Решение № 8565 от 10.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52961/2025
- Вид
- Решение № 8565
- Подписан
- 10.05.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 8565 гр. София, 10.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Р* Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Р* Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110152961 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ искове процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 385589/25.11.2025 г., от „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени положителни осъдителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу Г. Р. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1421, обл. София, общ. Лозенец, бул. „С*
1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 381.36 лева главница за периода м.05.2022г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.11.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл. 86 ЗЗД, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 70.13 лева - лихва за периода 15.09.2023 г. до 31.10.2025 г., начислена върху главница от 210.39 лева;
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 9.48 лева главница за дялово разпределение, начислено за периода м.07.2023 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.11.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането;
4. чл. 86 ЗЗД, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 2.21 лева 1
– лихва за периода 15.09.2023 г. до 31.10.2025 г., начислена върху главница от 9.48 лева; за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1421, обл. София, общ. Лозенец, бул.
„С*, ID номер: *, Номер на инсталация: * Абонатен номер: * срещу Н. Р. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1111, обл. София, общ. Слатина, ул. „С*
1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 381.36 лева главница за периода м.05.2022г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.11.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл. 86 ЗЗД, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 70.13 лева - лихва за периода 15.09.2023 г. до 31.10.2025 г., начислена върху главница от 210.39 лева;
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 9.48 лева главница за дялово разпределение, начислено за периода м.07.2023 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.11.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането;
4. чл. 86 ЗЗД, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 2.21 лева – лихва за периода 15.09.2023 г. до 31.10.2025 г., начислена върху главница от 9.48 лева; за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1421, обл. София, общ. Лозенец, бул.
„С*, ID номер: *, Номер на инсталация: * Абонатен номер: * срещу Ц. Р. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1421, обл. София, общ. Лозенец, бул. „С*
1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 381.36 лева главница за периода м.05.2022г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.11.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл. 86 ЗЗД, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 70.13 лева - лихва за периода 15.09.2023 г. до 31.10.2025 г., начислена върху главница от 210.39 лева;
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 9.48 лева главница за дялово разпределение, начислено за периода м.07.2023 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.11.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането;
4. чл. 86 ЗЗД, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 2.21 лева – лихва за периода 15.09.2023 г. до 31.10.2025 г., начислена върху 2 главница от 9.48 лева; за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1421, обл. София, общ. Лозенец, бул.
„С*, ID номер: *, Номер на инсталация: * Абонатен номер: * В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на процесното жилище и имат качеството на потребител.
Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:
SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Н. В. подава отговор. Изцяло признава исковете. Представя документ за заплащане на процесните суми от името на всички ответници. Твърди, че вземането е изцяло погасено.
Моли да не се назначават експертизи.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Изцяло признава факта, че ответникът е заплатил всички суми.
Претендира разноски в размер на 50 евро юрисконсулско възнаграждение.
Ответниците се представляват от отв. В.. Изцяло признава платеното от него задължение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата
3 молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Не е спорно, че на 16.03.1968 г. на Нина В. е продаден следният апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Т*, ж.к- лозенец, вх. Б, ет.IV Не е спорно, че на 23.05.1990 г. Р* В. и Не* даряват на Г. В. техните 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент 19, гр. София, ул. Т*.
Не е спорно, че на същата дата Р* В. е продал неговата 1/2 ид. ч. на Г. В. от описания имот.
Следователно, не се спори, че от 23.05.1990 г. Г. В. е изключителен собственик на апартамента.
Не е спорно, че на 09.10.2003 г. Г. В. дарява целия процесен имот на Р* В., като запазва безвъзмездно правото си на ползване, пожизнено.
Следователно от 09.10.2003 г. Г. В. е имала качеството на потребител на топлинна енергия.
Не е спорно, че на 28.09.2007 г. Г. В. е анправила отказ от правото си на ползване върху описания имот, който отказ е вписан в СВ на 28.09.2007 г. (л. .. от делото). Отказът е направен с нотариална заверка на подписа и е вписан в СВ, поради което същият поражда действие, на основание чл.100 ЗС, тъй като е спазена изискуемата от закона форма и вписването е елемент от фактическия състав на едностранната сделка. В случая вписването поражда конститутивен ефект.
Следователно от 2007 г. качеството на потребител на топлинна енергия има Р* В..
Не се спори, че на 15.12.2016 г. е починал Р* В. и като свои законни наследници е оставил Н. В., Г. В. и Ц. В..
Не е спорно, че съгласно чл.5, ал.1 ЗН всеки един от тях получава 1/3 ид.ч. от неговото имущество.
Следователно всеки един от ответниците става собственик на процесния имот и качеството на потребител на топлинна енергия до размера на своето си право на собственост, а именно по 1/3 ид.ч.
Не се спори, че за процесния имот и период, ищцовото дружество е доставяло топлоенергия на ответника. Не се спори по посочените количества топлоенергия и техния размер. Не се спори по сумите, определени по тарифа, както и за изискуемостта на вземанията. Не е спорно и обстоятелства за сключен договор с топлинен счетоводител. Не е спорно и по размера на 4 дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, тяхната изискуемост и размера на лихвата за забава.
Не се спори, че ответниците изцяло признават вземането по основание и размер.
Спорно е дали ответниците са заплати изцяло процесната сума.
Ответникът представя доказателства, че процесните суми са изцяло погасени чрез плащане, след завеждане на ИМ. Ищецът изцяло признава този факт. Същият е неизгоден на ищеца, поради което съдът напълно го кредитира. Следователно доколкото е налице плащане в хода на процеса и това е признато от ищеца, исковата претенция следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от делото, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Същият претендира за настоящото производство само 50 евро юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Н. В. следва да бъде осъден да го заплати.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като погасени чрез плащане в хода на процеса, предявените от „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* обективно кумулативно и субективно съединени положителни осъдителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. срещу Г. Р. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1421, обл.
София, общ. Лозенец, бул. „С* чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 381.36 лева главница за периода м.05.2022г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.11.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането; чл. 86 ЗЗД, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 70.13 лева - лихва за периода 15.09.2023 г. до 31.10.2025 г., начислена върху главница от 210.39 лева; чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 9.48 лева главница за дялово разпределение, начислено за периода м.07.2023 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.11.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането; чл. 86 ЗЗД, с който да се осъди ответника да заплати на ищеца 2.21 лева – лихва за периода 15.09.2023 г. до 31.10.2025 г., начислена върху главница от 9.48 лева;
5 за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1421, обл. София, общ. Лозенец, бул.