Решение № 3236 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3236 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110146173 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е подадена искова молба от Д. А. М., с която срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата 50 лева /частичен иск от 2 542,08 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2025 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от повреда на собственото му имущество МПС „Ф.“ с рег. № ., при настъпило на 31.05.2025 г. в гр. София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ с участието на водача на МПС „К.“, рег.

№ . ПТП, за което е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.

Ищецът твърди, че на 31.05.2025 г., около 11:45 ч., се движел в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ с посока от бул. „Христо Ботев“ към Централната автогара, като на кръстовището с ул. „Веслец“, извършвал маневра за ляв завой към пл. „Предгаров“, когато собственият му автомобил „Ф.“ е претърпял щети в резултат от поведението на водача на л.а. „К.“, рег. № ., който идвайки от ул.

„Веслец“, при наличието на пътен знак за пропускане на движещите се по път с предимство, не пропуснал ищеца и блъснал управлявания от него автомобил.

Водачите на двете ППС съставили двустранен констативен протокол. Увредени в резултат от събитието са били части и детайли на собственото на ищеца МПС, като твърди ремонтът на същите да възлиза на сумата 3200 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на лекия автомобил „К.“ е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на обезщетение, като отправената претенция е била удовлетворена до размер от 657,92 лева. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е застраховал отговорността на водача на лекия автомобил „К.“ по силата на договор 1 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че с извънсъдебно платената сума в размер на 657,92 лева е изпълнил задълженията си спрямо ищеца, който не е възразил срещу така определеното обезщетение.

Посочва, че в подаденото от ищеца уведомление за щета, същият е заявил искане дължимото обезщетение да се определи по експертна оценка, по каквато били изчислени вредите. Заявява, че ищецът претендира плащане на застрахователно обезщетение за части и детайли, които не са били увредени в резултат на процесното събитие. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от ищеца твърдения и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на исковата претенция по чл. 432 КЗ се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на автомобил, като в срока на действие на договора в резултат на противоправното и виновно поведение на водач на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди, причинени от увреждане на собственото му МПС, техният размер по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието, а в условията на евентуалност – разходите, които е направил за възстановяване на увреденото имущество.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правоизключващите обстоятелства, въведени в отговора, включително да обори презумпцията за виновността на поведението на водача на л.а. марка „К.“, рег. № СО 0526 АМ, както и че са налице обстоятелства ограничаващи отговорността му (че изплатената извънсъдебно сума удовлетворява напълно причинените на ищеца вреди).

С доклада по делото с оглед становищата на страните са обявени за БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от ДОКАЗВАНЕ в производството обстоятелствата, че за л.а. „К.“, рег. № . е бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, сключен с ответника, че ответникът е изплатил извънсъдебно на ищеца сума в размер 657,92 лева обезщетение за имуществени вреди.

Като спорни са очертани обстоятелствата дали в резултат от събитието са настъпили описаните в исковата молба увреждания по собственото на ищеца МПС и какъв е дължимият размер на застрахователно обезщетение по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 31.05.2025 г., съставен между двамата водачи, участници в произшествието, съгласно който водачът, чиято гражданска отговорност е нарушил правилата за предимство, в резултат от което е реализирал ПТП със собственото на ищеца МПС, което се е движило по пътя с предимство.

Водачът на лекия автомобил „Киа“ е признал вината си за настъпване на произшествието. В протокола са отразени следните видими щети по МПС: задна броня, заден десен калник, заден мост, задна джанта. Не се твърди и не се установява съпричиняващо поведение на ищеца, с оглед което и следва да се 2 приеме, че ищецът е установил по делото предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

№ 1925637/18.06.2024 г., съгласно който МПС М., рег. № ., управляван от Марко Н., се е движил по бул. Ломско шосе, като при неподсигурена маневра заден ход, е реализирал ПТП с МПС М. с рег. № ., намирало се в паркирано състояние, при което е причинил на последното щети в областта на фарове, капак, предна решетка, броня стъкло и др.

Във връзка с процесното ПТП ищецът е подал искане до ответника, за да бъде обезщетен, като на 04.06.2025 г. е бил извършен оглед на автомобила и са описани увредените детайли. На 09.06.2025 г. е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 657,92 лева, изчислена от експерти служители на ответника.

За изясняване на спора от фактическа страна в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението на съдебната автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. И. Н., което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, даващо подробни и мотивирани отговори на поставени задачи въз основа на анализ на доказателствата по делото и притежаваните от експерта специални знания. Ползвайки заключението, съдът приема за установено, че процесният автомобил, собственост на ищеца, е оборудван серийно с независимо многораменно задно окачване . Тази конструкция осигурява отлично пътно поведение, но е изключително чувствителна към странични удари. При удар в колелото (джантата), силата не се поема от огъване на цял мост (както при гредата), а се предава векторно през носачите. Тъй като носачите са проектирани да работят на опън и натиск, а не на огъване от страничен удар, те лесно деформират пластично дори при наглед леки удари. Установено е, че произшествието е настъпило на бул. „Кн. Мария Луиза“ и ул. „Веслец“ (второстепенна улица) с поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Ищецът се е д вижил по бул. „Кн. Мария Луиза“ в посока от центъра (Лъвов мост/бул. Хр. Ботев) към Централна гара. При достигане на кръстовището с ул. „Веслец“, водачът е предприла маневра завой наляво (към пл. „Предгаров“). За извършването на тази маневра скоростта на автомобила вещото лице е посочило, че следва да е била ниска, което е технически необходимо за безопасно завиване под 90 градуса. Автомобил Киа се е движил по ул. „Веслец“ , като водачът е имал задължението да спре или намали до минимум скоростта, да се огледа и пропусне движещите се по булеварда. Той обаче е навлязъл в кръстовището в момент, в който ищецът вече извършвал или приключвал своята маневра завой наляво.

Настъпил е косо-перпендикулярен удар. Дясната страна на собственото на ищеца МПС е изложена към идващия от „Веслец“ автомобил . Ударът е нанесен в областта на задното дясно колело. Това е т.нар. „удар в твърда точка“. След контакта автомобилите с а изминали разстояние о т няколко метра. Скоростта на сблъсъка (относителната скорост) е била в ниския диапазон (около 30-35 км/ч), но достатъчна за генериране на пластични деформации в металните компоненти на МПС на ищеца. Според експертизата е налице пълна геометрична съвместимост.

Засегнати са били задната броня, долната част на калника и джантата на задното дясно колело. Щетите са класифицирани от експерта в две групи:

1.

Външни (екстериорни): Деформация на задна броня, деформация на заден десен панел (калник);

3

2.

Конструктивни (ходова част): В резултат на директния силов контакт с джантата са настъпили пластични деформации в елементите на задното дясно многораменно окачване – изкривен шенкел, деформиран горен напречен носач, увреден стержен на амортисьора и повредена джанта.

Съгласно заключението по средни пазарни цени към датата на произшествието 1 422,20 евро с влагане на нови оригинални части, а с части от алтернативни доставчици към датата на ПТП е 1 353,35 евро.

Вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК заключението си в проведеното на 04.02.2026 г. по делото открито съдебно заседание, като от изявленията му, записани в съдебния протокол, съдът приема, че вещото лице е направило изчисленията си, като е взело предвид цените на нови части без да прилага коефициент на овехтяване. Пояснил е още, че стойностите в експертизата са реални, а не теоретични и на такава е действителната цена на ремонтновъзстановителните операции.

Въз основа на анализа на събраните доказателства, съдът приема, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „К.“. Следователно и доколкото между страните не е спорно, че отговорността на водача е била застрахована от ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, то и предпоставките за възникване на отговорността на ответника, доколкото е установено, че ищецът е пострадал от процесното произшествие, като са му причинени имуществени вреди, съдът приема за несъмнено доказани.

За установяване на претърпените от ищеца имуществените вреди, настъпили от увреждане на собственото му имущество, по делото е прието заключението на САТЕ. Въз основа на същото съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в размер на действителните вреди – по средни пазарни цени с влагане на нови оригинални части, доколкото това обезщетяване съответства най-пълно на принципа restitutio in integrum. Увреденият не може да бъде заставен да приеме частична обезвреда, нито да отремонтира автомобила си с ползвани части или такива, закупени от алтернативни доставчици. Следва също така да се посочи, че пострадалият няма задължение първо да отремонтира автомобила си и след това да предяви претенцията си към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника, че ищецът бил избрал да бъде обезщетен по метода „експертна оценка“. Този метод, съдът намира, че не може да е в ущърб на пострадалия. Задължението на застрахователя да изплати обезщетение в размер на действителните вреди, произтича от принципите на застраховането, които не могат да бъдат дерогирани. Ето защо и съдът приема, че размерът на действителната вреда за ищеца възлиза на сумата 1422,20 евро. От посочената сума ответникът е заплатил 657,92 лева (336,39 евро), която следва да бъде приспадната от общия размер на обезщетението съгласно САТЕ. Следователно и искът, предявен като частичен е основателен за сумата от 50 лева (25,56 евро) и следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законна лихва за забава от предявяването му до плащането.