Решение № 14724 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14724 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110153634 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Д. К. против срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.

Ищцата Р. К. твърди, че на 15.10.2025 г. сключила договор за цесия с В.П Н., по силата на който последната й прехвърлила вземането си срещу ответника за надвнесени суми по договор за потребителски кредит „стандарт“ №***********, сключен между ответника и В. Н. като кредитополучател.

Ищецът твърди, че на 27.02.2023 г. В.Н сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №***********, по силата на който на В.П бил предоставен заем в размер на 3200 лева, при годишен процент на разходите от 49,05%, като не бил посочен месечният лихвен процент. В договора било посочено, че потребителят ще ползва и услугите „Фаст“ и „Флекси“, за които дължат заплащането респ. на допълнителни такси в размер на 1280 лева и 2400 лева.

Намира, че така сключеният договор е нищожен поради неспазване на предвидената форма, като било нарушено изискването за големината на шрифта на договора. Аргументира, че договорът за заем е нищожен поради неточно посочен в него размер на ГПР. Намира, че възнагражденията за допълнителни услуги следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР по кредита, доколкото същите били сигурен разход по кредита. Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че при недействителност на договора за потребителски кредит кредитополучателят дължал само чистата стойност на кредита и предвид обстоятелството, че кредитополучателят бил надплатил суми ищецът моли съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 100 лева – частичен иск от иск в общ размер от 4510 лева недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №***********. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага съображения за действителност на договорите за паричен заем. В размера на ГПР бил включен уговорения по договора годишен лихвен процент, като били взети предвид допусканията, използвани за изчисляване на ГПР съгласно Приложение №1. Намира, че разходите за допълнителни услуги не следвало да се включва при изчисляването на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по кредита за потребителя с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“. Сочи, че преди сключване на договора потребителят е имал цялата необходима информация относно исканите от кредитодателя обезпечения. По изложените съображения моли съда да отхвърли исковете.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г. съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като същият се счита предявен за сумата в размер на 2305,93 евро (4510 лева) – пълен размер на вземането.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 99 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи претенцята му факти: 1/ че лицето В.Н е заплатил на ответника претендираните суми по договорите за паричен заем; 2/ наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане.

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за потребителски кредит №***********/27.02.2023 г. се установява, че на 27.02.2023 г. между В.П Н.а и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ответникът предоствил на лицето В.Н заем в размер на 3200 лева, със срок на погасяване 36 месеца, с размер на месечната погасителна вноска – 155,48 лева, с уговорена годишна лихва – 41 %, ГПР – 49,05 % и общо задължение 5597,41 лева, състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора. В договора е предвидено, че със сумата в размер на 1389 лева се рефинансират задължения на ответника към „С К“ ООД.

Същевременно в договора е предвидено, че кредитополучателят дължи такса за закупената допълнително услуга „Фаст“ в размер на 1280 лева, както и такса за закупената допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2400 нлева, като месечната погасителна вноска с включени таксите за закупените допълнителни услуги възлиза на сумата в размер на 257,71 лева.

Условията и предпоставките за ползване на допълнителната услуга са регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата 2

„Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.

Дружеството „Профи Кредит България“ ЕООД е финансова институция, а лицетокредитополучател е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл.

22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът констатира следното:

Настоящия състав на съда намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съображенията за това са следните:

Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 3

49,05 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено.

В договора обаче са посочени единствено абсолютни стойности на годишния процент на разходите и на годишния лихвен процент, но липсва ясна методика как точно е формиран ГПР от 49,05 %, респективно кои компоненти са включени в него.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в. т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно практиката на СЕС, в посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени както компонентите на ГПР, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.

При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както 4 непосочването на този процент.

Съгласно решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В мотивите на решението е прието, че по силата на член 3, буква и) от Директива 2008/48 ГПР съответства на общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита, и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2 от тази директива. Посочено е, че за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C-686/19, EU: C: 2020: 582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerov б, C-377/14, EU: C: 2016: 283, т. 84). Добавено е, че за да обезпечи тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C-383/18, EU: C: