Решение № 86 от 26.05.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Г.а при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.а Гражданско дело № 20251880101341 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от “БЕ ПЕТ” ЕООД с ЕИК:

160055899 срещу И. А. Е., ЕГН: **********, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 КТ, с който се моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 744, 86 евро, с левова равностойност 1456, 81 лева – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя за неспазен срок на предизвестието за периода от 12.06.2025 г. до 08.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /17.07.2025г./ до окончателното й погасяване, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 261 от 20.07.2025 г. по описа на Районен съд – Своге, III-ти състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Трудов договор № 701 от 10.06.2024 г., като ответницата е заемала при ищцовото дружество длъжността „***“. В раздел III, т. 10 от трудовия договор страните били уговорили срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор от 30 дни. На 04.06.2025 г. ответницата е подала молба до ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение при неспазване на срока на предизвестието, считано от 15.06.2025 г. В молбата било изрично посочено, че ако искането за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 15.06.2025 г. не бъде уважено, то същото следва да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Доколкото работодателят не е уважил искането на ответницата за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 1

15.06.2025 г., то за нея е възникнало задължението да спази предвидения в трудовия договор 30-дневен срок на предизвестието. Ищецът твърди, че ответницата е изпълнявала трудовите си задължения за периода от 05.06.2025 г. до 11.06.2025 г., като на 11.06.2025 г. е напуснала работното си място, като е заявила, че повече няма да престира работната си сила по трудовото правоотношение. На същия ден, от работодателя била издадена Заповед № 944/ 11.06.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 12.06.2025 г. В заповедта е отразено, че на ответницата следва да се заплатят дължимите обезщетения, както и че за нея възниква задължение за заплащане на обезщетение за неспазения срок от предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение от 1456, 81 лева за периода от 12.06.2025 г. до 08.07.2025 г. Ответницата е отказала да заплати доброволно дължимото обезщетение. Предвид изложеното се предявява настоящият установителен иск. Претендират се и сторените в процеса разноски.

За посочените суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 261 от 20.07.2025 г. по описа на Районен съд – Своге, III-ти състав. Доколкото длъжникът е подал възражение срещу Заповедта, в законоустановения 1-месечен срок и след изрични указания на съда, ищецът предявява настоящия установителен иск срещу ответницата с правно основание чл. 422 ГПК досежно заплащане на обезщетение за неспазения срок от предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение на ответницата в размер от 744, 86 евро, с левова равностойност 1456, 81 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба. Същата признава изцяло исковата претенция по основание и размер. Ответницата моли съда, предвид финансовото си състояние, да допусне разсрочване на изпълнението на задължението, като постанови ответницата да заплаща на ищеца месечни вноски в размер от 51, 13 евро, с левова равностойност 100 лева до пълното изплащане на дължимата сума.

Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.04.2026 г., ищецът не се явява и не се представлява. Ответницата се явява лично и потвърждава направеното от нея признание на иска по основание и размер.

Поддържа искането си за разсрочване изпълнението на задължението и моли съда да съобрази, че има възможност да внася дължимите от нея вноски за погасяване на дълга всеки месец до 15-то число.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Ответницата е признала исковата претенция по основание и размер, като изявлението й в тази насока е обективирано в подадения от нея отговор на исковата молба и поддържано в проведеното по делото открито съдебно заседание.

2

Съдът счита за нужно да акцентира, че макар ответникът да е признал исковата претенция, доколкото ищецът не е направил изрично искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда с решение съобразно направеното от ответника признание на иска, то съдът ще цени направеното признание с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 127, ал. 2 ГПК. Следва да се посочи, че признаването на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска, защото искът е основателен. Наличието на две съвпадащи по съдържанието си правни твърдения на страните обаче не десезира съда от разглеждането на спора, нито прави разглеждането му безпредметно, защото целта на съдебния процес е чрез средствата на съдебната защита правният спор между страните да се разреши, като се издири действителното правно положение между тях и се възстанови законосъобразното състояние на съответното правоотношение. Признанието на иска се приема за процесуално действие, което не обвързва съда и не е достатъчно само по себе си, за да се установи основателността на претенцията. Съдът има възможност да преценява признанието на иска с оглед на всички данни по делото, като за съда признанието на иска, подобно на признанието на факти, е доказателствено средство, което съдът възприема по свое убеждение във връзка с останалите доказателства по спора. /в този смисъл Решение № 469 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 328/2009 г., IV г. о., ГК/.

