Решение № 632 от 29.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Д.а при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Д.а Административно наказателно дело № 20263110200214 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. Й. Б. от гр.Търговище срещу Наказателно постановление № 25-0819-005185/30.12.2025г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева /1022,58 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката счита обжалваното наказателно постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- обстоятелствата около извършването на нарушението са отразени неправилно; не са изяснени надлежно фактическата обстановка и фактът на нарушението. Намира, че с това е накърнено правото й на защита и е поставена в невъзможност да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършила. Счита, че наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата, както и че при определянето размера на наказанията наказващият орган не е отчел тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба в подкрепа на жалбата чрез 1 адв.А. Д., в която изтъква, че констатациите в съставения АУАН нямат обвързваща доказателствена сила в рамките на съдебното производство, предвид указанията, дадени в Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС.

Изразява становище за недоказаност на нарушението и намира за съществено процесуално нарушение неизвършването на допълнителни действия по разследване от страна на наказващия орган. Привежда доводи за липса на надлежно описание на нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. В молбата не се оспорва отказа от страна на жалбоподателката да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, но се изтъква, че същата е дала биологични проби за медицинско изследване. Счита се, че наказващият орган неоснователно е игнорирал това обстоятелство, тъй като Б. се е явила в медицинското заведение в рамките на пределните 120 минути, предвидени в чл.6, ал.6, т.2 от Наредба №1/2017г. Твърди се също, че в НП е описано извършването на две отделни нарушения, за които е наложено едно наказание, в нарушение на чл.18 от ЗАНН. Жалбоподателката намира в тази връзка, че е налице неяснота на административнонаказателното обвинение и че наказващият орган е приложил неправилно закона, както и че съдът няма правомощие да измени правното основание на наложената санкиця. С тези аргументи моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 19.05.2025г. около 01,00 часа, жалбоподателката управлявала лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *** по бул.“Вл. Варненчик“ в гр.Варна, след като употребила алкохол. На кръстовището с бул.“Република“ тя блъснала леко намиращия се пред нея автомобил, изчакващ на червен сигнал на светофарната уредба. От допира на превозните средства не настъпили щети, но другият водач забелязал, че Б. е във видимо нетрезво състояние и подал сигнал на тел. 112. Около 01,30ч. на мястото на инцидента пристигнали свидетелите Т. И. Т. и И. Д. Н.- служители в сектор „Пътна полиция“-Варна, които поканили жалбоподателката да бъде 2 изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство. Първоначално Б. не отказала директно да бъде изпробвана, но не издишала необходимото количество въздух в мундщука на техническото средство, при което не била отчетена проба. Същата направила няколко формални опита да даде проба, без обаче да издиша достатъчно въздух, за да бъде отчетена такава, въпреки указанията на проверяващите за дължимото от нея съдействие. Малко покъсно тя заявила и изрично, че отказва да бъде изпробвана. С оглед тази обстановка на същата дата й бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че отказва да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. На Б. бил издаден талон за медицинско изследване с №282120, в който било отразено, че следва да се яви за даване на проби за изследване в МБАЛ-Варна към ВМА София в рамките на 45 минути, считано от 02,25ч. на 19.05.2025г., т.е.- до 03,10ч. на посочената дата. Същата се явила в болничното заведение, но в 03,37ч. Била изготвена химическа експертиза №465– 19.05.2025г., според която концентрацията на алкохол в кръвта на Б. е възлизала на 1,82 промила.

По случая било образувано Досъдебно производство №5192/2025г. по описа на сектор „Пътна полиция“-Варна, с оглед данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. След приключване на разследването, с постановление от 22.12.2025г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство, с оглед обстоятелството, че Б. се е явила за даване на биологични проби по-късно от указания й в талона час. Прокурорът съобразил обстоятелството, че липсват обективни причини за неявяването в срок на жалбоподателката и следователно е неприложима нормата на чл.15, ал.5, изр.2 от Наредба №1/2017г., уреждаща хипотезата, при която невъзможността да се вземе биологична проба в срока за явяване се дължи на такива обстоятелства. Поради това в постановлението било прието, че не е спазен нормативно установения ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на лицето и деянието е несъставомерно по чл.343б, ал.1 от НК, като преписката била изпратена на наказващия орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Така на 30.12.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н. Б. били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева /1022,58 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Т. И. Т. и И. Д.

Н., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Липсва логична причина същите умишлено да твърдят 3 неистини по отношение поведението на водача, при положение, че не са се намирали в някакви особени отношения с нея, нито извличат ползи от твърденията си. Двамата непосредствено са възприели действията на жалбоподателката и са категорични, че тя умишлено не е подавала достатъчно въздух в техническото средство, за което е липсвало обективна пречка. Св. Т. съобщава и че след няколко опита Б. е заявила и изричен отказ да бъде изпробвана за употреба на алкохол.

В показанията на свидетелите се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. Така твърденията им се подкрепят от приложения по делото Талон за изследване №282120, в който е отразен отказа на жалбоподателката да бъде изпробвана с Dreger Drug test. От приложените по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и Протокол за химическа експертиза се установява часът, в който Б. се е явила за даване на биологични проби -03,37ч.

Предвид изложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата жалбоподателката действително е управлявала процесния автомобил, както и че след като е била надлежно поканена, е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохолкакто с фактически действия (изразяващи се в неполагане на нужните усилия за подаване на достатъчно въздух за задействане на техническото средство, без обективна пречка за това), така и изрично, посредством устно изявление в този смисъл. Следва да се отбележи, че това обстоятелство не се оспорва от страна на лицето, като липсата на спор между страните по този въпрос изрично е отразена в депозираната от процесуалния представител писмена молба. Санкционираното лице също така не е направило възражения срещу констатациите в акта и макар и в жалбата да заявява бланкетно, че фактическата обстановка не е изяснена от наказващия орган, на практика не навежда фактически твърдения в различна насока и не сочи доказателства, опровергаващи извършването на нарушението.

Следва да се изтъкне, че в разглеждания случай извършването на нарушението не се извлича от презумптивна доказателствена сила на съставения акт, а от коментираните по-горе доказателства.

Предвид всичко изложено съдът намери изложената в наказателното постановление фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин, като в съдебно заседание не са постъпили доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да 4 извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ).

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си. Твърденията в жалбата за непълнота на отразените обстоятелства, при които е извършено нарушението, са неоснователни. В наказателното постановление ясно са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, моторното превозно средство, което е управлявала жалбоподателката, както и поведението, посредством което е осъществила състава на процесното нарушение. Описани са и последващите действия на Б., явяването й за даване на биологична проба, но след изтичането на предоставения й за това срок, образуването на ДП и основанията за неговото прекратяване. Така фактите, във връзка с които е санкционирано лицето, са станали ясни в напълно достатъчна степен, като не се констатира нарушаване на процесуалните й права в тази насока.