Решение № 117 от 03.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. П., 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №1301/30.10.2024 г. по гр.д.№1054/2023 г. по описа на РС – П. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на В. И. П., ЕГН ********** дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1 105,44 лева, както и обезщетение за забава в размер на 140,80 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /27.03.2023г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2023 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете за главница над присъдената сума в размер на 1 105,44 лева до претендирания размер от 2 127.71 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 140,80 лева до претендирания размер от 269.07 лева, като неоснователни и недоказани.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на адв.А. Д. от САК, ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.С., ул.„Р. В." №***, офис*, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 416 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и 1 съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.

Осъден е В. И. П., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 96 лева.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 182 лева.

В законоустановения срок така постановеното решение е обжалвано от ГДИН в осъдителната част, в която се излагат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в С. допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути.

Във всички останали затвори в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички надзиратели.

Позовава се на практика по идентични спорове. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време от всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства.

Твърди, че съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – П., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца – Б., който според жалбоподателя бил пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет .

Неправилно съдът не кредитирал предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца, като се излагат твърдения, че не са му били давани указания да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Б..

Твърди се, че районният съд бил приел, че след като служителят се 2 подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора, тоест не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това били част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН.

Твърди също така, че решението е необосновано и неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - П. е отчитала и смятала сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г.- период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен. Това на практика водело до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата. Въпреки това, при постановяване на решението съдът възприел изцяло заключението на вещото лице. Наред с това, първоинстанционният съд бил допуснал противоречие в мотивите си относно приложимата нормативна уредба в случая и по-конкретно по въпроса дали специалните нормативни актове, регламентиращи процесните правоотношения съдържат или не съдържат изрична уредба на труда, положен извън нормативно установеното работно време.

Твърди, че показанията на св.Б., които сочели, че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемали повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства.

Сочи, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време. Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Цитира разпоредбата на чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за 3 инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като кредитирайки показанията Б., съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало жалбоподателя да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това.

Твърди, че показанията на св.Б. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд.

Прави искане решението на районния съд в обжалваната част да се отмени. Претендира разноски.

С жалбата е направено доказателствено искане в съдебното заседание пред въззивната инстанция да бъдат прегледани представените по делото видеофайлове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В. И. П. чрез адв.Д., в който се поддържа неоснователност. Излагат се подробни съображения във връзка с наведените в жалбата доводи. Смята, че било съвсем логично, когато противоречията в показанията касаели работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца.

Твърди, че разпитаният свидетел Ф. е служител в редовна смяна, като приключва работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не били преки и непосредствени.

Твърди, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца дали изобщо присъствал на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените указания от съда в този смисъл. От събраните доказателства било установено, че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Оспорват се твърденията на жалбоподателя за наличие на 4 противоречие между възприетата нормативна уредба и постановеното решение, както и на доводите за неправилно възприемане на допълнителната СИЕ, която била приета и неоспорена от страните в последното съдебно заседание.

Прави искане жалбата да бъде отхвърлена, а решението на районния съд - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

С протоколно определение от проведеното на 20.03.2025 г. открито съдебно заседание е оставено е без уважение искането за преглеждане на видеофайловете пред въззивната инстанция.

Пазарджишки окръжен съд, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против ГДИН ищецът В. И. П. твърди, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като ищецът бил държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно охранителния състав в ответната ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието гр. С., с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора П.. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.

Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.

Работното време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.

Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Твърди, че се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че 5 времето, през което осъществявал професионална дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.