Решение № 54 от 20.06.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20228002104014 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 177/07.07.2022 г. по гр.д. № 231/2022 г., с което Окръжен съд – Сливен е отменил решение № 260030/01.04.2022 г. по гр.д. № 48/2021 г. на Районен съд – Сливен и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е осъдил Д. С. Д. да заплати на П. И. П. сумата 5 729 лв. – вземане за стойност за подобрения в жилищния имот в [населено място] войвода, собственост на ответника, и за дърва за огрев, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г.

Решението е допуснато до касационен контрол по следните материално-правни въпроси: 1.

Възниква ли вземане по чл. 61 ЗЗД за лице, което е живяло на съпружески начала с близък на собственика на имота и е сключвало договорите за подобренията в чуждия имот? и 2. Във вземането по чл. 61 ЗЗД включват ли се разходи за потребена в чуждия имот енергия?

По въпросите настоящият състав намира, че вземане за стойност поради подобрения в чужд имот не възниква само поради това, че лицето, което живее в имота на съпружески начала с близък на собственика, е сключило договорите, с които е възложило извършените подобрения, без да е натоварено и с намерение да обслужи интереса на собственика. Лицето не е владелец или държател на имота, а неговите отношения със собственика урежда институтът на воденето на чужда работа без пълномощие (чл. 60 – чл. 62 ЗЗД). За да възникне вземане, предвидено в чл. 61 ЗЗД, е необходимо възнагражденията по договорите да са платени със средства на това лице, а не на близкия на собственика, с когото то 1 съжителства в имота. Разходите за отопляване на имота в период, в който лицето го обитава, не пораждат вземане срещу собственика на имота. Отговорите се основават на ТР № 85/02.12.21968 г. по гр.д. № 149/1968 г. ОСГК на ВК и на установената практика на Върховния касационен съд (напр. Решение № 685/25.10.2010 г. по гр.д. № 1940/2009 г., IVто ГО, Решение № 385/08.02.2016 г. по гр.д. № 6740/2014 г. IV-то ГО, Решение № 60316/22.12.2021 г. по гр.д. № 508/2021 г. IV-то ГО и много други). Поради това не се нуждаят от други мотиви.

Обжалваното решение противоречи на дадените отговори и са основателни оплакванията в касационната жалба от ответника Д. Д., че въззивният съд е нарушил материалния закон (чл.

61, ал. 2 ЗЗД и всеки друг състав в обективното ни право, основан на забраната за неоснователно обогатяване). Съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че за квалификацията и основанието на иска по чл. 61, ал.

2 ЗЗД релевантни са следните установени по делото обстоятелства: 1) в периода 2019 г. – 2020 г. ищецът живее в имота в [населено място] войвода на съпружески начала с дъщерята на ответника; 2) имотът е собственост на ответника, а се ползва от неговата пълнолетна дъщеря със съгласието на бащата; 3) през 2019 г. ищецът сключва два договора, с които възлага на трети за процеса лица да подменят с нови вехтите врати и вехтата дограма в имота срещу възнаграждения за суми съответно 1 800 лв. и 2 934.00 лв.; 4) вратите и дограмата са сменени с нови; 5) ищецът е платил възнагражденията по договорите и 6) така е погасил задълженията си към третите за процеса лица-изпълнители по договорите.

Правилно въззивният съд е заключил, че така установените факти налагат извода, че: 1) в имота, собственост на ответника, са извършени подобрения в резултат на изпълнените два договора, по които възложител е ищецът, 2) подобренията обективно обслужват интереса на ответника/на собственика; 3) ищецът ги е сключил с намерението да удовлетвори интереса на собственика, но те са и в негов интерес, доколкото през 2019 – 2020 г. той обитава имота като лице във фактически съпружески отношения с дъщерята на ответника, заемател по сключения с баща й договор за заем за послужване. Правилно е и заключението на въззивния съд, че доколкото ищецът не е владелец или държател на имота, отношенията му с ответника се уреждат от института на воденето на чужда работа без пълномощие (чл. 60 – чл. 62 ЗЗД). Неправилно обаче въззивният съд е обсъдил значението на друго установено по делото обстоятелство – това, че средствата, с които ищецът е платил възнагражденията по тези договори, не са негови, а на дъщерята на ответника. За да възникне вземане, предвидено в чл. 62 ЗЗД, и в частност, вземането по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, е необходимо средствата по заплатените възнаграждения да са на ищеца. Фактическото съжителство с дъщерята на собственика на имота не се съотнася към имуществото на ищеца. Неправилно въззивният съд е приел също, че договорът от 2020 г., с който ищецът уговаря и плаща дърва за огрев за имота, в който живее и потребява енергия за отопление, води до неоснователно разместване в имуществената сфера на страните по делото.

Поради тези нарушения на материалния закон (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр.

1 ГПК) неправилното въззивно решение следва да се отмени. Не се налага повтарянето или 2 извършването на нови съдопроизводствени действия. Касационната инстанция следва да реши спорът по същество.

Настоящият състав намира, че паричните средства, с които са платени възнагражденията по двата договора, в изпълнение на които вратите и дограмата в жилището са сменени с нови, а имотът е подобрен, са на С. С. – дъщерята на собственика на имота, а не на ищеца. Различен извод не налага установеното фактическо съпружеско съжителство. Законът не му придава имуществено значение. В писмения отговор на исковата молба са оспорени твърденията на ищеца, че той е финансирал подобренията в имота. В негова тежест е да докаже това оспорено обстоятелство. Свидетелят С. дава показания, че средствата са били нейни.

Възможната й заинтересованост от изхода на делото не извежда недостоверност на нейните показания, доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал (чл. 172 ГПК). От показанията на свидетелите Д. и В. (изпълнители по двата договора) не се установява произхода на средствата, получени от ищеца, а единствено това, че той е фактически платец.

Първият свидетелства, че касовите бонове (уговореното възнаграждение е плащано поетапно) са издавани на името на ищеца като възложител по договора, но част от плащанията са извършени от С.. В. П. (нейна приятелка и съседка) свидетелства, че през 2019 г. С. й споделя, че със свои спестени средства е финансирала ремонта. Крайният извод, че средствата по платените възнаграждения не са на ищеца, а на дъщерята на ответника, се налага и от неблагоприятните последици на непроведената от ищеца доказателствена тежест, които касационният състав е длъжен да приложи (чл. 154 ГПК).

Настоящият състав не намира, че разходите за дърва за огрев (по третия сключен договор), дори да са от ищеца, пораждат вземане за неоснователно обогатяване с длъжник ответника.

Със заплащането им собственикът на имота не се е обогатил, доколкото разходваното е за отопления, от което се е възползвал ищецът.

Предявеният иск е изцяло неоснователен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация (на ищеца) следва да се поставят направените по делото разноски от касатора (от ответника).

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 177/07.07.2022 г. по гр.д. № 231/2022 г. на Окръжен съд – Сливен.

ОТХВЪРЛЯ иска на П. И. П. от [населено място],[жк], [улица], ЕГН [ЕГН], срещу Д. С. Д. от [населено място] войвода, общ. Сливен, [улица], ЕГН [ЕГН], за сумата 5 729.00 лв. – вземане за стойност поради подобрения (подмяна на врати и дограма) и разходи за дърва за огрев в имот, собственост на ответника, в [населено място] войвода, общ. Сливен, [улица], предтавляващ едноетажна масивна жилищна сграда от четири стаи и салон със застроена площ 94 кв.м.

ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на Д. С. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 442.58 лв.

– разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4