Решение № 395 от 29.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000501247 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 264884 от 20 юли 2021г. по гр. д. №8923/2018г.

Софийски градски съд, І ГО, 3 състав е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на С. А. М., ЕГН ********** на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.12.2017г. на път III-507 между с. Книжовник и с.

Манастир, по вина на водача на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. с рег. № ***, Т. Х., претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 6 000 лева до претендираните 26 000 лв.; осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.12.2017г. на път III-507 между с. Книжовник и с. Манастир, по вина на посочения водач на МПС ведно със законна лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане; осъдил ответника да заплати на адв. А. Е. М., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата 648 лв. адвокатско възнаграждение; осъдил ищеца да заплати на ответника, на 1 основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1 930,73 лв.,. представляващи сторени по делото разноски за депозити и адвокатско възнаграждение.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца С. А. М. срещу решението по гр. д. № 8923/2018г. на СГС, ГО, 3 състав в отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение като резултат на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на иска в пълния предявен размер от 26 000 лв.

Насрещната страна „Бул инс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил основателността й.

За да постанови решението си в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 27.12.2017г., в размер на 6 000 лв., с оглед характера и тежестта на причинените телесни увреждания, търпените болки и страдания, неудобства, продължителността на възстановителния период от 3 месеца, допълнителните болки и страдания по повод отстраняването на металните импланти от втори пръст на дясна ръка, останалите трайни последици – показалецът на дясната ръка е леко дъговидно формиран и удебелен, наличен е непълен захват и свиване в юмрука на дясната длан, по външната страна на 3 пръст на дясната ръка има белези от рана и наложен шев, а в теменно – тилната област на главата по средната линия се вижда кос белег с дължина около 4 см, който е загрозяващ и отразяващ се на самочувстнието на ищеца с оглед възрастта му (роден е на ********г.).

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в тази част.

Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 27.12.2017г. срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. С твърдения, че е получил вследствие на ПТП контузия на главата; 5 см разкъсно-контузна рана 2 на главата; разкъсно-контузна рана с размер 10 см на дясната длан; открита фрактура на 2-ри пръст на дясна длан, като е претърпял и оперативна интервенция с поставяне на остеосинтезен имплант, при остатъчни неблагоприятни последици за обема на движения на увредения пръст и нарушения в писхоемоционалното му състояние, в т. ч. поради изживения шок, притеснения, че няма да се възстанови и от загрозяващия белег, ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., като пред въззивния съд спорът е пренесен над размера от 6 000 лв. до 26 000 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение - възражение, което е в предмета и на въззивното производство.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с одобрено от съда споразумение с правни последици на влязла в сила присъда (чл. 413, ал. 2 вр. ал. 3 НПК ).

Във въззивната си жалба ищецът поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на характера и тежестта на претърпените от него увреждания, възрастта му - на 3

15г. към датата на ПТП, в т. ч. трайните негативни последици за здравето му, установени посредством заключението на изслушаната съдебно-медицинка експертиза и от свидетелските показания на майка му, физическите от които констатирани и при преглед, извършен на 13.08.2021г.; не били отчетени и иконмическите уславия в страната, както и застрахователните лимити. От своя страна ответникът е релевирал общи доводи в отговора си на въззивната жалба, че съдът е определил обезщетението в правилно приложение на закона. Оспорил е проявата на продължаващи болки като резултат от ПТП.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищеца части не е обжалвано, както и с оглед влезлия в сила акт на наказателния съд – споразумение от 21.08.2018г. по НОХД № 1152/2018г. на РС - Хасково, НО, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че С. А. М. е пострадало лице от ПТП, станало на 27.12.2017г., от което са му причинени телесни увреждания – от които съставомерни - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на втори пръст и разцепване на дланта на дясна ръка, - и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, признат за виновен за причиняване на процесното ПТП, както и на посочения съставомерен резултат от него (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; и чл. 413, ал. 2 и 3 НПК вр. чл.

300 ГПК).

От заключението на изслушаната по делото СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и след преглед на ищеца на 01.10.2019г., е установено още по делото, че от процесното ПТП пострадалият ищец е получил получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на дясна длан-разцепена длан; открита фрактура на втори пръст на дясна длан; разкъсно-контузна рана на главата. Проведено му е оперативно лечение - дебридман (почистване) на отворената фрактура, лаваж (промивка) с антисептици и е поставена метална остеосинтеза с Киршнерови игли и раните са зашити; поставен е дренаж и имобилизация.

Проведено му е и медикаментозно лечение с антибиотици и обезболяващи.

