Решение № 4127 от 23.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4127 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330103086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Х. И. М., ЕГН: ***** против Община Пловдив, ЕИК: 000471507, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на ищеца сума в размер на 11 271,34 лева – главница, представляваща обезщетение за причини имуществени вреди, вследствие на паднало дърво върху лек автомобил „**“ с рег. № **, собственост на ищеца, на ** г. ** ул. „**, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - ** г. до окончателното изплащането на вземането.

Ищецът твърди, че на ** г. около 9 часа сутринта забелязал, че е натрупал сняг, решил да почисти собствения си автомобил, паркиран на ул.

„**, но когато достигнал автомобила установил, че МПС е затиснато от паднало дърво, което наложило ищецът да подаде сигнал на тел. 112. При пристигането си служители на ** отстранили падналото дърво и констатирали множество материални щети, таванът бил силно деформиран, преден капак, счупване на задно стъкло, вратата на багажника, предно стъкло и множество по-малки щети. Твърди се, че за настъпване на процесния инцидент отговаря ответникът, който чрез своето противоправно бездействие не е извършил действия по поддръжка на озелените площи **, вследствие на което е настъпил инцидентът с имуществени вреди. Моли за уважаване на 1 предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 е постъпил отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че дървото, причинило инцидента, не е било растящо върху терен общинска собственост, като по отношение на него не е създадено задължение на ответника планово да го поддържа. Сочи се, че вредите на са причинени от противоправно бездействие на служители на ответника. Твърди се, че не била установена метрологичната обстановка в деня на настъпване на инцидента, налице били форсмажорни обстоятелства и наличие на силни ветрове, които допринесли за настъпване на събитието. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на същия, като е паркирал неправилно автомобила си на *****. Оспорва се размера на претендираното обезщетение в условия на евентуалност. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото в с.з. на 25.10.2024г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че че на ** г. върху лек автомобил „**“ с рег. № **, собственост на ищеца, **, ***** в междублоковото пространство, е паднало дърво.

По настоящото гражданско дело е прието и приложено ч.гр.д. № 18117/2023г. по описа на ПРС, VII гр. с. с предмет чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства във връзка с процесното събитие и настоящия процес. В тази насока, съдът е съобразил материалите, съдържащи се в приетото и приложено частно гражданско дело.

От приетата по ч.гр.д. № 18117/2023г. по описа на ПРС, VII гр. САТЕ, изготвена от вещото лице – инж. С., се установява, че по изследваното МПС „**“ с рег. № **, собственост на ищеца Х. М., са настъпили материални щети, подробно описани в заключението, възлизащи в размер на 11 271,34 лева с ДДС. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка еднозначно и категорично може да се определи, че установените увреди са причинени по механизъм на удар и/или притискане, като същите добре отговарят и е напълно възможно да са получени при падане на дърво върху автомобила.

Налице е причинно - следствена връзка между посочения механизъм на ПТП и увредата на установените увредени автомобилни части.

Видно от материалите по делото на ищеца Х. М. е издадено удостоверение от *****, към ГД „ПБЗН“ към МВР в уверение на това, че на дата **г. в **. е получено съобщение за паднало дърво върху лек автомобил „**“ с рег. № **, на **, ул. „** **, като произшествието било ликвидирано – падналото дърво е отстранено от автомобила от екип на *****.

Приложено е Свидетелство за регистрация Част I за л.а. „**“ с рег. № **, с посочен в същото собственик – ищецът Х. М..

2

За уважаване на исковата претенция, ищецът следваше да докаже противоправно бездействие от страна на служители на ответната община по отношение на стопанисването на озеленените площи на територията на Община Пловдив; настъпване на процесния инцидент при твърдения в исковата молба механизъм; реално претърпяване на твърдените имуществени вреди, както и техния размер; причинна връзка между деянието и вредите; вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага .

Обстоятелството относно настъпването на описаното в исковата молба процесно събитие – падане на дърво върху л.а. „**“ с рег. № **, собственост на ищеца М. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, поради което този факт е безспорно доказан. За пълнота ще се посочи, че това обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение от *****, към ГД „ПБЗН“ към МВР, където това обстоятелство е удостоверено от надлежен държавен орган. От заключението по САТЕ се установява, че в резултат на падането на дървото са нанесени щети на л.а. „**“ с рег. № **, които щети съответстват на описаните в исковата молба.

Стойността на ремонтните дейности за тяхното отстраняване, явяващ се вреда за собственика на МПС-то, е в размер на 11 271, 34 лева.

