Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 439 от 04.01.2021, съд

Дело
622/2020
Подписан
04.01.2021

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Велико Търново , 23.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:Георги Драгoстинов

Членове:Йордан Воденичаров

Любка Милкова

Секретар:Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500622 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260040/16.07.2020г., постановено по Гр.д.№3035/2019г. по описа на РС – Велико Търново, е осъдено "М" ЕООД със седалище гр.В.Търново, с ЕИК .., да заплати на "П" ЕООД със седалище с. Я, с ЕИК .., по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумата от 5748,35лв. главница, представляваща депозит по договор за наем от 03.10.2018г. и анекс от 09.11.2018г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от 10.10.2019г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 5971лв., именно за 222,65лв., е отхвърлен иска, като неоснователен. Със същото решение "М" ЕООД е осъдено да заплати на "П" ЕООД по иск с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата от 360,85лв., представляваща обезщетение за забава за периода 27.02.2019г. – 10.10.2019г., като за разликата по пълния предявен размер от 374,85лв., именно за 14лв., е отхвърлен иска, като неоснователен, присъдени са в полза на "П" ЕООД съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 771,45лв., както и са присъдени в полза на "М" ЕООД съдебни разноски в размер на 22,38лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Против постановеното съдебно решение по гр.д.№3035/2019г. по описа на РС – Велико Търново е постъпила въззивна жалба от ответника "М" ЕООД В ЧАСТТА, с която на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е осъдено да заплати на "П" ЕООД сумата от 5 748,35лв.

– главница, представляваща депозит по договор за наем от 03.10.2018г. и анекс от 1

09.11.2018г. към него, сума в размер на 360,85лв. – обезщетение за забава за периода 27.02.2019г. – 10.10.2019г., както и законна лихва върху главницата от 10.10.2019г. до окончателното изплащане. Релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон, доколкото не са съобразени разпоредбата на чл.20а ал.2 и чл.87 ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционният съд, че на 26.02.2019г. с отнемане на достъпа и ползването на наетото помещение, наемодателят е прекратил едностранно сключения между страните договор за наем от 03.10.2018г. Излага, че неправилно съдът е приел, че неизпълнението от наемодателя, освобождава наемателя от изпълнение на задължението си да плаща наемната цена. Позовава се, че процесният договор за наем е прекратен в по-късен момент, на различно от твърдяното от ищеца основание, а именно на основание комисорната клауза по т.2.4 от д/ра, с оглед допусната от наемателя на 02.03.2019г. забава в плащането на наемната цена за месец март 2019г., поради което на 07.03.2019г. наемният договор е прекратен автоматично на основание т.2.4 от същия, а правото на наемателя "П" ЕООД да получи дадения депозит е погасено. Релевира оплаквания и за неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост, като, в случай, че се приеме, че наемният договор е прекратен на 26.02.2019г., счита за неправилен извода на съда, че наемодателят е възпрепятствал наемателя да вдигне собствените си вещи от процесния имот, на което основание неправилно е отхвърлено евентуалното възражение на наемодателя за прихващане вземането на ищеца за исковите суми с насрещното му вземане за сумата от 6 600лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени, поради неизпълнение на задължението на наемателя да освободи наетия имот. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени решението в обжалваната му част, като неправилно, вместо което постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове, като неоснователни. Претендира направените съдебни разноски за първа и въззивна инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – "П" ЕООД.

В СЗ въззивникът "М" ЕООД, чрез процесуалните си представители адв.Г. и адв.В., двамата от ВТАК, поддържа въззивната жалба по съображения, изложени в писмена защита.

Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ въззиваемата страна "П" ЕООД, чрез пълномощника си адв.Д. Б. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Районен съд – Велико Търново е бил сезиран с предявени от ищеца "П" ЕООД с. Я против ответника "М" ЕООД гр.В.Търново в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за сумата от 5 971лв. депозит по договор за наем от 03.10.2018г. и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 374,85лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от дата 27.02.2019г., считано от която наемодателят неправомерно е лишил наемателя от достъп до наетия имот и на практика едностранно е прекратил наемното правоотношение, до датата на предявяване на ИМ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.

Ищецът е изложил твърдения в ИМ, че в качеството си на наемател е сключил с ответника "М" ЕООД – наемодател на 03.10.2018г. Договор за наем на имот с адм. адрес гр.В.Търново, бул."Б" № .., представляващ търговско заведение – нощен бар, по силата на който ищецът – наемател и съгласно чл.2.5 от наемния договор е внесъл в полза на наемодателя депозит в размер на 6 месечни наемни вноски, а именно сума в общ размер на 13 200лв., намален, въз основа на Анекс от 09.11.2018г., на 3 месечни наемни вноски в размер на 6 600лв. Посочил е, че на 26.02.2019г. наемодателят е сменил ключалката на входната врата на наетия имот, без да уведоми наемателя, по който начин му е отнел достъпа и ползването на наетото помещение, с което на практика едностранно е прекратил наемния договор, като в наетия имот са останали вещи, собственост на наемателя, както и документи, за което наемателят е сигнализирал РУ – Велико Търново. Изложил е твърдения, че след 26.02.2019г. ищецът – наемател няма достъп и не ползва наетото помещение, както и че след множество преговори и намеса, вкл. на полицията, за предаване на движими вещи, останали заключени в наетия обект, на 20.06.2019г. на наемателя е осигурен достъп и са му предадени заключените в обекта вещи и документи, за което е съставен приемо – предавателен протокол, съгласно който не са констатирани липса на вещи и щети, въпреки което ответникът отказал да върне предоставения от наемателя депозит. Посочил е, че при отнемане ползването на наетия обект, за същия не са били заплатени две сметки за ел. енергия за м. януари /291,41лв./ и м. февруари /237,59лв./ 2019г., на обща стойност 529лв., както и сметка за вода в размер на 100лв., същите заплатени от наемодателя след 26.02.2019г., след приспадане на които 3 внесени суми за консумативи ответникът дължи на ищеца връщане на сумата 5 971лв. – остатък от внесения по негова сметка депозит, както и лихвата за забава, считано от 27.02.2019г.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът, чрез пълномощника си мл. адв.Г. от ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове, които е оспорил изцяло. Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца за сключен между страните договор за наем на 03.10.2018г., при сключване на който наемодателят е получил от ищеца 13200лв. депозит, както и за подписан на 09.11.2018г. анекс към наемния договор, въз основа на който е прихваната част от депозита срещу три наемни вноски. Оспорил е останалите изложени в ИМ фактически твърдения на ищеца, вкл. и твърдението, че наемодателят е възпрепятствал наемателя да освободи наетото помещение, което се опровергава от изпратени от наемодателя на наемателя нотариални покани. Посочил е, че на и след 26.02.2019г. липсват устни или писмени изявления от ищеца за разваляне на процесния наемен договор, както и че ако бъде установено, че наемодателят е сменил патрона на отдаденото под наем помещение, то това не е станало преди 09.03.2019г. Оспорил е основателността на главния иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД с довод, че на 02.03.2019г. ищецът е изпаднал в забава в плащането на наемната цена за месец март и с неплащането й повече от 5 дни от датата на падежа и на основание комисорна клауза по чл.2.4 от наемния договор същият е автоматично прекратен, като наемодателят запазва всички придобити от него до момента права и платения депозит. Посочил е, че ако се установи, че наемодателят е сменил патрона на вратата на отдаденото помещение, това не е направено самоволно и без знанието на наемателя. Евентуално, в случай, че се приеме, че процесният наемен договор не е автоматично прекратен на основание чл.2.4 и правото на наемателя да получи дадения депозит не е погасено, и доколкото не е подписано споразумение между страните за прекратяването му, не са правени изявления за развалянето му, твърди, че договорът за наем е прекратен на основание т.3.2, с изтичане на предвидения в него срок на дата 03.10.2019г., като наемателят не е изпълнил задължението си да заплати 7 наемни вноски за срока от март до октомври 2019г., възлизащи на сумата от 15400лв. Заявил е, че в случай, че се приеме, че договорът за наем не е прекратен на основание т.2.4 от същия и е налице задължение на наемодателя да възстанови на ищеца депозита от 6600лв., то последният се прихваща, на основание 2 б.“б“ от анекса вр. т.5.1 б.“в“ от наемния договор, срещу описаните в т.2 от писмения отговор задължения на наемателя за сумата от 599,46лв. ел. енергия за периода от месец януари до юни 2019г., сумата от 100лв. вода, сумата от 222,30лв. разход за охрана за наетия обект от месец януари до октомври 2019г., сумата от 1 862,04лв. такса смет до 31.10.2019г., платени от наемодателя, и сумата от 15 400лв. - 7 наемни вноски, дължими от наемателя за периода месец март до октомври 2019г., по който начин депозитът в размер на 6600лв. е прихванат напълно от ответника, срещу задължения на ищеца. В условията на евентуалност, в случай, че бъде прието, че договорът за наем е прекратен на 26.02.2019г., ответникът е направил възражение за прихващане на исковите суми общо в размер на 4

6345,85лв., срещу сумата от 6600лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени, поради неизпълнение на задължението на наемателя по т.5.1 б.“б“ от наемния договор да освободи и върне наетия имот незабавно след прекратяване на наемния договор. Изложил е твърдения, че неизпълнението от страна на ищеца, което се изразява в бездействие, е възпрепятствало три месеца ответника както да ползва, така и да отдаде имота под наем.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Безспорен между страните е факта на сключен между тях на 03.10.2018г. Договор за наем, по силата на който ответникът "М" ЕООД, като наемодател, е предоставил на ищеца "П" ЕООД, като наемател, за временно възмездно ползване свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, бул."Б" № .., а именно Нощен бар със застроена площ от 320 кв.м., срещу задължение на наемателя по т.2.1 от наемния договор да заплаща месечна наемна цена в размер на 2200лв., платима, съгласно т.2.2 от д/ра от 25-то до 2-ро число на същия месец, а ако този ден е неработен, в първия работен ден след тази дата. Процесният договор за наем, съгласно т.3.2 от същия е сключен като срочен, за срок до 03.10.2019г.