Решение № 211 от 14.12.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500378 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от Р. М. М., чрез процесуалния му представител адв.С.И., против решение №121/28.04.2023г., постановено по гр.д.№66/22г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е признато за установено по отношение на Р. М. М., че Ц. И. Р. по наследство притежава 1/10 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот в гр.Добрич, бул.“* *“№*, съставляващ дворно място с площ от 290кв.м., поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта с площ 308кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ 173кв.м. и изба с площ 113, 24кв.м., като и е осъден Р. М. М. да предаде на Ц. И. Р. владението върху притежаваните от нея идеални части от имота; 2/ е признато за установено по отношение на Р. М. М., че Х. И. Р. по наследство притежава 3/10 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот в гр.Добрич, бул.“* *“№*, съставляващ дворно място с площ от 290кв.м., поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта с площ 308кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ 173кв.м. и изба с площ 113, 24кв.м., като и е осъден Р. М. М. да предаде на Х. И. Р. владението върху притежаваните от него идеални части от имота; 3/ е осъден 1

Р. М. М. да заплати на Ц. И. Р. сумата 1 200лв., съставляваща обезщетение за ползването от ответника при противопоставяне от ищцата в периода м.10.2021г. - м.01.2022г. на предоставената по прекратен договор за наем идеална част от недвижим имот в гр.Добрич, бул.“* *“№*, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от 02.02.2022г. до окончателното му погасяване; 4/ е осъден Р. М. М. да заплати на Х. И. Р. сумата 2 800лв., съставляваща обезщетение за ползването от ответника при противопоставяне от ищеца в периода м.10.2021г. - м.01.2022г. на предоставената по прекратен договор за наем идеална част от недвижим имот в гр.Добрич, бул.“* *“№*, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от 02.02.2022г. до окончателното му погасяване; 5/ е осъден Р. М. М. да заплати на Х. И. Р. сумата 1 869, 86лв. - съразмерна част от сторените от ищеца разноски за водене на делото; 6/ е осъден Р. М. М. да заплати на Ц. И.

Р. сумата 673, 13 лв. - съразмерна част от сторените от ищцата разноски за водене на делото.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемите Х. И. Р. и Ц. И. Р. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния им представител адв.Д.С., поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ДОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендират разноски.

Частна жалба, подадена от Х. И. Р. и Ц. И. Р., чрез процесуалния им представител адв.Д.С., против определение №590/14.07.2023г., постановено по гр.д.№66/22г. по описа на ДОС, гр.о., с което е отхвърлена подадената от Х. И. Р. и Ц. И. Р. молба вх.№3171/16.05.2023г. за изменение на решение №121/28.04.2023г., постановено по гр.д.№66/22г. по описа на ДОС, в частта на присъдените в полза на молителите/ищците/ разноски за водене на делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от ищците молба с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна по частната жалба Р. М. М. в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.С.И., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.Отговор по жалбата е депозиран и от В. К. М., чрез процесуалния й представител адв.С.И., но В.М. не е страна в производството по частната жалба.

2

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такава към нея, депозирани след оставяне на производството без движение, съответно от 02.03.2022г., 01.04.2022г., 17.11.2022г. и уточненията, извършени в първото по делото о.с.з., проведено на 19.07.2022г., ищците Х. И. Р. и Ц. И. Р. твърдят, че са собственици, съответно на 3/10 ид.ч. и 1/10 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, бул.“* *“№*, съставляващ дворно място с площ от 290кв.м., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, одобрени 2005г., с площ от 308кв.м., при съответни граници, ведно с изградената в него сграда с идентификатор *** с площ 173кв.м. и изба с площ 113, 24кв.м., с предназначение - сграда за обществено хранене.Собственост ищецът придобил до размера от 1/10 ид.ч. по наследяване от Ив. Х. Р., а за 2/10 ид.ч. чрез саморъчно завещание от 21.03.1994г. от Л. Х. Р., а ищцата 1/10 ид.ч. по наследяване от Ив. Х.

Р..Праводателите Ив. Х. Р., чийто единствени наследници по закон са ищци, негови низходящи, и Л. Х. Р. са придобили собственост чрез реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с решение на кмета на община Добрич от 23.09.1992г., всеки за квотата от 2/10 ид.ч., на отчуждения от тях по реда на ЗТСУ/отм./ гореописан недвижим имот.Останалите 6/10 ид.ч. от недвижимия имот са били собственост на Й. Х. Р.С к.н.а.№185/08.11.1995г. Л.

Х. Р., Х. И. Р. и Ц. И. Р., и Й. Х. Р. са признати за собственици на имота при квоти, съответно Л.Р.-2/10 ид.ч., Х.Р. и Ц.Р.-общо 2/10 ид.ч. и Й.Р.-6/10 ид.ч.От реституирането му през 1992г. недвижимият имот е отдаван под наем съвместно от съсобствениците му, първоначално баща им, чичо им и леля им, а след смъртта на първите двама от ищците и леля им Й. Р.С договор за наем от 2008г. недвижимият имот е отдаден под наем на „Др. с.“ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е бил ответникът Р. М. М., за срок от 5 години, а с анекс към този договор от 2013г. срокът му е продължен за още 5 години, който срок е изтекъл на 09.09.2018г.Тъй като Й. Р. претърпяла инцидент, при който си счупила тазобедрената става, постигнали договореност с Р. М. вместо наемът да се заплаща, той да полага грижи за Й.

Р. чрез заплащане на гледачки, които да се грижат за нея денонощно, както и да заплаща битовите й разходи.