Всички травматични увреждания (т.е. не само съставомерният резултат ) са в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяното ПТП на 27.12.2017г.

Оздравителният и възстановителен период е продължил 3 месеца, през който 4 пострадалият е търпял болки и страдания, като през първия месец те са били с интензивен характер. Металните импланти са свалени след 45 дни. В областта на гърба на дясната длан вещото лице е установило наличието на оперативен белег с неправилна форма и дължина 7 см, разтеглен по широчина, разположен надлъжно между втора и трета метакарпални кости. Показалецът (втори пръст) на дясната ръка е леко дъговидно деформиран и удебелен в областта на проксималната фаланга. Налице е непълен захват и свиване в юмрук на дясната длан, поради анкилоза в проксималната интерфалангеална става на втори пръст и липса на активни движения в дисталната интерфалангеална става. Запазени са движенията в метакарпофалангеалната става на показалеца. По външната повърхност на трети пръст на дясната ръка се виждат белези от рана и наложен шев. В теменно-тилната област на главата, по срединната линия, също се вижда кос белег с дължина около 4 см.

За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетелката М.

– майка на ищеца, подлежащи на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК. От тях е прието за установено и това не е спорно, че свидетелката получила обаждане от „Спешна помощ“ и отишла в болницата в Хасково при сина си. Той имал травма на пръста на дясната ръка и към момента на разпита (13.12.2019г.) не можел да хваща с показалеца на дясната ръка, не можел и да го сгъва. Бил няколко дни в болницата, два месеца си бил вкъщи и не е ходил на училище. Не се е налагало повторно да влиза в болница, ходили само на прегледи. Не е можел да се обслужва сам, налагало се е някой да му помага. В рамките на възстановителния период от няколко месеца провели една рехабилитация. Имал кошмари, не спял спокойно, връщал се към спомена за злополуката. Изпитвал и страх от пътуване с МПС.

Според нея синът й не е възстановен от травмите – не можел да хваща с увредения пръст, понякога имал болки, скованост и ограничено движение в тази област.

В приетия като ново доказателдство във въззивното производство амбулаторен лист, издаден на 13.08.2021г. след снемане на анамнеза за последиците от ПТП, претърпяно преди 3 години, е отразено състоянието на ищеца при извършения преглед – описана е болка в доминатния горен крайник - в дясна гривнена област – длан и пръсти, затруднени движения на 2 5 пръст с контрактура на ДИС – флексия до 45 гр. и анкилоза на ПИС, наличие на спокоен оперативен цикатрикс по воларна и дорзална повърхност с р-ри 10 см.

При така приетото за установено, въззивният съд прави следните правни изводи по спорния въпрос за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди:

Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното ПТП подлежат на доказване на общо основание, извън, тези признати с влезлия в сила акт на наказателния съд, задължителен за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Травматичните увреждания, получени в резултат от процесното ПТП, са установени в първоинстанционното производство, в което е постановено необжалвано в едни части осъдително решение – това са констатираните погоре увреждания. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. В конкретния случай съдът отчита характера и тежестта на уврежданията на здравето на ищеца, който е бил на 15г. към датата на ПТП и е получил разкъсно-контузни рани и фрактура, лекувана оперативно с поставяне на остеосинтеза за 45 дни.Съдът отчита и продължителността на възстановителния период от около 3 месеца и поинтензивните болки, които пострадалият е търпял непосредствено след ПТП за около месец. Съдът взе предвид и, че през възстановителния период пострадалият е търпял и неудобства при битовото си обслужване, не е посещавал училище, и не на последно място отчита стреса от настъпилото ПТП, оставил неблагоприятни последици за психиката му, проявяващи се в неспокоен сън, връщане към събитието и страх от возене в автомобил. Наред с това, въззивният съд съобрази преди всичко установените трайни неблагоприятни последици за физическото здраве на ищеца, настъпили в детска възраст, изразяващи се в трайно засягане на функции на доминатния горен крайник - непълен захват и свиване в юмрук на дясната длан поради неподвижност на стави в тази област, така и в наличие на козметични дефекти в областта на главата и на дясната длан, както и в проявяващи се болки в увреденото място на ръката (за последното свидетелства майката на ищеца, чийто показания кореспондират на установеното в по-късен момент 6 състояние на ищеца, удостоверено в обсъдения амбулаторен лист ). При определяне на дължимото обезщетение съдът съобрази в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия. При отчитане на всички релевантни факти въззивният съд намира, че в конкретния случай дължимото обезщетение, което отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл.