Решение № 10258 от 29.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10258 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110135908 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „Ф........“ ЕАД, ЕИК .........., представляван от управителя с адрес гр.С.......... спрямо И. П. И., ЕГН ********** с адрес в гр. С...... чрез назначен по делото особен представител адв. Г. Я. за постановяване на установително решение спрямо ответника, за това, че дължи на ищеца по договор, сключен между него и трето на спора лице - „П.“ АД - Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка с № 000CC-R-167680 /11.11.2020 г. (Договор за овърдрафт) предоставена в заем сума.

Излага се, че на основание Договора Банката- кредитодател е предоставила като кредитен лимит (овърдрафт) сума в размер на 1 000 лева на заемополучателя, който е усвояван и погасяван многократно по сметка с IBAN:

BG23FINV915010BGNBMDAR, открита на името на

Кредитополучателя в Банката.

Твърди се, че по смисъла на т. 3 от Договора за овърдрафт срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 11.11.2021 г., с опция за подновяване автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на ПИБ, а на според т. 7 от Договора за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, кредитополучателят е имал право на гратисен период със срок съгласно ОУ.

Излага се още и че е уговорена клауза заплащане на договорна лихва, регламентирана като годишна такава върху непогасените суми по всяка транзакция, лихва при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в 1 срок до датата на падежа за последния отчетен период или до края на гратисния период и на пълния размер на дебитното салдо по сметката, съответно при надвишаване на разрешения разполагаем кредитния лимит, кредитополучателят е следвало да заплаща договорна наказателна лихва на основание т.8 и следващите от Договора.

Сумата е усвоена изцяло като на последната дата, на която е достигнат кредитния лимит и след тази дата няма плащания и според ОУ изискуемостта на вземанията но Договора е настъпила с определената месечна падежна дата– на 5- то число от месеца, следващ отчетния месец или на 05.06.2023 г.

Ищецът се легитимира като кредитор на ответника на основание Договор за цесия от 02.04.2024 г. , по който „П.“ АД е прехвърлила вземанията си на „Ф........“ ЕАД. Уведомлението за цесия е изпратено на длъжника с препоръчана пратка на „Български пощи“ АД, но не е връчена на кредитополучателя, поради което уведомлението е връчено на ответника с искова молба, към която е приложено.

За сумите по исковата молба се излага, че е бил сезиран съда с искане за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което е била издадена такава с № 5748/ 25.02.2025г. по ч.гр.дело с № 8038/ 25.02.2025г, и на основание чл.47, ал.5 от ГПК е предявен и настоящия иск.

При горното се желае решение за установяване на следните суми:

1 000,00 лева – главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка с № 000CC-R-167680 /11.11.2020 г. ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 11.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 224,36 лева като вземане за договорна лихва, начислена за периода от 05.06.2023 г. до 01.04.2024г. вкл., 113,73 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г., а в условията на евентуалност и в случай, че исковете като установителни бъдат отхвърлени – ако съдът приеме, че не е настъпила изискуемост на задълженията към то се желае да бъде постановено осъдително решение за 1 000,00 лева - главница ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението; 224,36 лева — договорна лихва, начислена за периода от 05.06.2023 г. до 01.04.2024г. вкл. и 167,75 лева - лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024 г. до 17.06.2025 г. и като се ангажират доказателства и се претендират разноските по двете дела се желае решение в този смисъл.

В срока за отговор е депозиран такъв от назначения особен представител, с който се излага, че искът е предявен от нелегитимирано в материалното правоотношение лице – ищецът не е носител на права спрямо ответницата тъй като се излага, че липсва валидна цесия. Не е налично надлежно уведомяване на длъжника и цесията не е произвела действие спрямо него. Не е налице и хипотезата на уведомяване на длъжника чрез 2 исковата молба тъй като самият ответник не е уведомен лично за водения спрямо него процес, а чрез назначения й особен представител. Не се ангажират доказателства и не се оспорват тези на ищеца като самото заемно правоотношение не се оспорва по същество.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между „П.“ АД и ответника по договор за банков кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът на непогасеното задължение; настъпване на изискуемостта на процесното вземане; наличието на валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер; сключен договор за цесия, по силата на който „Ф........“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „П.“ АД срещу ответника.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг, изпадане на длъжника в забава за плащането му и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяването на дълга.

Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000CC-R-167680 /11.11.2020 г., сключен между „П.“ AД, в качеството на кредитодател, и И. П. И., в качеството на кредитополучател, се установява, че банката предоставя на титуляра кредит овърдрафт по банкова разплащателна сметка, посочена в договора, и издава към нея револвираща кредитна карта с лимит от 1000 лв., а титулярът се задължава да възстановява ползваната сума съобразно уговореното в договора.

Съгласно чл. 3 от договора срокът за ползване на овърдрафта е до 11.11.2021 г., като същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия.

С процесния договор за овърдрафт е уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът има право на гратисен период в размер, посочен в Общите условия, през който не се начислява уговорената фиксирана годишна лихва, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на 3 дебитното салдо, формирано през съответния отчетен период /чл. 7 от договора/. Съгласно чл. 8 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо, титулярът заплаща на банката и годишен лихвен процент в размер съответно 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОСтранзакции и 18 % за всички останали дебитни салда. Посочено е, че лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна транзакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на Банката до датата на погасяването.

По силата на чл. 9 при неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит (неразрешен овърдрафт) банката начислява върху непогасената част на дълга, наказателна лихва в размер на лихвата по чл. 8 плюс наказателна надбавка от 10 пункта за неразрешен овърдрафт, а лихвата за просрочена минимална погасителна вноска е в размер на лихвата по чл. 8 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на кредитния лимит.

По делото са представени като доказателство и Общи условия на „П.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и Visa, които са приети от УС на „П.“, изменени и допълнени с Решение, в сила от 16.10.2020 г.

С подписването на протокол за получаване на револвираща международна кредитна карта с чип ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa и Тарифата за такси и комисиони на банката и приема прилагането им в отношенията му с банката при сключване и изпълнение на процесния договор.

В б. „х“ от Общите условия на „П.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa е дадено определение на „падеж“ и това е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5 – то число на месеца, при отчетен период от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия месец, какъвто е настоящия случай.

В т.13 от общите условия към договора е предвидена възможност банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

От договор за цесия от 02.04.2024 г., сключен между „П.“ АД, като цедент, и „Ф........“ ЕАД, като цесионер, се установява, че съобразно уговореното цедентът прехвърля неотменимо на цесионера вземанията, посочени в Приложение № 1 заедно с всички привилегии и други принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски. Прието е извлечение от Приложение № 1 от 02.04.2024г., от което се установява, че вземанията по договор за овърдрафвт № 000CC-R-167680 /11.11.2020 г., 4 сключен с ответника И. П. И., са прехвърлени на ищеца. В обсъжданото Приложение 1 вземането е индивидуализирано, като е посочен номер на договора за потребителски кредит, съответстващ на процесния, както и размер на прехвърлените вземания, равняващ се на сумата от общо 1 224,36 лв., от които 1000 лв. главница и 224,36 лв. – договорна лихва. Приложено е и потвърждение на извършената цесия. С пълномощно от 03.04.2024 г. с нотариална заверка на подписите „Ф........“ ЕАД е упълномощен да уведомява от името на „П.“ АД всички длъжници за договора за цесия от 02.04.2024 г.

Представено е уведомително писмо за извършената цесия от 17.06.2025 г., като липсват доказателства за връчването на уведомлението на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Независимо от изложеното, такова уведомяване се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на исковата молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление, за отговор на 27.10.2025г.

Следва да се посочи, че настоящият състав споделя практиката, изразена в определение № 50649 от 06.12.2022г. по т.д. № 977/2022г. на I ТО на ВКС и решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І ТО, съгласно която връчването на уведомлението за цесията на особения представител в хода на процеса представлява надлежно връчване, поради което неоснователни се явяват възраженията на ответника в тази насока. Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че цесията е породила действие спрямо длъжника чрез уведомяването му за нея.