На 16.06.2014г. Й. Р. дарила собствените си 6/10 ид.ч. от имота на Р. М..За сделката ищците узнали в началото на 2017г., а до тогава Р. М. продължавал да се представя пред тях за управител на дружеството, наемател на целия недвижим имот, и да спазва постигнатите договорености като полага грижи за леля им и заплаща разноските й за сметка на дължимия наем.По предявен от Й. Р. през 2017г. иск с пр.осн. чл.31 от ЗЗД с влязло в сила на 16.07.2021г. решение №74/09.03.2020г., постановено по гр.д.№147/17г. по описа на ДОС, договорът за дарение е унищожен.

През 2018г., след справка в ТР, ищците узнали, че Р.М. е прехвърлил търговското дружество „Др. с.“ЕООД на трето лице, и т.к. договорът за наем изтичал, се разбрали с него чрез устна договорка той и съпругата му В. К. М.

3 да продължат да ползват собствените на ищците 4/10 ид.ч. срещу заплащане на наемна цена, съответно 300лв. на ищцата и 700лв. на ищеца.В периода 2018г.-2020г. Р.М. осъществявал търговска дейност-стопанисвал заведение в наетия имот, и ежемесечно до смъртта на Й. Р. на *г. ответниците заплащали дължимия за ползването на имота наем.След пролетта на 2020г. заведението престанало да работи, както и ответниците да заплащат наем, но и отказвали да предадат имота.Ищците изпратили на ответниците нотариална покана, връчена чрез отказ за получаване на Р.М. на 02.09.2021г., с която ги поканили да напуснат имота, което те не сторили в дадения им срок, вкл. не са явили на посочената в поканата дата пред нотариус.С изявленията си в нотариалната покана ищците прекратили устно сключения през 2018г. с ответниците договор за наем.Тъй като ответниците отказват да освободят собствените на ищците 4/10 ид.ч., претендират да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при квоти, съответно 3/10 ид.ч. и 1/10 ид.ч. от гореописания недвижим имот и същите да бъдат осъдени да им предадат владението върху собствените им 4/10 ид.ч. от недвижимия имот.Ищците са единствените наследници по закон на Й. Р. но същата с нотариално завещание от 05.07.2010г. е завещала на ответника притежаваните от нея 6/10 ид.ч. от процесния недвижимия имот.Ищците, след като узнали за завещанието, през 2020г. са предявили иск за унищожаването му на осн. чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, производството по който е висящо, предвид което и тези 6/10 ид.ч. не са предмет на настоящите искове.Тъй като за периода м.10.2021г.-м.01.2022г., вкл. ответниците продължили да ползват имота, бил предмет на прекратения договор за наем от 2018г., претендират да бъдат осъдени солидарно да им заплатят съответно сумата от 2 800лв./размер на наемни вноски за 4 месеца/ на ищеца и сумата от 1 200лв./размер на наемни вноски за 4 месеца/ на ищцата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът Р. М. М. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба, уточненията му в първото по делото о.с.з., проведено на 19.07.2022г., допълнителния отговор, депозиран след отстраняване нередовности на исковата молба по реда на чл.129, ал.4 от ГПК, уточненията му в о.с.з. на 27.02.2023г. и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че е собственик на 6/10 ид.ч. от недвижимия имот, придобити чрез универсално нотариално завещание от Й. Р. от 05.07.2010г.Не оспорва, че ищците са собственици на останалите 4/10 ид.ч., придобити чрез посочените от тях способи, като твърди, че владее собствените си ид.ч. и държи тези на ищците и в тази връзка за тях липсва правен интерес от така предявените ревадникационни искове.Като съсобственик, притежаващ найголям дял в съсобствеността, е взел решение и извършил действия по управление на имота, като го е отдал целият под наем с писмен договор от 2019г. за срок от една година на дружеството „Л. 65“ЕООД, представлявано от управителя Н. К./преди това го отдавал под наем на други дружества/.“Л.

65“ЕООД ползвало имота/функционирало заведение/ до пролетта на 4

2020г.След изтичане срока на договора и предвид ковид кризата договорът не бил подновен.„Л. 65“ЕООД плащало наем на ответника ежемесечно/само за частта на ищците, за неговата част ползвало имота безвъзмездно/, за което той му издавал приходни касови ордери, и целият наем ответникът, чрез неговата съпруга ответницата В.М., работеща по това време като банков служител, превеждал ежемесечно по банковите сметки на ищците.След като наемателят престанал да заплаща наем през 2020г., и той не е превеждал такъв по сметките на ищците.След прекратяване на наемния договор с „Л.

65“ЕООД наемателят му е предал ключовете от имота и те са в ответника.Имотът е заключен и ищците нямат ключ от него, защото не знае каква ид.ч. от него да им предаде, необходимо е да направят делба.Между него и ищците не е бил сключван устен договор за наем през 2018г., съответно и такъв не е бил прекратяван, поради което и не им дължи претендираните на осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД искови суми.

Ответницата В. К. М. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба, уточненията му в първото по делото о.с.з., проведено на 19.07.2022г., допълнителния отговор, депозиран след отстраняване нередовности на исковата молба по реда на чл.129, ал.4 от ГПК, уточненията му в о.с.з. на 27.02.2023г. и в хода на производството оспорва предявените искове по съображенията изложени от ответника.Поддържа, че не оспорва правото на собственост на ищците, никога не е осъществявала фактическа власт върху недвижимия имот, нито е била обвързана с тях от облигационна връзка.Като съпруга на ответника, притежаващ най-голям % ид.ч. от имота, когато той го е отдавал под наем, е извършвала преводи по негова молба за плащане на наемните вноски по банковите сметки на ищците.