Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260528 от 11.09.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 766/2020
Вид
Решение № 260528
Подписан
11.09.2020
Състав
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА, НАСУФ ИСМАЛ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.75 ал.2 · Закон за наследството
  • чл.34 · Закон за собствеността
  • чл.70 · Закон за собствеността
  • чл.14 ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Р Е Ш Е Н И Е

№………….. гр.В., ………….2020г

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в в публично съдебно заседание на седми юли 2020г в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА

ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА

НАСУФ ИСМАЛ мл.с. при участието на секретаря Дим.Георгиева, като разгледа докладваното от съдия

ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 766 по описа на ВОС за 2020г, за да се произнесе, взе предвид:

С решението си № 256/11.12.2019г по гр.д.№

252/2019г Девненски РС е ПРИЕЛ ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ****и П.К.Д., че „****„ ООД е собственик по давностно владение като добросъвестен владелец, считано от 9.06.2011г, на 2/3ид.ч. от имот с идентиф.№ ***.142.92 по

КККР, одобрени със З-д № РД №-18-92/10.08.2016г на ИД на АГКК, № по предходен план ***, площ от 14690кв.м., находящ се в с.Ч., общ. ***, обл. В., ***като Е ПРЕКРАТИЛ производството по отношение на останалите 1/3ид.ч. от имот като недопустимо; ОТМЕНЕН Е, на осн.чл.537 ал.2 ГПК, НА за собственост на недвижим имот № 121 том 4 рег.№ 1457 н.д.№ 437/30.07.2014г на н-с А.Н., рег.№ 226 на НК, с който отв.П.К.Д. е признат за собственик; ОСЪДЕН Е П.К.Д. да заплати на ищеца сумата от 513,33лв - сторени по делото разноски съразмерно уважената част от претенцията на ищеца, на осн. чл.78 ал.1 ГПК .

Въззивното производство е образувано по подадените от ответника по спора П.К.Д. въззивна и частна жалби.

Въззивната жалба вх.№ 101/9.01.2020г е срещу решението на ДРС в неговата установителна част Счита решението на ДРС за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил задълбочено и не е извършил цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи, накърняващи изцяло интересите му.

1/ не бил отчетен фактът, че ИМ по гр.д.№ 427/1996 била вписана в СлВп. Решението по посоченото дело е влязло в сила през 2008г и се явявало стабилен съдебен акт.

През 2009г било образувано гр.д.№ 11/2009г за съдебна делба.

КНА за собственост № 98/1997г е бил издаден и вписан, след като е била вписана ИМ, касаеща процесния имот. С този НА Л.Г..Т., Г. Тр.Д. и Р.Тр.Л.са били признати за собственици при равни квоти от по 1/3ид.части.

След това са извършили продажба на описания имот в полза на В.Г..Л.отново при вписана ИМ за отмяна решение № 302/ 10.10.1994г на ОСЗ *** и Решение № 301/13.09.1994г.

Счита, че Л.Г..Т., Г. Тр.Д. и Р.Тр. Л.не са собственици на процесния имот и затова не са могли да извършват разпоредителни сделки с него.

С решение № 182/12.02.2002г по гр.д.№ 986/2001г на

ВКС–V ГО е било установено, че Д.П.Т., б.ж.на с.Ч., е собственик на процесният имот и други земеделски земи.

Въпреки, че е знаел, че не е собственик на процесния имот, В.Г. Л. е продал на К.М.Т..

Съпругата му Р.Т. Л.е била страна по гр.д.№ 427/1996г, а самият В.Г..Л.е бил страна по делото за делба гр.д.№ 11/2009г и не е уведомил съда и страните, че имотът е бил продаден. ***не би могъл да придобие правото на собственост върху имота, тъй като го е закупил от несобственик.

П.К.Д. се явява собственик на имота по силата на подписан протокол за доброволно уреждане на съсобствеността между съделителите по гр.д.№ 11/2009г и впоследствие се е снабдил с КНА № 121/30.07.2014г на н-с Ал.Н.. Решението по гр.д.№ 11/2019г е стабилен съдебен акт и не може да бъде отменяно, тъй като страните доброволно са уредили спора по между си. Това е акт, постановен след решението на ВКС, с което нивите са били предоставени в собственост на наследниците на Д.Т. П.. С решението на ВКС са отменени всички издадени преди това актове на Общинска служба земеделие-*** относно процесния имот.

