Определение № 988 от 20.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20225300501081 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. СТ., ЕГН:

**********,чрез пълномощника адв.А., против Определение № 735 от 20.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 16806 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлено искането на длъжника за спиране на изпълнението по изп. дело № 1516/2021г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц В жалбата се поддържа, че обжалваното определението е неправилно и необосновано.Твърди се от жалбоподателката , че не е подписвала договор за кредит с банката-заявител, поради което моли въззивния съд за отмяна на обжалваното определение и спиране на незабавното изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, в който се взема становище за нейната неоснователност и се отправя молба за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което същата е допустима. Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК: 131134023, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката и изпълнителен лист, против длъжника П. Д.

СТ., ЕГН: **********, за вземания по договор за потребителски кредит №4053233940 от 02.03.2021г. Така подаденото заявление е уважено и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, допуснато е нейното незабавно изпълнение и в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1516/2021г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от страна на длъжника е подадено възражение срещу заповедта, като в него е обективирано и искане за спиране на изпълнението, поради неподписване на договора от кредитополучателя.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил искането на длъжника без уважение, като е приел, че твърдението й за недължимост на сумите по заповедта не е подкрепено с никакви писмени доказателства, както и че от негова страна не е представено надлежно обезпечение по реда чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, сред които попада и настоящия, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД.

Ал. 2 на същия член предвижда възможността съдът, постановил незабавното изпълнение, да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. Представянето от страна на длъжника на обезпечение не се твърди, а и не се установява по делото. Не са налице 2 основанията за спиране и по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК. Обективираното в подаденото от него възражение нарочно искане за спиране не е подкрепено с каквито и да било доказателства, а излагането на твърдение за недължимост на вземанията по заповедта, поради неподписване на договора, само по себе си не е достатъчно за постановяване спиране на принудителното изпълнение.

С частната жалба е представено и заявление от длъжника до трето за правния спор лице-„Велмакс Лукс“ЕООД, за това , че се отказва от сключени договори за покупка на стоки.Така представеният документ не съставлява писмено доказателство по смисъла на чл.420 , ал.2,т.1 от ГПК, което да обоснове извод, че вземането не се дължи.Обективираният в документа „отказ“ на длъжника от договори за покупка на стоки не се отнася до процесния договор за кредит, по който сумата е отпусната в заем на длъжника за закупуване на движима вещ-сокоизтисквачка , а и отказът от закупуване стоки не рефлектира върху задължението на кредитополучателя за връщане на предадената в заем сума.

Предвид горното, правилна се явява преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за спиране на изпълнението. По изложените съображения подадената частна жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 735 от 20.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 16806 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., Х гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3