В настоящия случай, от приложения и приет по делото Трудов договор № 701 от 10.06.2024 г., сключен между ищеца “БЕ ПЕТ” ЕООД и ответницата И. А. Е., ЕГН: **********, се установява, че последната е заемала длъжността „***“ при ищцовото дружество. Съгласно цитирания договор, ищецът като работодател е следвало да заплаща на ответницата за престираната от нея работна сила основно месечно трудово възнаграждение в размер от 933 лева, като в договора било отразено, че служителят ще получава допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия й стаж, възлизащо на 0,6 % за всяка прослужена година. В раздел III, т. 10 от трудовия договор страните били уговорили срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор от 30 дни.

От приетата по делото справка от информационната система на НАП /л.

17 от делото/, се установява, че във връзка със сключения трудов договор, между ищеца и ответницата в НАП е било регистрирано Уведомление по чл.

62, ал. 5 от Кодекса на труда.

По делото е приложено и прието Допълнително споразумение № 170882 към трудов договор № 701 от 10.06.2024 г., сключено между ищеца и ответника, съгласно което на основание чл. 119 от КТ, двете страни са се уговорили за изменение на трудовото правоотношение, като считано от 01.01.2025 г., трудовото възнаграждение, дължимо на ответницата става от 933 лева на 1077 лева.

3

От приетата по делото молба от 04.06.2025 г., подадена от ответницата И. Е. до управителя на „БЕ ПЕТ“ ЕООД, се установява че на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 от КТ ответницата е поискала съгласието на своя работодател за прекратяване на трудовото провоотношение, считано от 15.06.2025 г. В молбата е отразено също, че ако молбата й не бъде уважена, същата следва да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ.

От приетата по делото Заповед № 944 от 11.06.2025 г., издадена от А. Б.

Ч., в качеството му на управител на „Бет Пет“ ЕООД, се установява, че на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е прекратил трудовия договор, сключен с ответницата И. Е., като в Заповедта е отразено, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е инициативата на работника. Горецитираната заповед е връчена на ответницата на 11.06.2025 г.

Предвид гореизложената хронология, съдът счита, че направеното от ответницата признание на иска следва да се цени от съда като доказателствено средство досежно правно-релевантните факти, доколкото се подкрепя от всички събирани по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 КТ, с който се моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 744, 86 евро, с левова равностойност 1456, 81 лева – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя за неспазен срок на предизвестието за периода от 12.06.2025 г. до 08.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /17.07.2025г./ до окончателното й погасяване, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 261 от 20.07.2025 г. по описа на Районен съд – Своге, III-ти състав.

Предявеният иск е допустим, доколкото е налице идентитет между претенцията, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 261 от 20.07.2025 г. по описа на Районен съд – Своге, III-ти състав и тази, предмет на производството по делото.

За да бъде уважен установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

220, ал. 1 КТ е необходимо да бъдат доказани следните правно-релевантни факти: ищецът и ответникът да са били страни по трудово правоотношение; ответникът да е отправил към ищеца предвиденото в трудовия договор 30дневно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; ответникът да не е спазил срока на предизвестието, като е преустановил престирането на работната си сила преди изтичането на срока на предизвестието.

Доколкото в отговора на исковата молба ответницата е направила 4 признание на исковата претенция, то съдът е отделил като безспорни и ненуждадещи се от доказване всички от горепосочените обстоятелства по делото.

Следва да се посочи, че направеното от ответницата признание на иска се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, поради което съдът го цени като доказателствено средство в насока установяване на предмета на доказване по делото.

Отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: между страните е сключен Трудов договор № 701 от 10.06.2024 г., като ответницата е заемала при ищцовото дружество длъжността „***“. В раздел III, т. 10 от трудовия договор страните били уговорили срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор от 30 дни. Установява се също, че на 04.06.2025 г. ответницата е подала молба до ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение при неспазване на срока на предизвестието, считано от 15.06.2025 г. В молбата било изрично посочено, че ако искането за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 15.06.2025 г. не бъде уважено, то същото следва да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Доколкото работодателят не е уважил искането на ответницата за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 15.06.2025 г., то за нея е възникнало задължението да спази предвидения в трудовия договор 30-дневен срок на предизвестието.