Решение № 533 от 27.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. М.ова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100509404 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20055750 от 31.08.2022 г. по гр.д. № 4050/2019 г. по описа на СРС, 174 с-в поправено с решение № 20124569/15.06.2024 г., е:

Прекратено производството по делото в частта, в която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване на установено по отношение на П. Г. К., ЕГН *******, с адрес с. *******, Столична община, район Надежда, ул. *******, че С. Р. К., ЕГН **********, с адрес с.

Войнеговци, ул. *******, е собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. „*******, брой нива на обекта - 1, с площ 90,94 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж няма; под обекта - имот с идентификатор ***; над обекта няма, поради липса на правен интерес.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни, предявените от Р.

Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, искове с правно основание чл.

124 ГПК за признаване установено спрямо П. Г. К., ЕГН *******, с адрес с. *******, Столична община, район Надежда, ул. *******, че е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, 1 с площ от 817 кв.м., с адрес с. Войнеговци, Столична община, район Нови Искър, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор няма; номер на предходен план 163, квартал 18, парцел XVII, съседи ***, ***, ***, ***,

*** и ***; имот с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. *******, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта имот с идентификатор ***, над обекта имот с идентификатор ***; 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. „*******, брой нива на обекта - 1, с площ 90,94 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж няма; под обекта — имот с идентификатор ***; над обекта няма; и сграда - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. „*******, застроена площ 21 кв.м., брой етажи 1;

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни и предявените от Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, евентуални искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за осъждане на ответника П. Г. К., ЕГН *******, с адрес с.

*******, Столична община, район Надежда, ул. *******, да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. предявен като частичен иск (предявена част от вземане в пълен размер от 200 000 лв.) за подобренията, с която се е увеличила стойността на имота, които са били изпълнени от ищеца в имота след 2003 г.

В срок е подадена частна жалба срещу решението, в частта му имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото от страна на ищцата С.

Р. К. с изложени доводи, че е неправилно. Отправено е искане за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото.

В срок е подаден писмен отговор на частната жалба от ответника П. Г. К., с който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправено е искане за потвърждаване на определението за прекратяване.

С определение № 1290/31.01.2023 г. постановено по гр.д.№ 93/2023 г. на СГС е потвърдено постановеното определение за прекратяване на производството по делото в частта на предявения от С. Р. К. установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на П. Г. К., ЕГН *******, с адрес с.

*******, Столична община, район Надежда, ул. *******, че С. Р. К., ЕГН **********, с адрес с. Войнеговци, ул. *******, е собственик по силата на наследствено 2 правоприемство на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. „*******, брой нива на обекта - 1, с площ 90,94 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж няма; под обекта - имот с идентификатор ***; над обекта няма.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Р. Н. П. с излагане на доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС в частта на отхвърляне на предявените от него срещу П. Г. К. установителни и осъдителни искове. Поддържа, че изводите на съда по отношение на втория етаж от построената в имота триетажна къща са неправилни, тъй като от представените доказателства се установява, че право на надстрояване на втория етаж е било учредено в полза на П. Г.

К., но останалите документи сочат, че то е било реализирано съвместно с наследодателя Г. К.. Поради това и констатацията на нотариуса при съставения констативен нотариален акт, че П. Г. К. е собственик на целия втори етаж от къщата е нищожна и неправилна. Сочи, че крайните изводи на съда за отхвърляне на предявените установителни искове не съответстват на събраните в хода на процеса гласни доказателства. Поддържа, че чрез последните се установява, че ответника не е упражнявал фактическа власт върху имота до 2018 г., освен при посещения на майка си С.. Едва през 2018 г. ответникът е предявил претенции за освобождаване на втория етаж, като в тази година се снабдил и с констативен нотариален акт за собственост.

Заявява, че ежедневно е манифестирал намарението си да свои имота пред действителния собственик С. Р. К., като последната няма нищо против това. Освен това, чрез приетите в производството експертизи се установяват и извършените подобрения в имота за период от десет години, чиято стойност се дължи от ответника при отхвърляне на исковете. Като не е съобразил последното съдът е постановил неправилно решение. Отправя искане за отмяна на решението в частта на отхвърляне на исковете му и моли за уважаването им. Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. Г. К. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и обосновано и не страда от описаните пороци. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно 3 по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗС.

При правилно разпределена доказателствена тежест по чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията, разписани в нормата на чл. 146 ГПК, районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, като е изложил мотиви в тази връзка.

