Акт от 16.01.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е N 2 гр. Сливен, 16.01.2020 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр. д. N 590 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1035/07.10.2019 г. по гр.д. №

2467/2019 г. на Районен съд – Сливен, с което е осъдена на основание чл. 178 ал.1 т.3, вр. с чл. 187 ал.6, вр. с ал.5 т.2 от ЗМВР Областна дирекция на МВР – Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Генерал Скобелев“ № 5, представлявана от директора – старши комисар Д. А. В., да заплати на Н.М.М. ЕГН ********** *** сума в размер на 688,28 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 92 часа за периода от

01.04.2018 г. – 30.06.2018 г. , получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 0,143 ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение е осъдена Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на ищеца сумата в размер на 56,02 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата от 26.07.2018 г. до 14.05.2019 г., както и осъдена дирекцията да заплати на ищеца направените по делото разноски и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноските и таксите за производството.

Постъпила е въззивна жалба от ответната Областна дирекция на МВР – Сливен, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, с която решението е обжалвано в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за извънреден труд за разликата над 68 часа до 92 часа, както и в частта ,с която дирекцията е осъдена да заплати обезщетение за забава за периода от 26.07.2018 г. до 14.05.2019 г. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима спрямо държавните служители в МВР, като техният статут е уреден в специалния закон и издадените въз основа на него наредби, сред които и Наредбата за организация и разпределение на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън работно време и за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР. Сочи се, че за държавните служители в МВР аналогична разпоредба на тази от чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ не е съществувала и не съществува. Излагат се аргументи, че е неприложима тази наредба по отношение на държавните служители на МВР. Извежда се изводът, че законодателят изрично е регламентирал организацията и полагането на извънреден труд и полагането на нощен труд от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР както и тяхното отчитане и компенсиране по специален ред, който дерогира прилагането на общите разпоредби. Излагат се аргументи, че неправилно съдът е приел субсидиарното приложение на наредбата за работното време, почивките и отпуските и превръщането на положения нощен труд в дневен неправилно се приема за положен извънреден труд. Преизчислените часове нощен труд с прилагането на коефициент не са положени от ищеца в повече от установеното за него работно време. На следващо място съдът неправилно е приел десето число на м. юли 2018 г. за дата, на която ответната дирекция е изпаднала в забава и е уважил иска за мораторна лихва в пълен размер за посочения в исковата молба период. Развиват се аргументи, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца следващ отчетния период при своевременно представяне на протоколите във финансовите звена.

Неправилно е възприетото от съда, че иревентно за дължимостта на възнаграждението за извънреден труд дали съответните документи за заплащането му са редовно оформени и навременно предадени на финансовото звено. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че не би могло да се предполага знание за положения труд у директора на ОД МВР. На следващо място се твърди, че липсва яснота относно падежа на задължението за плащане и че възнаграждението се дължи до края на месеца, поради което забавата настъпва от първо число на месеца следващ месеца, при който е следвало да бъде платено трудовото възнаграждение. Така дължимото обезщетение за забава е неправилно изчислено, тъй като погрешно е определен началния момент от който се дължи и който следва да бъде след изтичането на м. юли 2018 г. В обобщение се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени решението в обжалваните части, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ищеца, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Развиват се контрааргументи относно преобразуването на нощните часове с коефициента приет в НСОРЗ. Посочената норма реално предвижда едно допълнително задължение за работодателите на работещите на смени да преобразуват нощните часове с коефициента, изразяващ съотношението между нормалната продължителност на дневното към нощното работно време и да ги прибавят към останалите работни часове. Сочи се, че това е специална законодателна закрила по КТ за полагащите нощен труд. Развиват се аргументи, че специалният закон и подзаконовите актове по прилагането му съдържат празнота за нормалната продължителност на нощното работно време при петдневна работна седмица. Развити са обстойни аргументи относно продължителността и полагането на нощния труд. На последно място се излагат контрааргументи относно твърденията за неправилно посочения начален период, от който се дължи обезщетението за забава. В обобщение се иска да бъде оставена без уважение въззивната жалба.

Във въззивната жалба и отговора не са направени нови доказателствени искания за пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в незаконосъобразната си част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Няма спор по фактите, а именно, че въззиваемият, през претендирания период за заплащане на извънреден труд, е бил в служебно правоотношение с дирекцията, работил е като младши автоконтрольор в група „Пътен контрол”, сектор „Охранителна полиция” към РУ Нова Загора при ОД МВР Сливен.

Работил е на сменен режим - 12 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време. За месеците април, май и юни 2018г. е установено, че е положил нощен труд - от 22 часа до 06 часа, през м.април 2018г. - 72 ч, през м.май 2018г. – 72 ч. и през м.юни 2018г. - 32 ч.

Обезщетение за този нощен труд било изплатено, видно от представена от въззивника и не оспорена справка рег.№ 343р-7561/18.07.2019г.

С въззивната жалба се оспорва правилността на приетото от районния съд преизчисление на часове нощен труд с прилагането на коефициент.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,

12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

През периода от 01.01.2016г. –

31.12.2018г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.

Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от

02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.