Протокол № 253 от 22.04.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 253 гр. Варна, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. П.а

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900649 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът Ю. М. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД , представляван от С.С.П. и К.Д.К., редовно призован, представлява се от адв. Д. Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Третото лице помагач на страна на ответника Т. Р. Т. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Е., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, не се явява.

Свидетелят Н. М. А., редовно призован, явява се лично.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. Е.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора 1

СЪДЪТ докладва постъпил отговор на исковата молба/ обратен иск с вх. № 8048/ 27.03.2024 г. от третото лице помагач на страна на ответника.

С Ъ Д Ъ Т докладва постъпило становище по искането с правно основание чл. 219, ал.1, предл. 2 от ГПК с вх. № 8049/ 27.03.2024 г. от третото лице помагач на страна на ответника.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 8369/01.04.2024 г. от Районен съд – Провадия, Наказателно отделение, с което ни уведомяват, че НОХД № 173/2023 г. е изпратено на Окръжен съд – Варна.

Адв. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Оспорваме отговорите. Запознати сме с доклада на съда. Нямаме възражение по проектодоклада. Поддържаме доказателствените си искания.

Адв. Н.: Поддържаме отговора на исковата молба и на допълнителната искова молба. Поддържаме обратния иск. Оспорваме исковата молба в цялост. Към настоящия момент няма да сочим нови доказателствени искания.

Нямаме възражения по доклада. Оспорвам отговора на третото лице помагач.

Адв. Е.: Поддържам така представения отговор на обрания иск.

Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражение по същия.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 356 от 11.03.2024 година:

Постъпила е искова молба от Ю. М. С., против “ЗД “Бул Инс““ АД, с ЕИК 831830482, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 60000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психични изживявания, в резултат от травматични увреждания причинени при ПТП настъпило на 05.10.2019г. в с.Бозвелийско, общ.Провадия, обл.Варна, на кръстовището между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“ където ищецът е блъснат от водача на лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег.№*****, който към момента на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с Полица №******, със срок на валидност от 31.07.2019г. до 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху 2 главницата, считано от 31.05.2023г.-датата на подаване на застрахователна претенция до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в резултат от гореописаното ПТП, поради което около 22 ч. на 05.10.2019г. бил е приет в Клиника по неврохирургия към МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД. Сочи се, че след извършени прегледи, са установени мозъчно сътресение, счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, счупване на костите на носа, двустранен околоочен хематом, кръвоизлив под конюнктивите на двете очни ябълки, ожулвания в областта на гръдния кош, левия долен крайник, кръвонасядане в областта на гръдния кош и лявата мишница. Сочи се, че пострадалият е изписан от болничното заведение на 08.10.2019г. Твърди се, че по повод пътният инцидент е образувано и водено наказателно производство, а именно ДП №239/2019г. по описа на РУ на МВР Провадия, Пр.пр.№1215/2019г. по описа на Районна прокуратура Варна, ТП Провадия и НОХД №173/2023г. по описа на Районен съд Провадия, приключило с влязло в сила споразумение по силата на което водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№***** е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП, респективно за причиняване на травматични увреждания на ищецът, изразяващи се в счупване на голяма туберкулна лява раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за период от около два месеца и счупване на горна челюст и дъгата на лява скула, обуславящи трайно затруднение във функцията на дъвчене и говора за около 1.5 - 2 месеца. Изрично се уточнява, че горе описаните травми са получени при инцидента на 05.10.2019г. и са обективирани в Медицинско удостоверение №1062/2019г., издадено от МБАЛ “Св.Анна-Барна“ АД и нямат връзка с травмите, причинени при нанесен на ищеца побой на 11.10.2019г., като последните не са предмет на настоящото производство. Поддържа се, че възстановяването на ищеца от получените при процесното ПТП травми, е било съпроводено от силни болки и страдания, като за един продължителен период от време той не е можел да се храни нормално и да използва лявата си ръка, което го е направило зависим от грижите на своите близки. Твърди се, че преживеният стрес е оказал негативно влияние и върху психическото и емоционално състояние на ищеца, който след инцидента е бил подтиснат, неспокоен и напрегнат. Сочи се, че поради естеството на травмите през периода на възстановяване ищецът не е можел да комуникира нормално с други хора, което е довело до ограничаване 3 на социалните му контакти. Поддържа се, че болките и страданията, които е преживял ищецът не могат да бъдат измерен в пари, но все пак подлежат на репарация, като са развити подробни съображения за реда за определяне на дължимото обезщетение. Поддържа се, че деликтната отговорността на водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№***** към датата на процесното ПТП е била застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че ищецът е предявил пред ответното дружество писмена претенция на 31.05.2023г., като с отговор от 08.06.2023г. застрахователят е отказал плащането на обезщетение, което е мотивирало предявяването на настоящия иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенцията. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№*****, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както и че по искане на ищецът в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищецът не е получил твърдените от него увреждания в следствие от процесното ПТП, а че същите са резултат от нанесен му побой на 05.10.2019г. и последващ такъв на 11.10.2019г. В условията на евентуалност се поддържа, че дори в резултата от инцидента да са настъпили увреждания, то те не са с характер, интензитет и в обем, които да обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити са доводи за приложимостта на критерият за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и се поддържа, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 60000лв. е необосновано завишено. Поддържа се още, че ищецът е съпричинил вредоносният резултат, тъй като е нарушил нормативно установените правила за движение на пешеходци и по конкретно чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл и в условията на евентуалност се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата 4 молба.

С подаденият от ответникът отговор на допълнителната молба, се поддържат вече заявените възражения и оспорвания.

В подаденият от ответният застраховател обратен иск, против третото лице помагач, се поддържа, че процесното ПТП е реализирано, тъй като Т. Р.

Т., в качеството си на водач на л.а.“Алфа Ромео“, с рег.№ ****** умишлено е блъснал намиращите се на платното платно пешеходци Н. М. А. и Ю. М. С., мотивиран от съществуваща свада между семействата на участниците в пътният инцидент. Поддържа се още, че на основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ застрахователят има право да получи обратно от виновният водач заплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо за ответното дружество е налице правен интерес от предявяване на обратен иск, като в случай, че предявеният от Ю. М. С. иск срещу ЗД “Бул Инс“ АД бъде уважен, да бъде осъден Т. Р. Т. да заплати на застрахователя сумата от 26000лв. съставляваща частична претенция от пълната такава в размер на 60000лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното й изплащане, както и съдебни разноски.

В отговорът на обратния иск подаден от третото лице помагач на страната на ответника, се излагат доводи за неоснователност на претенцията, като се позовават на неумишлено поведение на виновният за ПТП водач, което се установява от крайния съдебен акт постановен във проведеното наказателното производство. Поддържа се, че в приключилият наказателен процес е установена форма на вина-непредпазливост, която констатация е задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците от Д.ието по силата на чл. 300 от ГПК. В тази посока са развити подробни аргументи и се сочи относима съдебна практика.

Предявените главни претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обратният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т.4 от КЗ.

С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване, обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-05.10.2019г. лек автомобил “Алфа Ромео“, с рег. № ***** е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица № ******, със срок 5 на застрахователно покритие от 31.07.2019г. до 30.07.2020г., както и че на 31.05.2023г. е ищецът е сезирал застрахователят с искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени в следствие от процесното ПТП, като с отговор от 08.06.2023г. последният е отказал плащане.

Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът, следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.

По обратният иск в тежест на застрахователят е да установи предпоставките за реализиране на регресиите си права по отношение на виновният водач, като в тежест на последният е да установи отсъствието им.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 8369/01.04.2024 г. от Районен съд – Провадия, Наказателно отделение, с което ни уведомяват, че НОХД № 173/2023 г., по описа на Районен съд – Провадия е изпратено в Окръжен съд – Варна с изх. № 3378/22.11.2023 г.