Отговорността на ответната Община Пловдив по предявения иск пък се основана на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, регламентираща безвиновната обезпечителна отговорност на възложителя на дадена работа, при извършването на която са причинени щети на трети лица. В случая за ответната Община съществува задължение, чрез своите служители и длъжностни лица, да поддържа дърветата и декоративната растителност в рамките на ***** и да вземе мерки, че същите няма да застрашат или увредят живота или здравето на гражданите или тяхното имущество.

Аргумент в тази насока се извежда от разпоредбите на чл. 63 ЗУТ, чл. 8, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.03.1993 г. за опазването на озеленените площи и декоративната растителност, и чл. 3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив.

Падането на дървета, клони или други части от дървета, върху граждани или тяхна собственост – в случая върху лек автомобил, води до извода, че Общината не е изпълнила законоустановените си задължения, съгласно цитираните нормативни актове да поддържа декоративната растителност на своята територия и да не допуска увреждане на гражданите от тази растителност. Безспорно е, че падналото дърво и настъпилия във връзка с това обстоятелство инцидент са възникнали на територията на гр. Пловдив, ул. „**, което се установява и от събраните писмени доказателства. Следователно поради настъпилата вреда за ищеца в резултат на лошо или пълно неизпълнение, т.е. на бездействие, от страна на Общината, чрез нейните служители и длъжностни лица, на посочените й по-горе задължения във връзка с поддръжката на растителността, то за ответната Община Пловдив се е породило задължението да обезщети тези вреди на основание чл. 49 ЗЗД.

При доказателствена тежест за ответника, по делото не се събраха доказателства, че падането на дървото е в резултат на случайно събитие или непреодолима сила – влошена метеорологична обстановка и влошени 3 атмосферни условия. Не се събраха доказателства и във връзка с възражението за съпричиняване, а именно, е ищецът бил паркирал своя автомобил в нарушение на правилата на ЗДвП. В тази насока, направените от Общината правоизключващи възражения са голословни, поради което се намират за неоснователни.

Във връзка с възражението на ответника, че дървото, причинило инцидента, не е разположено върху терен общинска собственост и не е съществувало задължение за Община Пловдив да го стопанисва и поддържа, по делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение на вещото лице инж. В. К. по допусната от съда СТЕ, което се кредитира от настоящия съдебен състав.

Видно от заключението на вещото лице, центъра на дънера на процесното дърво попада в ПИ с ИД ***** -187/264 ид.ч. от дънера на процесното дърво попада в ПИ с ИД ***** - частна собственост; -77/264 ид.ч. от дънера на процесното дърво попада в ПИ с ид ***** - общинска собственост.

Съдът следва да отбележи, че ирелевантно в настоящото производство е обстоятелството дали дървото е собствено или съсобствено на Община Пловдив, както и при какви квоти в собствеността. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Възникването на солидарната отговорност по чл. 53 ЗЗД е обусловено не от броя на делинквентите /разбира се, те следва да са поне двама, за да се говори за солидарна отговорност/, а от съпричиняване на вредата, като без значение за настоящото производство е каква част от дънера на процесното дърво попада в общински имот.

С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за доказан по своето основание, а с оглед заключението на СТЕ – и по размер, поради което ще се уважи изцяло. Неоснователно е възражението на ответника, че възстановяването на МПС било икономически нецелесъбразно поради наличие на „тотална щета“. На първо място следва да се посочи, че понятието „тотална щета“ е регламентирано в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, която не намира приложение в настоящото производство, доколкото същото е с предмет деликтната отговорност на ответната община, а не спор във връзка със застрахователно правоотношение.

При уважаваното на главния иск, ще се уважи и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, като ще се присъди на ищеца законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – **г. до окончателното погасяване на вземането.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал.1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 713, 23 лева. По аргумент от т. 5 от ТР № 3 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца ще се присъдят и сторените от него разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 4

18117/2023г. по описа на ПРС, VII гр. с, а именно сумата от 390 лева.

В производството по настоящото дело и в производството по обезпечение на доказателства по ч.гр.д. № 18117/2023г. по описа на ПРС, VII гр. с. ищецът е бил защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., поради което на Еднолично адвокатско дружество Р. Г. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ, което с оглед фактическа и правна сложност на делото и материалния интерес се определя в размер на 2000 лева, от които:

1500 лева за настоящото производство и 500 лева за производството по ч.гр.д.

№ 18117/2023г. по описа на ПРС, VII гр. с.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: 000471507 да заплати на Х. И. М., ЕГН: ***** сумата от 11 271,34 лева /единадесет хиляди двеста седемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на паднало дърво върху лек автомобил „**“ с рег. № **, собственост на ищеца, на ** г. ** ул.

„**, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - ** г. до окончателното изплащането на вземането .

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: 000471507 да заплати на Х. И. М., ЕГН: ***** сумата от общо 1103, 23 лева /хиляда сто и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 18117/2023г. по описа на ПРС, VII гр. състав.