Решение № 3558 от 02.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3558 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Виолета Йовчева

Десислава Алексиева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100507562 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20097387 от 16.04.2021 г./след проведено производство по чл.247 ГПК/ по гр.д.№ 26992 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 156-ти състав, се: ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД да заплати на „Ж.“ ЕООД, на основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, сумата от 1929,77 лева, представляващи обезщетение за вреди от виновното неизпълнение на Договор за наем на земеделски земи № ДПР 275/18.06.2018 г., под формата на претърпени загуби за вложени материали за засяване на имоти, както следва:

№ 072015 с площ 5,799 дка, № 072016 с площ 2,601 дка, № 072017 с площ 3,400 дка, № 072018 с площ 3,898 дка, № 072055 с площ 5,483 дка, 072057 с площ 3,422 дка, както и пропуснати ползи, равняващи се на размера на пропуснатите субсидии за земеделски стопани, отпускани за земеделски сезон 2018-2019 г., който биха били получени в случай, че 27,5 дка с унищожени посеви на ищеца са били включени, ведно със законната лихва от 25.06.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 1929,77 лева до 1 пълния предявен размер от 6696,61 лева, представляващи вреди от виновното неизпълнение на Договор за наем на земеделски земи № ДПР275/18.06.2018 г., под формата на претърпени загуби за вложени материали за засяване и гориво за машини за обработване на имоти, както следва: № 072015 с площ 5,799 дка, № 072016 с площ 2,601 дка, № 072017 с площ 3,400 дка, № 072018 с площ 3,898 дка, № 072055 с площ 5,483 дка, 072057 с площ 3,422 дка, както и пропуснати ползи – равняващи се на цената на нереализирана земеделска продукция при добив 249,50 кг. на декар при пазарна цена 600,00 лева на тон без ДДС;

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск „Ж.“ ЕООД срещу „Б.“ ЕООД, за заплащане на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, на сумата от 1329,18 лева, представляваща обезщетение за вреди, под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи от непозволено увреждане за възстановяване на средства вложени при обработване на земеделска земя, пропусната продажба на земеделска продукция и неполучени земеделски субсидии, поради унищожаването на имот № 072056 в землището на с.Лесно, поради виновното и противоправно поведение на работници и служители на „Б.“ ЕООД.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „И.“ АД на страната на ищеца „Ж.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна производството пред СРС. жалба от

„Ж.“

ЕООД

– ищец в

Решението се обжалва в частта в която претенциите по чл.82 ЗЗД във връзка с чл.7 и чл.9 от договора за наем на земеделски земи са били отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от общо 6696,61 лв. , съответно: с цена от 1916,65 лв. за възстановяване на претърпени загуби в размер на вложените средства за обработване на земи-предмет на договор за наем, които впоследствие са били унищожени в резултат на твърдяно за виновно поведение на ответното дружество; с цена от 3448, 04 лв. за обезщетение за пропуснати ползи от продажба на реколтата от земи, предмет на договора за наем, които приходи щели да бъдат реализирани от ищеца в случай, че ответника бил изпълнил задължението си да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите земи и те не били унищожени в резултат на соченото виновно поведение; с цена от 1332,92 лв. за обезщетяване за пропуснати ползи от получаване на субсидии за 2 земеделски стопани, изчислени върху площта на земеделски земи, предмет на процесния договор за наем, които субсидии щели да бъдат реализирани от ищеца в случай, че ответникът бил изпълнил задължението си да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите земи и те не били унищожени в резултат на соченото виновно поведение.

Излагат доводи за неправилност на така постановеното решение.

Въззивникът сочи, че СРС правилно бил установил фактическата обстановка по спора, но достигнал до неправилни правни изводи в частта в която било прието за недоказани понесените от ищеца вреди. СРС се бил позовал на заключенията на допуснатите, изслушани и приети по делото съдебни експертизи- комплексната агротехническа и счетоводна. Разсъжденията на СРС, обаче, не били в съответствие с приетия от експертите размер. Следвало да се има предвид, че заключенията са изготвени след извършена проверка.

Експертизата не била оспорена от ответника.Това означавало, че решението е постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Сочи, че ответникът не бил оспорил заповедите за определяне на норми за разход на гориво относно тяхната автентичност, нито бил възразил срещу законосъобразността и правилността на начина на определените норми; оспорени били само датите на издаване на заповедите. Счита, че неправилно СРС бил приел, че тези заповеди са частни документи. Според въззивника заповедите били официални документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Счита, че управителят на дружеството бил длъжностно лице по смисъла на горецитираната норма на НК. От заключението на вещото лице било установено, че представените заповеди са действащи. Приложените по делото фактури доказвали цената на която било закупувано горивото. Затова неправилно СРС бил приет за недоказан иска в частта в която се претендира обезщетение за стойността на изразходваното гориво. Неправилно било решението в частта в която СРС отхвърлил исковете за пропуснати ползи от реализиране на земеделска продукция – слънчоглед. Сочи, че по делото бил представен договор от 03.10.2019 г., сключен между „О.“ АД като купувач и ищцовото дружество в качеството на продавач. От заключенията на вещите лица се установявало, че стойността на продукцията, която ищцовото дружество щяло да реализира възлизала на 4 153,80 лв. Счита за неправилен извода на СРС за разкъсана връзка между неизпълнението на договорното задължение и твърдяната пропусната полза като посочил, че не се 3 установявало дали договора от 03.10.2019 г. касае конкретните земи. Счита, че е доказал пропуснатата полза. Действително, СРС се бил позовал на ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но следвало да се вземе предвид и спецификата на случая- реализиране на земеделска продукция. Позовава се на решение № 67 от 22.04.2013 г. по т.д.№ 28/2012 г. на ТК, Второ ТО на ВКС. Счита, че е доказана причинно-следствената връзка.

