Определение № 508 от 21.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Перник, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500156 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №6825/25.02.2026 г. по описа на Регистратура на РС-Перник от Т. Х. Х. чрез пълномощника адв. А. А. от САК, срещу определение №156/16.01.2026 г., постановено по гр.д.№406/2026 г. по описа на РС-Перник, с което съдът е прекратил делото и е върнал исковата молба на основание чл. 126 ГПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че в конкретния случай има висящо по- рано заведено дело между същите страни, като твърди, че липсва обективен и субективен идентитет между производствата по гр.д.№406/2026 г. по описа на РС-Перник и ч.гр.д.№1939/2025 г. по описа на РС-Перник. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС-Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№406/2026 г. по описа на РС-Перник е образувано по искова молба от Т. Х. Х. в качеството му на цесионер, срещу М. В. П. за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 15 415, 99 лева. В молбата се излагат твърдения, че ищецът придобил вземането по силата на договор за цесия от 06.10.2025 г. от В.П.Г.. Вземането включвало сумата от 14 333,33 лева – главница по нотариален акт за продажба на имот от 21.01.2020 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното й заплащане, сумата от 282, 66 лева – държавна такса и 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1939/2025 г. по описа на РС-Перник.

1

С атакуваното определение №156/16.01.2026 г. първоинстанционният съд е приел, че за процесните суми е налице висящо производство пред РС-Перник между цедента и ответницата по ч. гр.д. № 1939/2025 г. Приел е, че срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.05.2025 г., срещу която е подадено възражение от длъжника и с разпореждане от 11.11.2025 г. са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Районният съд е приел, че съгласно т. 10б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС прилагането на процесуалните правила за приемство в процеса по чл.227 ГПК и за прехвърляне на спорното право по чл.226 ГПК се съобразяват със специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК. При настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят -заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал.2 и ал.3 ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд.

В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. Или в случая ищецът като цесионер е обвързан от постановеното по образуваното дело и би могъл да вземе участие в него. Съгласно чл. 126 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съдът е приел, че в конкретния случай е налице е пълен субективен и обективен идентитет в предмета на двете дела, с които РС- Перник е сезиран, поради което и на основание чл.126 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

На основание чл.278 ал.2, изр. второ ГПК въззивният съд служебно е изискал справка за страните, предмета и етапа, на който се намира производството по ч.гр. д.

№1939/2025 г. по описа на РС-Перник. От същата се установява, че ч. гр.д.№ №1939/2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от В.П.Г. срещу М. В. П. за сумата в размер на 14 333,33 лева – главница по нотариален акт за продажба на имот от 21.01.2020 г., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до окончателното й заплащане. На 23.05.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми, като в законоустановения срок срещу същата епостъпило възражение от длъжницата, поради което и с разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК съдът е указал на заявителя, ме може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на разпореждането. С определение №237/28.01.2026 г., влязло в сила на 05.03.2026 г., на основание чл.415 ал.5 ГПК ПРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.05.2025 г. и е прекратил производството по ч.гр. д.

№1939/2025 г. по описа на съда поради непредявяване на установителен иск от заявителя в срок. Допустимостта на иска може да е обусловена от наличието на силата на пресъдено нещо (чл. 299 от ГПК), респективно наличието на друг вече висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане ( чл. 126, ал. 1 от ГПК).

2

Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата, в това число и идентичност по отношение на търсената от съда защита. В конкретния случай от служебно изисканата от въззивния съд справка се установява, че след постановяване на обжалваното определение №156/16.01.2026 г. по гр.д.№406/2026 г. по описа на РСПерник, производството по ч.гр.д. №1939/2025 г. по описа на РС-Перник е прекратено с определение №237/28.01.2026 г., влязло в сила на 05.03.2026 г., а издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е обезсилена, поради което и към настоящия момент са отпаднали пречките, обусловили недопустимост на подадената искова молба. Целта на забраната по чл.126, ал.1 ГПК за едновременно разглеждане от съда на две дела, по които се търси идентична съдебна защита, е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения. Ако до приключване на въззивното частно производство се установи, че първото производство междувременно е прекратено с влязъл в сила съдебен акт, по-късно заведеното дело остава единствено между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което отпада забраната по чл.126, ал.1 ГПК /така и определение № 636 от 18.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2334/2019 г., II т. о., ТК/.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №156/16.01.2026 г. по гр.д.№406/2026 г. по описа на РСПерник.

ВРЪЩА делото на Районен съдопроизводствените действия. съд

–

Перник за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3