Решение № 6151 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6151 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100500768 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 18401 от 11.10.2024г., постановено по гр. дело № 21159/2024г. по описа на СРС, 178-ми състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. М. М., извършено със заповед № 20-309/08.12.2023г. на работодателя „Дружество за касови услуги“ АД, с която на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността „охранител“. С решението е отхвърлен иска на И. М. М. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12600 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 08.12.2023г. до 08.06.2024г., както и е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Дружество за касови услуги“ АД да заплати на И. М. М. сумата от 360 лева – разноски за уважения иск, а И. М.

М. е осъден да заплати в полза на „Дружество за касови услуги“ АД сумата от 1534 лева – разноски за отхвърления иск. С решението е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Дружество за касови услуги“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 80 лева – държавна такса за уважения иск.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Дружество за касови услуги“ АД срещу Решение № 18401 от 22.02.2024г., постановено по гр. дело № 21159/2024г. по описа на СРС, 178-ми състав в частта, с която е уважена претенцията на И. М. М. и е отменена Заповед № 20- 309/08.12.2023г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение с лицето. В жалбата са изложени 1 съображения, че решението е недопустимо и неправилно, както и че е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че изводът на СРС, че връчването с писмо с обратна разписка, както на заповедта, така и на искането за даване на обяснения, не отговаряло на изискванията на Закона за пощенските услуги и Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, бил неправилен. Поддържа, че ищецът не бил оспорил официалното удостоверение от „Български пощи“ ЕАД за връчването на искането за даване на обяснения. Сочи, че ищецът не бил оспорил официалния удостоверителен документ, в който изрично било посочено, че куриерът не бил открил получателят на посочения адрес в три последователни опита, направени в три последователни дни. Съдът бил приел, че пощенският оператор не бил изчакал 10 календарни дни да се яви получателят и при неявяването му да изпрати второ писмено известие, каквито твърдения не били въведени в исковата молба. Поддържа, че съдебната практика приемала, че дали са предприети достатъчно действия за връчване на искането за даване на обяснения се преценявало за всеки конкретен случай. Счита, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Оспорваната заповед била връчена на 18.12.2023г.

Сочи, че следвало да се преценява института на добросъвестност по отношение на работодателя, който бил поставен в невъзможност да поиска обяснения на служителя, тъй като същият не бил на мястото, на което следвало да упражнява трудовите си задължения.

Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е уважена претенцията на ищеца и да отхвърли предявения от И. М. иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. М., с който се оспорва същата. Изложени са твърдения, че в подадения насрещен иск било посочено, че връчването на заповедта не можело да бъде прието за надлежно удостоверено съгласно ЗПУ, с което били въведени всички възможни несъответствия със закона, вкл. и приетото от съда неспазване на процедурата за връчване по реда на чл. 36 ЗПУ. Намира изводите на СРС за ненадлежно връчване на искането за даване на обяснения по чл. 193 КТ за правилни. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от И. М. М., с която се обжалва Решение № 18401 от 11.10.2024г., постановено по гр. дело № 21159/2024г. по описа на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Поддържа, че предвид липсата на оспорване от ответника в първата инстанция на факта на оставане без работа на ищеца, съдът е следвало да приеме този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване и с оглед уважаването на главния иск е следвало да уважи и иска за обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Сочи, че не било обсъдено обстоятелството, че предвид невръчването на искането за даване на обяснения по чл. 193 КТ и последвалото невръчване на заповедта за уволнение, трудовата му книжка се намирала у „Дружество за касови услуги“ АД. Поради което за ищеца не било възможно да започне работа при друг работодател. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е отхвърлил предявения иск за сумата от 12600 лева, 2 представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 08.12.2023г. до 08.06.2024г., както и да му бъдат присъдени сторените разноски в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от „Дружество за касови услуги“ АД, с който се оспорва същата. Поддържа, че с определение от 28.05.2024г. съдът бил разпределил доказателствена тежест по предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ, въпреки това не били представени доказателства от страна на И. М.. Сочи, че с отговора на исковата молба бил оспорен предявения иск. Сочи, че твърдението, че трудовата книжка се намирала у дружеството било невярно, както и било заявено за първи път с въззивната жалба. Искането към съда е да остави без уважение доказателствените искания, тъй като нямало правно и фактическо основание трудовата книжка да се намира в дружеството. Искането към съда е да отхвърли насрещната въззивна жалба. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При съобразяване на посочените правомощия настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата и в насрещната въззивна жалба е необходимо да се добави и следното:

Не е спорно между страните, че ищецът И. М. е заемал длъжността „охранител инкасо екип“- Дирекция „Инкасо“, отдел „Касова и Инкасова дейност“, регион София, НКПД 54141007, НКИД 8299, считано от 01.03.2023г. въз основа на сключен между страните трудов договор № 029/28.02.2023г., както и че с допълнително споразумение № 2023200/25.07.2023г. към трудовия договор е изменено трудовото му правоотношение, считано от 25.07.2023г., като работодателят е възложил, а служителят е приел да изпълнява длъжността „Охранител“, код по НКПД 5414 1007 като мястото му на работа е променено от регион София на „ДКУ- Инкасо“ ЕАД на Териториално поделение София на „Дружество за касови услуги“ АД. Безспорно е и обстоятелството, че със Заповед № 20-309 от 08.12.2023г. трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание- уволнение за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т.

2 КТ- неявяване на работа на 14.11.2023г., както и на 22.11.2023г., 23.11.2023г. и 24.11.2023г. включително. С горецитираната заповед правоотношението на ищеца е било прекратено, като на основание чл. 221, ал. 2 от КТ е посочено, че ищецът дължи обезщетение в размер на двукратното си брутно трудово възнаграждение в размер на 4200 лева за срока на предизвестие от 60 дни, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ му се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 15 дни. Между страните не е спорно и обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за 3 последния пълен отработен месец преди уволнението, е 2100 лева.

Относно доводите във въззивната жалба, касаещи обстоятелството дали е спазен законоустановения двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2 – месечен срок, а според чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ сроковете по искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата започват да текат от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.

Заповедта подлежи на връчване лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка (чл. 195, ал. 2 КТ), като съгласно съдебната практика, за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.); , сега чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон –чл.

36 от Закона за пощенските услуги. В този смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 507/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 2516 от 23.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д.

№ 2989/2023 г., Определение № 775 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2015 г., IV г. о., Определение № 1564 от 03.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3564/2023 г., Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д.

№ 410/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 146 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2021 г., III г. о. и др.

В конкретния случай препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е бил изпратен на адреса, посочен в сключения между страните трудов договор, като на 08.12.2023г. видно от приетата разписка /л.32 от делото/ пратката не е била потърсена от получателя.

В разпоредбата на чл. 36 от ЗПУ е посочено, че пощенските пратки по чл. 34 се доставят на потребителите на местата или съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗПУ, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение на Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010г., в сила от 15.06.2010г., доп., бр. 19 от 2.03.2018г. е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да 4 бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.