2/ Тъй като ***не бил собственик на процесната нива, затова и последващият купувач“***" ЕООД също не е придобило правото на собственост.

А щом като едноличното дружество не е собственик, то и направената апортна вноска в капитала на "****"ООД също нямала вещно-прехвърлително действие. Макар да имало извършено вписване, дружеството не е владяло имота в реални граници.

3/ Макар "****" ООД да било извършвало оповестителни действия в ОСЗ-***, като е подавало декларации за субсидии, вписвания в ТР, в реални граници не е владяло имота. Това се потвърждавало от показанията на свид.Ив.И., който сочи, че дружеството обработвало земеделската земя в района на с.Ч. комасирано. Точно имот с идентиф.***.142.92 нива с площ от 14,689дка, м-ст "***" не била обработвана в реални граници. Този имот се обработвал от ЗК"*** 92“-с.Ч. и това било установено от Кмета на Общ.***, който издал Заповед № 868/5.08.2018г.Според същата ЗК"***92"-с.Ч. следвало да внесе по сметка на Общината определена сума, която същата да предаде на П.К.Д. като рента за стопанската 2013/2014г.

Счита, че ако е започнала да тече някаква давност в полза на едноличното дружество, то същата била прекъсната през 2013г и през 2014г и следвало да започне да тече нова давност от 2015г, която не била изтекла към момента на завеждане на делото.

Позовава се на гр.д.№ 4150/2013г на ВКС, в което е посочено ТР № 23/4.03.2014г, че „Давност тече само по отношение на този имот, който е в реални граници. По давност може да се придобие конкретен имот, индивидуализиран по площ, местност, граници и местонахождение. Само по отношение на имот, който се владее в реални граници следва да се установява явно, непрекъснато, необезпокоявана владение повече от 10 години, както и демонстрация на намерение за своене и противопоставяне. Владението е постоянно, когато фактическата власт върху вещта няма случаен характер“.

Така извършените от едноличното дружество редица административни действия нямат характера на фактическо владение.

Административни действия били извършвани и от П.К.Д., изразяващи се във вписване на Протокола по гр.д.№ 11/2009 в СлВп, снабдяването с КНА за собственост, отправянето на молба до Кмета на Общината за изплащане на рента, провеждане на разговор за изплащането на рента за земята с управителя И.И., завеждането на дело по този повод за дължима рента за стопанските години, описани в ИМ, отправяне на нотариална покана за същото от собственика Г.Г..

Ето защо било неясно защо съдът приел, че владението от „***"ООД било необезпокоявано. Тъкмо обратното, същото е било обезпокоявано. Съдът е възприел административните действия на "***"ООД като владение, а не е възприел административните действия на П.К. като обезпокояване на същото.

Поради изложеното моли за отмяна решението на PC

Девня като неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на друго, с което ищецът да бъде признат за собственик.

Претендира присъждане на сторените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна „****“ООД в срока по чл.263 ГПК е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Производството по делото е образувано по предявен от „****“ООД ЕИК ********* иск против ответника П.К.Д. ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на НИВА - ПИ с идентиф.№ ***.142.92 и площ от 14690кв.м., находяща се в землището на с.Ч., общ. *** м-ст„***“, индивидуализиран по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/10.08.2016, на който съответства имот № *** с площ от 14,689дка, втора категория, м-ст“***“, с право на преминаване през имот № ***, последните образувани като част от имот ***. За последния отв.П.К.Д. се бил снабдил с КНА № 121/2014г, Излага, че така описаният имот се явява част от ПИ № ***, целият с площ от 34,995дка, в м-ст “***“ в землището на с.Ч., община ***, ЕКАТТЕ ***, с начин на трайно ползване НИВА, втора категория, при граници : ПИ №№ ***, ***, ***, ***, който имот е бил внесен като непарична /апортна/ вноска в капитала на дружеството-ищец през 2012г от „***“ЕООД. Дружественият договор на „****“ООД, съдържащ пълното описание за извършената апортна вноска, е вписан в СлВп на 25.07.2012г.

Твърди, че от момента на придобиване правото на собственост от неговия праводател с НА № 177/6.11.2008г до апортирането в капитала на дружеството – ищец и след това до настоящия момент, както праводателят на ищеца, така и самият той са упражнявали правото си на собственост върху имота в пълен обем, като го владели спокойно, непрепятствано и необезпокоявано. През целия период от придобиването на имота същият е бил отдаван под аренда и са получавани арендните вноски от арендодателя.

Излага още, че същият имот – нивата от 34,995дка била предмет на съдебна делба по гр.д.№ 11/2009г, в която нито ищцовото дружество, нито праводателят му били участвали или били известени. По силата на постигната съдебна спогодба, обективирана в протокол от 20.03.2013г част от имота с площ от 14,689дка с № *** е била поставена в дял на ответника П.К.Д., който впоследствие се снабдил с КНА № 121/1.08.2014г на н-с № 226, вписан в СлВп-Девня, с учредено право на преминаване през имот № ***, последните образувани като части от имот ***.

Отправя искане и за отмяна на КНА № 121/2014г, издаден в полза на отв.П.К.Д., на осн.чл.537 ал.2 ГПК.

Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК от ответника П.К.Д. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.

Излага, че по силата на протоколно определение по гр.д.№ 11/2019г, влязло в сила на 20.03.2013г, вписано в СлВп на 27.06.2013г, е придобил собствеността на процесния имот, като за имота е бил съставен КНА № 51 том 7 рег. № 2295 дело № 1273 на н-с Ал. Н..

На 4.08.2015г подал заявление до Община *** за изплащане рента за процесната нива за стопанската 2013/2014г, въз основа на което била издадена заповед № 868/05.08.2015г на Кмета на Община ***, на осн.чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ и чл.44 ал.2 ЗМСМА и получил сумата от 661лв.

Установило се, че процесната нива била обработвана от „ПК ***–92“ в с.Ч., обл.В..

На 30.06.2013г лично и в присъствието на Р.В.Р.и Г.И.К.устно уведомил И.Г.И., който бил пълномощник при сключването на договора за аренда между „***“ЕООД И ЕТ“***.“. Същия ден разговарял с Г.Г. по телефона и му съобщил, че е собственик на имота и претендира за рента, уведомил и Председателя на ПК“***–92“-с.Ч., обл.В..

Лично и заедно с Р.В.Р.през м.март 2018г ходили в офиса на „***“ в ***и се срещнали с Г.Г. с молба да изплати на ответника полагащата му се рента за стопанските 2014/2015г, 2015/2016г и 2017/2018г, но той отказал.

Твърди, че образувал в РС-Девня гр.д.№ 1185/2018г против ЕТ„***.“ за неплащане на рента, като на 5.02.2019г била връчена на Г.Г. нотариална покана от нотариус П.С..

Счита, че с така предприетите от него съдебни и административни действия е прекъснал течението на давностния срок за фирмите на Г.Г..

Поради изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск

Така предявеният положителен установителен иск за собственост намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК, а акцесорният такъв за отмяна на КНА – в чл.537 ал.2 ГПК.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства, приема от фактическа страна:

От съхранените материали – решения по гр.д.№ 427/1996г се установява, че след постановено решение на ВКС № 14/14.08.2000 по гр.д.№ 520/1999, с което е било отменено решение на ВОС от 11.01.1999 по в.гр.д.№ 1619/1998г за отмяна решението на РС и за отхвърляне на предявеният иск, делото е било върнато на ВОС за ново разглеждане. При същото е било постановено решението от 16.01.2001г по в.гр.д.№ 1344/2000г, с което е потвърдено решението на Девненски РС, постановено на 6.01.1998 по гр.д.№ 427/1996г, с което е признато за установено по отношение на Г. Т. Д., Р.Т. Л., П. И.Д., В.Р.М., Р.В.Р., че Д.Т. П., бж на с.Ч., обл. В., е бил собственик на земеделска земя в землището на с.Ч., а именно НИВА от 15дка в м-ст“****“,

НИВА от 7дка в м-ст „****”.

НИВА от 4дка в м-ст“****“,

НИВА от 4дка в м-ст“****“,

НИВА от 7дка в м-т“****“

НИВА от 12дка в м-ст“****“,

НИВА от 4дка в м—ст“****“,

НИВА от 35дка в м-ст“****“ и