Решение № 3634 от 11.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3634 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100503716 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №16416 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 38714/2021 г. по описа на СРС, 45 състав, първоинстанционният съд е уважил предявените кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД от В. К. К., ЕГН ********** срещу „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК121683785 и П. С. П., ЕГН ********** за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сума в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от ПТП, реализирано на 20.05.2021 год. около 15 и 12 часа в гр. София по вина на втория ответник – водач на тролейбус „Шкода“ 27ТР СОЛАРИС с инв. №2696, служител при първия ответник.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК121683785, с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорва да са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и на обективната отговорност за чужди виновни и противоправни действия. На първо място, твърди, че е налице разминаване между мотивите на съда и разпределената доказателствена тежест относно причинно – следствената връзка, което разминаване е основание да се приеме, че е налице процесуално нарушение. На второ място, твърди, че са допуснати нарушения при преценяване на доказателствения материал по делото, както и че съдът е основал изводите си на неговата съвкупна преценка. Според 1 въззивника, погрешно е възприето, че разпитаните свидетели са такива, поискани и допуснати на страната на ответника, доколкото преди направеното от ответника искане в отговора на исковата молба, ищецът в исковата молба ги е посочил като свидетели и е поискал разпитването им, но без да конкретизира обстоятелствата, за които ще дават показания. Продължава по – нататък, че доколкото посочват неизгодни за ищеца факти, то на още по – силно основание следва да се кредитират като достоверни. Твърди противоречие между показанията на разпитания свидетел Т. и останалия доказателствен материал, доколкото се установяват отклонения и несъответствия по съществени за фактическата обстановка въпроси. На трето място, счита, че ответникът е ангажирал достатъчно доказателства, които да изключат извода за противоправно и виновно поведение от страна на водача на тролейбуса, в който ищеца е пострадал. Поддържа, че безспорно е установена необходимостта от предприетото аварийно спиран и именно поради компетентността, опита и уменията на шофьора, с които първоинстанционния съд се аргументира последният е преценил, че е единствено разумното и възможно действие за да предпази живота и здравето на пресичащия пешеходец, който е и дете. Спасителната маневра е била навременна и наложителна, независимо дали и шофьорът е съзнавал последиците, които се твърдят от ищеца – загуба на равновесие от пътниците, залитане и падане в превозното средство. На четвърто място, оспорва размера на присъденото обезщетение. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което отхвърли изцяло претенциите срещу дружеството.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, отговор на въззивната жалба подава ищеца по делото, като оспорва въззивната жалба като необоснована и незаконосъобразна.

Поддържа заявеното, че шофьорът е управлявал превозното средство при несъобразяване на установената скорост и пътната обстановка, което е достатъчно да се приеме, че действията му са виновни. Счита, че атакуваното съдебно решение е законосъобразно и обосновано, като обосновано и подробно съдът е посочил кои доказателства кредитира и кои не кредитира, както и причините за това. Намира голословни твърденията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Производството е образувано по предявени от В. К. К., ЕГН ********** срещу и „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК121683785 и П. С. П., ЕГН ********** обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата в размер на 8000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея вреди при ПТП, реализирано на 20.05.2021 г., около 15: 12 часа в гр. София, по вина на втория ответник, служител в дружеството на първия ответник.

Ищцата твърди, че на 20.05.2021 г. е претърпяла ПТП в гр. София, на бул. "Джавахарлал Неру" по посока на движение от бул. "Панчо Владигеров" към ул. "Фротов път" и срещу бл.

603, докато е пътувала с тролейбус, марка "Шкода. Модел "27ТР Соларис", тъй като водачът - ответникът П. С. П., ЕГН **********, внезапно натиснал спирачките, в резултат на което ищцата ударила лицето си в предпазното стъкло в автобуса. Твърди, че след удара пристигнала линейка и била откарана в УМБАЛСМ "Пирогов". Поддържа, че вследствие на удара получила кървящо нараняване на носа и от носа, а след преглед в посочената болница, било установено и счупване на носа. Сочи, че получила и синини на двете орбити и коричка върху раната на носа, както и разкъсно-контузна рана на гърба. Твърди, че вследствие на удара, здравословното й състояние се влошило, затруднило се дишането и равновесието й.

