Решение № 8735 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8735 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110151007 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Делото е образувано по подадена от T М. К. срещу Н. Б. Н. искова молба, с която е предявен по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД за опразване на наето помещение – [*****], находящ се в [*****]. Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, както и е наемодател по силата на сключен с ответника договор за наем от 18.01.2022 г. Ответникът се задължил да заплаща наемна цена в размер на 450 лева месечно, както и разноските във връзка с ползването на имота. От м.11.2022 г. ответницата спряла плащанията, като не заплащала и в пълен размер режийните разноски. Поддържа, че е изпратил до ответника извънсъдебно нотариална покана, с която развалил договора. Въпреки това се сочи, че ответникът продължила да ползва имота, като и до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция жилището не е освободено. С оглед обстоятелството, че договорът за наем между страните бил прекратен, се моли ответницата да бъде осъдена да освободи наетото жилище. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД за опразване на наето помещение.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че е предал процесния имот на ответника въз основа на валидно сключен между тях договор за наем, който е бил прекратен, а в тежест на ответника е да докаже, че е върнал имота на наемодателя, за което обстоятелство ответникът в производството не е изложил твърдения, нито е посочил доказателства.

1

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В проведеното на 09.05.2024 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника:

Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

- ответникът е получил преписи от исковата молба и приложенията към нея;

- не е представил в срок отговор на исковата молба;

- не се е явил, нито е представляван в първото открито съдебно заседание по делото, като не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие;

- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото заседание по делото без депозиране на искане до съда в тази насока /съгласно разпореждане № 123573/06.10.2023 г., препис от което е връчен на страната на 09.01.2024 г./.

Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените в производството писмени доказателства.

Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, като изцяло уважи иска без да излага допълнителни мотиви по същество на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя /ищец/ се следват разноски в исковото производство в размер на сумата от 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на сумата 216 лева, от заплащането на която ищецът е бил освободен с влязло в сила определение на съда.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: [*****],[*****], да опразни и да върне на Т. М. К., ЕГН **********, с адрес: [*****] по иск с правна квалификация чл.

233, ал. 1, изр. 1от ЗЗД наетия съгласно договор за наем от 18.01.2022 г. недвижим имот, прекратен на 26.06.2023 г., представляващ [*****], находящ се в [*****], а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри [*****] самостоятелен обект с идентификатор [*****].

ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: [*****], [*****], да заплати на Т.

М. К., ЕГН **********, с адрес: [*****] на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: [*****], [*****], да заплати в полза на Софийски районен съд сумата в размер на 216 лева, представляваща дължимата за производството държавна такса.

2

Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Препис от решението да се връчи за сведение на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3