Следвало да се имат предвид клаузите на чл.11 и чл.13 от договора. По силата на тези клаузи наемателят бил имал правото да ползва земята „по предназначение“ и същевременно по своя преценка. Уговорен бил възмезден характер на договора, което предполагало, че благото, което наемодателя е целял да получи, е договореният наем, а не плодовете /добивите/ да останат за него. Такова уговорка нямало и в договора с който ответникът, явяващ се пренаемодател, наемал имота от „И.“ АД. От това следвал единствения възможен извод, че уговорката между страните била продукцията от земеделските земи след отделянето й да остава в собственост на наемателя „Ж.“ ЕООД. В този смисъл лишаването му от възможност да събере продукцията го лишавало от възможността да увеличи имуществото си и съответно обуславяло пропуснатата полза. В тази връзка нямало как да се приеме, че липсва предвидимост на вредите към момента на сключване на договора. Ответното дружество напълно било съзнавало до какво ще доведе унищожаването на посевите при евентуална реализация на строителството, за което било наясно, че има издадено разрешение.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени претенциите му по чл.82 ЗЗД до пълния предявен размер от 6696, 61 лв. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-„Б.“ ЕООД, в който е изложил становище за неоснователност на същата и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпило становище от третото лице помагач на страната на ищеца-„И.“ АД.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 16.04.2021 г.

4

Въззивната жалба е подадена на 05.05.2021 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С решението, постановено от СРС, в частта в която се обжалва, предявените от въззивника /ищец / искове по чл.82 ЗЗД са частично отхвърлени; следователно налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между „Б.“ ЕООД като наемодател и ищеца „Ж.“ ЕООД като наемател е бил сключен договор за наем на земеделски земи № ДПР 275/18.06.2018 г. От заповед № РД-12-С 499/27.09.2018 г. се установило, че на ищеца е определен за обработване имот № 072056 като в заповедта били посочени още 43 бр. имоти, определени за обработване от ищеца, като сред тези имоти били и процесните. Със заповед № РД-12-С-15/07.09.2017 г. се установявало, че на ищеца е определен за обработване имот № 072056, както и другите имоти, твърдени от ищеца. С решение № К33-20/23.10.2014 г. на МЗХ, Комисията по земеделието, се установявало, че имот № 072056 бил определен за изграждане на обект: „удължаване на летателна писта за излитане и кацане на летище Лесново“. По делото бил представен и договор за наем на земеделска земя от 20.06.2018 г., сключен между „И.“ АД като наемодател и ответника „Б.“ ЕООД като наемател на имотите, предмет и на договора за наем, сключен между ответника и ищеца по делото. От разпита на свидетеля А. се установило, че в имотите, обработвани от ищеца започнало изграждане на пътища. В земеделските земи имало репери за мястото където щяло да бъде пистата. СРС е приел показанията на свидетеля за достоверни.

От приетите по делото и неоспорени експертизи се установило, че общата 5 стойност на количествата материали, които били използвани от ищеца за засяване на унищожените посеви възлизали на стойност от 1307,34 лв.

Общата стойност на горивото възлизало на 865,01 лв. При извършените проверки в счетоводството на ищеца вещите лица установили, че от страна на ищеца не били заплащани от ответника арендни плащания за стопанската 2018-2019 г. Вещите лица били изяснили, че при реализиране на продукцията същата била на стойност 4153,80 лв. Изяснило се, че стойността на субсидиите, които ищецът щял да получи, ако посевите в имот 072056 не били унищожени възлизал на 1840,41 лв. СРС е приел експертизите да компетентно изготвени и ги е кредитирал. Прието било и заключение на СТЕ от което се установявало, че е извършено геодезическо заснемане на материалните огради на летище Лесново в обхвата на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

*** и *** по кадстралната карта и кадастралните регистри на с.Лесново, община Елин Пелин, одобрени със Заповед № РД-18-570 от 16.08.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Вещото лице посочило, че от изготвения цифров модел се установило, че имоти ***, *** попадат изцяло в заградената с паянтова ограда обслужваща площ на летище Лесново, а от имот *** били засегнати 2872 кв. м от 3421 кв. м. и от имот *** били засегнати 3032 кв. м. от 3400 кв. м.

Посочено било, че *** не е засегнат от извършеното разширение на самолетната писта. В откритото съдебно заседание вещото лице посочило, че е пропуснало имот № 72.56, който също бил изцяло унищожен, като бил с начин на трайно ползване Летище-аерогари и попадал изцяло в обхвата на засегнатите площи, което обстоятелство не променяло заключението му.