В срок е постъпил и отговор на исковата молба от „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК121683785, в който се твърди, че искът неоснователен. Отрича служителят на дружеството – водачът на процесния тролейбус, да е извършил противоправно деяние, което да ангажира отговорността на ответника. Ответникът поддържа, че водачът е спрял внезапно за да не удари дете, което притичало неочаквано и нерегламентирано пред автобуса. Сочи, че размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди е недоказан и прекомерно завишен. Поддържа, че твърдяната разкъсно-контузна рана на гърба не кореспондира с останалите твърдения и представените документи от страна на ищцата. Отрича възможността счупването на носа да е довело до затруднение на дишането на ищцата, тъй като това било в разрез с установеното в представените доказателства. В условията на евентуалност, твърди съпричиняване от страна на ищцата.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника П. С. П., ЕГН **********.

Третото лице - помагач, конституирано на страната на ответника, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва изключителната вина за инцидента на водача на тролейбуса П.

С. П., ЕГН **********, както и механизма на ПТП и причинно следствената връзка между него и вредите. Оспорва характера и вида на възникналите увреждания и връзката им с процесното ПТП. Прави също възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът В. К. К., ЕГН **********, редовно призован, явява се лично и се представлява от адвокат Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

3

В съдебно заседание, ответникът „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК121683785, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът П. С. П., ЕГН **********, редовно призован, не се явява, представлява от адвокат Б., който моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание третото лице – помагач, конституирано на страната на ответника „ОЗК Застраховане“ АД редовно призовано, се представлява от юрисконсулт, който поддържа становището си и моли за отхвърляне на исковете.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за виновни и противоправни действия или бездействия на техни служители при или по повод изпълнение на възложена работа, като тази отговорност възниква за ответника в качеството му на работодател. За да е налице деликт, следва да има три обособени кумулативни белега, а именно, на първо място противоправно поведение, на второ място причинена вреда и на трето място причинно следствена връзка между противоправното поведение и нанесената щета.

Внимателният анализ на събраните в хода на делото доказателства, обаче, мотивира извода, че не може да се установи първата група предпоставки за възникване на задължението на ответника, а именно установяване наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, които ангажират деликтната отговорност на водача на МПС: противоправно деяние, вредоносен резултат и пряка причинно следствена връзка помежду им. Страните не спорят, че солидарните ответници се намират в трудово правоотношение, доказано с приложен по делото трудов договор, както и че за управлявания от водача тролейбус е налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на собственика, действаща към момента на настъпване на ПТП, застраховател по която е привлеченото на страната на ответниците трето лице – помагач „ОЗК Застраховане“ АД. Настоящият състав на въззивния съд, при запознаване с писмените доказателства по делото, събраните гласни доказателства от разпитаните свидетели и заключенията на депозираните по делото заключения на вещите лица, стига до различни от установените в първоинстанционното решение изводи. По делото не е установено реализиране на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 46, ал. 2 ЗЗД, поради което изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове е неправилен и несъобразен с приложимия материален закон и при неправилна преценка на приетите по делото доказателства.

Заслужава да се отбележи, че събраните в хода на делото писмени доказателства са напълно достатъчни и позволяват да бъде направен категоричен и обоснован извод за механизма на настъпване на травмите, получени от ищцата (удар в предпазното стъкло на 4 тролейбуса), както и обоснован извод относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, с участие на процесния автобус марка "Шкода", модел „27ТР Соларис“ с № 2696 и друг участник - пешеходец (дете), което е пресичало внезапно пътното платно на необозначено и нерегламентирано за целта място.

Установените в хода на съдебното дирене данни не установяват твърдението на ищцата, че именно водачът на автобуса бил извършил нарушение на правилата за движение. Точно напротив – събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства обосновават извода, че процесното ПТП, при което е пострадала ищцата, е предизвикано в следствие на противоправното поведение на друг главен участник в него – пешеходеца, който е пресякъл пътното платно пред автобуса внезапно и при липса както на пешеходна пътека, така и на светофарната уредба или друго регламентирано по закон място, което да позволява предприемане на пресичане на съответното място. Последното представлява грубо нарушение на установените от чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП правила за движение.