Решение № 3526 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3526 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110206775 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,***“ ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ,,***“, ул.,***, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 820253 – F807463/26.03.2025г., издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности“, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ – гр.София, с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лЕ. за извършено административно нарушение по чл.127и, ал.1 от ДОПК.

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона и процесуалните правила. Развиват се подробни съображения в тази насока като се акцентира и върху маловажността на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят ,,***“ ЕООД, редовно призован, се представлява от защитник, който поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи като отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган: Началник на отзел ,,Оперативни дейности“, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ – 1 гр.София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение като отправя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

На 30.07.2024г., в 12:17ч., при извършена проверка на КПП – Кулата на МПС марка *** с рег.№ *** и на ремарке *** и водач А.М.И. било установено, че същият превозва стока включена в списъка на СВФР както следва:

Картофи пресни или охладени 0701 90 90 kg 2520 4090, 82 на обща стойност 4090,82 лЕ.. За превозната стока е подадено УНП № 2024072710021.

Водачът на транспортното средство е представил УНП за транспорта на стоките. ОП съставили Протокол за извършена проверка на СВФР при ВОП № 010103159906_1/30.07.2024г.

На 24.01.2025г. ОП от ГД ,,ФК“ са посетили адреса за разтоварване на стоката – гр.София , бул.,,Амстердам“ № 1 /зеленчукова борса в ж.к.

,,Дружба“/ склад 75. Проверката е била извършена в присъствието на управителя на търговското дружество ,,***“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че управителят на ЗЛ не е потвърдил получаването на стоката по УНП № 2024072710021. Стойността на стоката била 4090,82 лЕ., съгласно представената фактура № 002024300592/ 25. 07.2024г. Стоката е била разтоварена на 29.08.2025г. съгласно представеното писмено обяснение от управителя на дружеството. Изпращач на стоката е била фирма ,,DANGLIA“ c VAT № ESF08903429 по направление Амстердам - София. Получател на стоката било дружеството – жалбоподател ,,***“ ЕООД.

На базата на горното било установено, че при превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на ЕС 2 и завършва на територията на страната получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки не е потвърдил подадените предварително данни за превоз на СФВР след влизане на транспортното средство на територията на страната. Въз основа на така констатираното бил съставен АУАН, който бил връчен лично на управителя на дружеството и подписан от него без възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе като безспорно установена въз основа на свидетелските показания на разпитаните в качеството на свидетели А.П. и Р.Г.. Видно от показанията и на двамата свидетели е, че след направена проверка в търговското дружество ,,***“ ЕООД било констатирано, че не е било потвърдено получаването на стоката в срок от 24ч. след датата и часа на доставката. Същевременно свидетелите признават, че жалбоподателят упражнява значима по обем търговска дейност и пропускът за изпълнение на изискуемото законово задължени есе дължал на обективни за дружеството причини – отпуск на служителя, който отговарял за тези действия. Това обстоятелство е било надлежно отразено на гърба на съставения Протокол за извършена проверка в обект от 14.01.2024г. от управителя на ,,***“ ЕООД.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви.

Същите намират потвърждение и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е било издадено от компетентните органи и в рамките за законовоустановените по чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове.

Следва да се посочи, че както АУАН, така и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.127и, ал.1 ДОПК.

3

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за това, че в качеството на краен получател на процесната стока с висок фискален риск не е потвърдил подадените предварително данни за превозване на стоки с висок фискален риск след влизане на транспортното средство на територията на страната в установения от закона срок с начало на транснортиране от държава – членка на ЕС. Изпълнителното деяние се изразява в неподаване на потвърждаване на подадените предварително данни за превозване на стоки с висок фискален риск, изпълнено е чрез бездействие, като меродавният момент до който това законосъобразно следва да бъде извършено е най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/ разтоварване. В конкретния случай не се спори относно факта, че такова потвърждаване не е направено. Не са ангажирано доказателства в подкрепа на обясненията на управителя на дружеството, че причина за неизпълнение на задължението е ползването на отпуск от служителя, натоварен с извършване на такива потвърждения, но дори да се приеме това твърдение, същото не сочи обстоятелство, освобождаващо от отговорност дружеството за предвидените в закона негови задължения, като е било длъжно да организира по такъв начин дейността си, че да бъде в състояние да ги изпълни. Процесната стока стока представлява СВФР, доколкото са включени в списъка на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура, утвърден със Заповед на министъра на финансите, който е публичен и се намира на сайта на Министерство на финансите. В конкретния случай, както е посочено в АУАН и НП, деянието е извършено на 31.07.2024 г. , доколкото най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване е бил найкъсният момент, в който е можело правомерно да се изпълни задължението за потвърждаване, тоест нарушението правилно е прието за извършено на следващия изтичането на крайния срок ден, а мястото на нарушението е гр.

София, доколкото дължимата информация е следвало да постъпи по електронен път в сървъра на НАП в гр. София.

От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице, е обективна и безвиновна.

Следователно, при приложение на материалния закон също не са 4 допуснати нарушения, като деянието на дружеството-жалбоподател, изразило се в неподаване на потвърждаване на подадените предварително данни за превозване на стоки с висок фискален риск най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането на стоката на мястото на получаване/ разтоварване,.правилно е квалифицирано като нарушение на чл.127и, ал.1 ДОПК. Правилно е определена и датата на нарушението, а именно 31.07.2024 г. – денят, следващ изтичането на законоустановения срок за изпълнение на задължението - края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване, доколкото това е бил най-късният момент в който е можело правомерно да се извърши декларирането на данните за превоза на процесната стока. При приложение на разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН правилно е определено и мястото на извършване на нарушението, като гр.

София, доколкото необходимата информация е следвало да постъпи по електронен път в сървъра на НАП, намиращ се в гр. София, на осн. чл.8, ал.4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

По отношение на вида и размера на наказанието правилно квалифицираното нарушение е било санкционирано по чл.278б, ал.3 ДОПК, която предвижда лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 - 5, да се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по[1]малко от 5000 лв. В случая административно наказващият орган с обжалваното НП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лЕ., която е правилно изчислена. За процесния случай, според настоящия съдебен състав не може да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се 5 предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т. н. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с нарушенията от същия вид, с оглед наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства - високата стойност на превозваната стока. Нарушението е извършено за пръв път, навеждат се доводи за ползване на отпуск от служител със задължение да подава потвърждения, но тези обстоятелства не придават на нарушението по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на други от същия вид. Следва да се имат предвид и значителните стойност и количество на стоките. Според настоящия съдебен състав и санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.278б, ал.3 ДОПК за извършеното нарушение, бидейки определена като процент от данъчната основа на превозваната стока, която е определяща за обществената опасност на деянието, се явява със справедлив размер, поради което липсват основания да се приеме, че същата е непропорционална на обществената опасност на извършеното нарушение. С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.