Решение № 19 от 10.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Д. при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Деница Д. Търговско дело № 20233100900039 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 1403/18.01.2023г., с която И. Д. П., ЕГН ********** от с. ****** е предявила евентуално съединени искове срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“С. Караджа“ № 2 и И. В. С., ЕГН **********, ул.****** за осъждане на първия ответник за заплащане на справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено на 01.02.2022г. в гр.Варна в района на „Централна поща“ на бул.“Владислав Варненчик“ от застрахован за управление на водач на автобус „Мерцедес О345Г“ с ******, както следва:

1.

60 000 лв .( след допуснато изменение на иска с протоколно определение от 19.10.2023г.) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради комбинирано телесно увреждане (счупване на напречни израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени, увреда на бедрен нерв на ляв крак, контузия на ляво коляно), психическо разстройство, изразяващо се в първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж, чувство за напрегнатост, ведно със законната лихва върху първоначално предявения размер от 40000 лева за периода от 1.07.2022г.( датата на уведомяването на застрахователя) до окончателното изплащане на задължението, а върху увеличената част от иска от дата на изменението.

2.

1068.38лв като обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медицински стоки по проведено лечение и болничен престой, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, а евентуално ,в случай на отхвърляне на исковете срещу първия ответник, за осъждане на втория за същите суми с твърдения за осъществено противоправно поведение, изразяващо се в пресичане на необозначено за целта място, което поведение предизвикало маневрена на автобус на градския транспорт по линия № 13, в който е пътувала ищцата.

1

Твърди се в исковата молба, че на 01.02.2022г. около 9.10 часа ищцата, придружавана от майка си, пътувала с автобус на градския транспорт по линия № 13, когато на бул. ”Владислав Варненчик” в района на Централна поща при предприето рязко спиране от шофьора на автобуса, е загубила равновесие, блъснала се е в хоризонтална тръба в автобуса и паднала. Евентуално причината за произшествието е поведението на ответника И. С., която е навлязла внезапно на пътното платно от тротоара на сп.”Санита”, находяща се на бул.”Владислав Варненчик” и е предизвикала рязкото спиране на автобуса. В резултат на падането получила счупване на напречни израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени, увреда на бедрен нерв на ляв крак, контузия на ляво коляно. Първите две седмици търпяла непоносими болки, което наложило приема й за болнично лечение МБАЛ “Св. Анна“. Била изписана от болницата с ограничена възможност за вертикализация до седящо положение. И понастоящем понасяла частична пареза на левия крак, което налагало придвижване с помощни средства канадки. Не можела да се навежда. Принудена била да спазва постелен режим. Физическите болки, които изпитвала затруднявали елементарното й физиологично обслужване. Позовава се, че не могла да се грижи сама за себе си и за домакинството, да се къпе сама, да готви. Сочи, че здравословното й състояние не се подобрява, а перспективата за пълно възстановяване е неясна. След произшествието ищцата била в невъзможност да полага труд, изолирала се от близките си, откъснала се е от социалната си среда. Сочи психическа травма от преживяното, обективирана с панически страх от потенциално ново произшествие, паника от загубата на равновесие (резултат от физическото увреждане), безсъние и раздразнителност. Сочи извършени разходи за лечение на получените в резултат на произшествието телесни увреждания в общ размер на 1068,38 лева с ДДС за болничен престой, медицински изделия и консумативи.

Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва отговорността на застрахования водач на „Мерцедес О345Г“ с ******, като се позовава, че произшествието е резултат от случайно събитие като изключващо вината обстоятелство. Оспорва застрахованият водач да е нарушил правилата за движение. Оспорва вида и тежестта на понесените увреждания и причинната им връзка с произшествието. Възразява срещу размера на поискания паричен еквивалент, като счита същия за несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Насрещно предпочитаният ответник твърди, че причината за произшествието е поведението на пешеходеца И. С., която е навлязла внезапно на платното за движение пред автобуса и е провокирала аварийно спиране от страна на водача на превозното средство с цел да избегне удар с нея. Водачът не е имал техническата възможност да предприеме плавно намаляване на скоростта и спиране. Евентуално твърди, че процесният пътен инцидент не е настъпил само поради действията на застрахования водач на МПС. Ищецът като участник в ПТП също е нарушила правила за безопасност, като не е пътувала на свободни седалки в автобуса и не се е държала за предпазните съоръжения за правостоящи пътници. Телесните увреждания, на които се позовава ищцата са резултат от дегенеративни възрастови изменения в лумбалната област, които са способствали за настъпване на нервните увреждания, а претърпяната травма е само отключващо събитие, но не и причина за усложненията.

Възражението за съпричиняване се репликира от ищеца.

По отношение на акцесорната претенция за лихва ищецът се позовава на забавата на застрахователя от датата на уведомяването.

Самостоятелно оспорване на това искане ответникът предприема, като се 2 позовава на кредиторова забава от страна на ищцата, която не е оказала съдействие за определяне и заплащане на обезщетението.

