост Н.

Х. приел решението на З. Х.а да създаде семейство. Още по-голяма била радостта му, когато дъщеря му го дарила с внуче и то било кръстено на съпругата му - Х.. Поради неразбирателства между З. Х.а и фактическия й съпруг, те скоро след раждането на общото им дете се разделили и дъщерята на ищеца, заедно с малката Х., заживели в дома на ищеца. Н. Х. осигурявал сигурност, помощ и подкрепа на дъщеря си и детето й. Наслаждавали се на времето прекарано заедно с нея и градили общи планове за бъдещето. Н. Х. обгрижвал дъщеря си и във всеки един момент й показвала родителската си любов и подкрепа. Също така осигурявал и финансовото благополучие на дъщеря си и малката Х.. Ищецът замествал и бащината фигура в израстването на невръстната дъщеря на починалата, след като бащата на детето се дезинтересирал от него и създал друго семейство.

З. Х.а приемала своя баща за авторитет и пример, като му засвидетелствала своето уважение и силната си привързаност във всеки важен момент от живота. При пътния инцидент Н. Х. загубил най- ценния човек в своя живот - своята родна дъщеря.

Пътният инцидент съкрушил ищеца и преобърнал живота му изцяло. Н.

Х. като участник в пътни инцидент възприел пряко безпомощното и увредено съС.ие на дъщеря си след като лек автомобил „Фолкваген Тигуан“, с peг. № X 6985 КМ ударил л.а. „Опел Кадет“ точно на мястото, където пътувала З. Х.а.

Изпитаното безсилие и безпомощност пред съС.ието на дъщеря му, както и чувството за вина измъчват непрестанно съвестта на ищеца и той никога няма да може да си прости. Дълбок отпечатък е оставило травмиращото събитие върху съзнанието на Н. Х.. Ритъмът на живот на ищеца сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Твърди се, че след загубата на своята дъщеря Н. Х. е изцяло променен. Не може да свикне с мисълта, че никога повече няма да види дъщеря си. Дълбоко е опечален, затворил се е в себе си и 3 трудно влиза в контакт с хора извън семейството. Единственото нещо, което го крепи е малкото дете на З. Х.а. След смъртта на дъщеря му Н. Х. и съпругата му са осиновили малолетното дете Х. Н. Х.а /с рождено име Х.

Д.Д./ при условията на непълно осиновяване, съгласно влязло в сила Решение № 31 от 25.05.2021 г., постановено по гр. дело № 650/2020 г., по описа на ОС С.. Ищецът опитва да замести родителската грижа по отношение на малкото дете на починалата З. Х.а. Произшествието от 23.08.2020 г. променило коренно ищеца, който вече не желае да общува с хора извън най-близките си.

Той често гледа снимки на дъщеря си, почита паметта й и често посещава гроба й, като всеки път се разстройва. Н. Х. се оплаква от липса на апетит, неспокоен сън, обща тревожност и потиснатост.

Видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Г.Ф., към момента на събитието виновният водач, управлявал л.а. марка и модел „Фолксваген Тигуан“, с pen № X 6985 КМ, имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „Б.“ АД, с валидност от 20.01.2020г. до 19.01.2021 г.

С Молба с вх. № ОК-14452 от 07.01.2021 г., ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „Б.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

Посочва се, че претендираният размер на застрахователно обезщетение за претърпените от Н. Х. неимуществени вреди е съобразен с приноса на ищеца за настъпването на вредите в размер на 50 %. Ищецът счита, че справедливото обезщетение за търпените болки и страдания от загубата на единственото му дете възлиза на 180 000 лева, определено съобразно съществувалите отношения на изключителна близост между баща и дъщеря, нивата на застрахователно покритие и икономическите условия в страната.

Предвид обаче приноса на ищеца за настъпването на произшествието в размер на 50 %, намира, че обезщетение в размер на 90 000 лева би 4 възмездило неимуществените му вреди.

С оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че застрахователят е уведомен на 07.01.2021 г. за настъпилото произшествие, ищецът счита, че от тази дата върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.

Предвид гореизложеното е направено искане ЗД „Б.“ АД, с ЕИК: *** да бъде осъдено да заплати на ищеца Н. В. Х., е ЕГН: **********, с адрес: обл.

С.З., общ. С.З., е. Д., ул. ***, както следва:

. сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на неговата дъщеря - З. Н. Х.а, загинала в резултат на ПТП от 23.08.2020 г., както и . законната лихва върху сумата по т. 1, считано от датата на уведомяване на застрахователя- 07.01.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

С отговора на исковата молба застрахователят оспорва предявените искове по основание и по размер.Заявява, че предявените искове са допустими, но ги оспорва изцяло, като неоснователни.

Оспорва всички факти и обстоятелства, посочени в исковата молба, с изключение на тези, които на основание чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.

Счита, че неправилно е посочен началния момент, от който ищецът счита, че му се дължи законна лихва, като тезата по този въпрос противоречи на разпоредбите на Кодекса за застраховането, както и със съдебната практика. Посочва, че Кодексът за застраховането предвижда различни начални моменти, от които започва да тече законна лихва и те са обусловени от определени други обстоятелства. Отделно, Кодексът за застраховането не свързва моментът, от който започва да се начислява законна лихва с твърдяното от ищеца „уведомяване" на застрахователя, а със съвсем други юридически факти.

Оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че исковете не съответстват на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължителната съдебна 5 практика по приложението й.

Оспорва всички твърдения на ищеца в исковата молба.

Прави възражение за съпричиняване от З. Х.а и Н.

Х.. Счита, че дъщерята на ищеца З. Х.а е допринесла за получените от нея травматични увреждания, станали причина за настъпване на смъртта й, тъй като е пътувала като пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан при настъпване на процесния пътен инцидент. Твърди, че в случай че З.

Х.а е била с поставен обезопасителен колан, тя не би получила травматичните увреждания, станали пряка причина за нейната смърт, евентуално, травматичните й увреждания биха били много по-леки по вид, характер и интензитет, до незначителни. Поддържа, че е налице допринасяне за настъпване на вредоносния резултат от З. Х.а, поради което в случай ,че съдът определи обезщетение на ищеца, то същото следва да бъде намалено с не помалко от 50%, изразяващи приноса на З. Х.а за настъпване на вредите (настъпване на собствената й смърт).

Освен установеното и обвързващо съда и страните в настоящото производство независимо съпричинителство на вредоносния резултат, определено от наказателния съд на 50% от страна на ищеца, счита, че последният е допринесъл с действията си за вредоносния резултат и по посочения по-долу начин.

Ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, смъртта на дъщеря му З. Х.а, тъй като е нарушил законово установеното му задължение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, като водач на МПС да не превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на обезопасителен колан. Като е позволил на дъщеря му да пътува в управлявания от него автомобил без поставен обезопасителен колан, ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и за настъпилата вследствие получените от З. Х.а травматични увреждания нейна смърт. Налице е допринасяне за настъпване на вредоносния резултат от Н. Х., поради което в случай че съдът определи обезщетение на ищеца, то същото следва да бъде намалено с не помалко от 40%, изразяващи приноса му за настъпване на вредите, за които претендира обезщетение.