Тъй като искът за собственост е установителен, допустимостта му е предпоставена от наличие на правен интерес за установяване на принадлежност на правото на собственост. Съдът намира, че възникналия между страните правен спор за собственост на имота, обосновава наличието на интерес у ищеца Р. Н. П. от предявяване на иск срещу ответника П. Г. К., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.

По същество по иска с посоченото правно основание ищецът следва да докаже, че е придобил имота на поддържаното от него придобивно основание - давност, а ответника следва да установи своите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. Затова в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на имота, респ. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответника - че са били налице обстоятелства, изключващи възможността за владелеца да придобие имота по давност.

По претендираните от ищеца права:

Противно на изложените от въззивника доводи, настоящия състав намира че от представените пред първата инстанция доказателства не е установено, че ищецът е установил и упражнява след 2003 г. фактическа власт върху имотите втори етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда, представляващ имот с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. „*******, ет. 2, брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта имот с идентификатор ***, над обекта имот с идентификатор ***; ½ ид.ч. от

4 имот с идентификатор ***, представляващ апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. „*******, брой нива на обекта - 1, с площ 90,94 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж няма; под обекта — имот с идентификатор ***; над обекта няма и сграда - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с адрес на имота с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. „*******, застроена площ 21 кв.м., брой етажи 1.

Същевременно страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, че ищецът е установил фактическа власт върху имотите, представляващи ½ ид.ч. от дворното място /поземлен имот с идентификатор ***/ и първи етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда/ поземлен имот с идентификатор ***/ въз основа на сключен на 08.09.2003 г. договор за наем с наемодателя С. Р. К., която към този момент е притежавала правото на ползване върху 1/3 ид.ч. от дворното място и върху отдадения под наем първи етаж от триетажната сграда. Както правилно е отбелязал СРС в своето решение, в производството е установено и страните не спорят, че наемното правоотношение с посочения предмет е съществуващо и към настоящия момент, доколкото първоначално договора е бил сключен срок от пет години, считано от 01.11.2003 г., а след това продължил като безсрочно наемно правоотношение на основание чл.13, ал.2 от договора. Поради това и ищецът се явява държател на наетия имот, за установилия фактическа власт върху имота наемодател – С. К. по см. на указанията на чл.68, ал. 1 ЗС. Поради това и съдът намира, че въз основа на установеното наемно правоотношение ищецът държи ½ ид.ч. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 111884.5615.163, което е част и от предмета на настоящия спор за собственост.

Поддържаните от ищеца твърдения, че след установяване на фактическа власт върху имотите предмет на наемното правоотношение през 2003 г. е установил и фактическа власт върху имотите, предмет на настоящия спор, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.

Както бе посочено установяване на държане върху ½ ид.ч. от дворното място ищецът е установил въз основа на съществуващото наемно правоотношение, по което страните не спорят. По отношение на останалите имоти - втори етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда, ½ ид.ч. от третия етаж и стопанската постройка находяща се в имота, които ищецът твърди да е завладял и придобил по давност, съдът намира че не е установено от събраните доказателства установяване на фактическа власт след 2003 г. Така, в своите показания свидетелят С. И.а сочи, че ищецът се е 5 установил да живее на квартира в имота през 2003 г. /като пояснява, че това е първия етаж от построената в имота триетажна сграда № 1/. След това свидетеля сочи, че дворното място било облагородено като освен градинки /цветни и зеленчукови/ се направили и алеи, дворът бил циментиран, станало по-приятно. Свидетелят И.а сочи, че за градината се грижела изцяло леля С.. Същевременно при направата на бетонната ограда на имота ответникът участвал и помогнал, тъй като работел в такова предприятие и докарал бетон със служебната кола. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля И.а, в частта им, в която същата сочи, че С. си е платила услугата като клиент, както и че П. /ответникът/ не е участвал с пари при поставянето на бетонната ограда и циментирането на двора. В посочената част същите не се основават на лични възприятия, а на споделеното от С., която както се установява е заинтересована от разрешаване на спора в полза на ищеца. Идентичен извод се налага и за казаното от свидетеля, че П./ ответникът/ не е участвал с пари и труд при поставянето на дограма на втория и третия етаж в сградата /сграда № 1/. Според показанията й, С. се похвалила на свидетеля И.а, че заедно с П. ще поставят дограма.