Възражението за забава на кредитора се репликира от ищцата, която твърди, че заявлението за обезщетяване е придружено с констативен протокол за ПТП, който документ е достатъчен за удостоверяване на механизма и отговорността за произшествието. Освен това застрахователят е разполагал с възможност самостоятелно да се снабди с изисканите доказателства.

Евентуалният ответник И. С. оспорва собственото й противоправно поведение да е довело до произшествието. Сочи, че на спирката към която се била запътила бил спрял друг автобус/ различен от застрахования /, който изчаквал да се включи в движението. Сочи, че била застанала на тротоара до будката за вестници, гледайки автобуса, който потеглял и правел маневра на ляво, за да се включи в движението. В този момент идващия към спирката автобус по линия № 13 ударил рязко спирачки и спрял, за да не се удари от маневрата на предходния автобус. Била обвинена от шофьора на автобуса, че именно тя е станала причина за рязкото спиране на автобуса.

Поради заболяването си (частична сензорна моторна абразия с ограничена вербална комуникация) не могла да обясни на пристигналите на мястото полиции своята позиция за инцидента. Не е разбрала за причината да й съставят акт за административно нарушение. Оспорва наличието на причинна връзка на твърдените телесни увреждания с произшествието, както и продължителността на възстановителния период. Възразява по отношение претендирания размер на обезвредата.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си по спора.

В пледоарията си процесуалният представител на ищцата адв. Златев, че предвид липсата на категорични доказателства, които да послужат за опровергаване вината на водача на застрахования автобус, презумпцията по чл. 45,ал. 2 от ЗЗД не е опровергана. Тъй като данните по делото не позволяват да се направи извод за приноса на всеки от ответниците за настъпилия противоправен резултат, двамата отговарят солидарно.

Ответникът Ирина В. чрез адв. Н. депозира писмени бележки, в които акцентира, че по делото е останал неизяснен механизма на произшествието, вкл. скоростта на автобуса и опасната зона, поради което не може да се направи извод за противоправност на поведението на тази ответница. От друга страна издадения АУАН няма задължителна сила за съда, така както би имала влязлата в сила присъда. По отношение на телесните увреждания на ищеца акцентира на предходния заболявания, имащи значение за продължителността на оздравителния процес.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

Основателността на прекия иск на увредения срещу предпочитания ответник застраховател за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Относно покритието на отговорността на водача на автобус „ Мерцедес О345Г“ с ****** от ответник въз основа на полицa,

3 сключена за покритие на гражданска отговорност, валидна към 01.02.2022г. по делото липсва спор. Не е спорно по делото, а и от всички доказателства/ експертизи и КП за ПТП с пострадали лица №119/1.02.2022г. /се установява, че ищцата е пострадала при инцидент като пътник с градския транспорт, движещ се по линия № 13 в района на спирка „Санита“ на бул. Владислав Варненчик“.

От заключението на приетата по делото КСМАТЕ, неоспорено от страните, съдът намира за установено, че в резултат на екстремно спиране на автобус от градския транспорт, ищцата е получила контузия на лява поясна област, счупване на леви напречни израстъци на втори, трети, четвърти поясни прешлени, контузия на левия бедрен нерв, както и на лява коленна става.

Тъй като образуваното относно произшествието наказателно производство в прекратено с постановление на наблюдаващ прокурор от 02.12.2022г. по ДП №264/2023г., по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 300 ГПК, в настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност- наличието вреди, които да са последица от противоправен резултат, изразен в засягане на телесния интегритет и емоционален мир като блага, които са обект на абсолютни субективни права на техния носител и причинна връзка между този резултат и причинените вреди. При доказаност на посочените елементи, вината на причинителя на противоправния резултат се предполага съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Настоящият състав приема, че достатъчно за прилагане на презумицата за вина е установеност на вредоносен противоправен резултат и неговото авторство.

Ескулпирането на вината изиска оборване на законовата презумпция.

Обект на предположението по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е само небрежността на лицето, чиято отговорност се търси. Останалите форми на вида изискват нарочно доказване, поради което не се предполагат. В гражданското право небрежността се схваща най- общо като неполагане на онази грижа, което е обичайно дължима в подобни случаи. Презумицата за вина представлява предположение, че не е положена дължимата грижа. Доколкото обект на предположението за вина е предвидимостта и предотвратимостта на противопоравния резултат чрез полагане на дължимата грижа, за да се обори това предположение, следва да се установи, че в конкретния случай причината за противоправният резултат не може да бъде предвидена чрез полагане на дължимата грижа, тоест да бъдат доказани обективни пречки за нейното предвиждане./ така Конов, Т. „Основание на гражданската отговорност“, /изд. Сиела 2010, стр. 191 и сл./

В случая накърняването на телесния интегритет на ищцата в резултат на падането при рязко спиране на автобус на градския транспорт, управляван от застрахован от ответника водач, и настъпване в резултат на това болки и емоционални страдания, е достатъчно в съвкупност за ангажиране на деликтната отговорност на водача. Тоест, предпоставките на общия деликтен състав са доказани.