Определение № 14758 от 04.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14758 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507625 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 170267/15.05.2025г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу разпореждане № 72266/06.06.2025г. по ч. гр. д. № 13167/2025г. по описа на СРС, 175 с-в.

С обжалваното разпореждане СРС е оставил без уважение подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Недоволен от така постановения акт останал жалбоподателят, който го намира за неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на разпореждането поради нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че съдът е надхвърлил законовите си правомощия с извършената проверка и дадени указания по представяне на договора за цесия, ведно с приложенията му. Счита, че изцяло е спазил изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 1-6 ГПК като е посочил всички необходими реквизити, представени са всички необходими приложения, в т. ч. и договора за кредит, съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК. С тези доводи моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а претенцията му за процесните суми уважена.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Целта на производството по реда на чл. 410 и сл. от ГПК е само да се провери дали вземането е спорно, като по правило достатъчно е за това заявителят да твърди, че вземането съществува. Производството се развива по твърдения на заявителя, без последният да е необходимо да прилага доказателства за тези твърдения. Правилото търпи отклонение само в хипотезата, в която вземането произтича от договор с потребител. В този случай ГПК изисква към заявлението да се представи договорът, ако е в писмена форма, с всички негови приложения и изменения, както и Общи условия, ако има такива (чл. 410, ал. 3 ГПК).

В случая заявителят обосновава качеството си на кредитор с твърдения за придобиване на спорното вземане въз основа на сключен с кредитодателя договор за цесия, за което прехвърляне длъжникът е бил надлежно уведомен от цедента преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Към заявлението е представен сключеният между цедента и Б.К. договор за потребителски паричен кредит, установяващ, че длъжникът в производството има качеството „потребител“. Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна по отношение на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребител, но това изменение става със сключването на нов договор, който се сключва с трето лице – цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. В този смисъл договорът за цесия не е договор, сключен с потребител, нито изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което законодателят не е въвел изискване същият да се прилага към заявлението, с което се претендира вземане срещу потребител – нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Въззивният съд намира, че заявлението е редовно от външна страна – 2 посочено е изпълняемо право, индивидуализирано по размер и период и са изложени са твърдения за правната легитимация на заявителя. В производството по издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК, за разлика от тази по чл. 417 ГПК, не се изисква представяне на допълнителни доказателства, установявящи твърдяното частно правоприемство между кредиторите. Този извод се налага и при съобразяване на задължителните разяснения по т. 4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, които обаче касаят хипотеза на издаване за заповед за незабавно изпълнение в полза или срещу правоприемника на лицето, посочено като кредитор /длъжник/ в документа по чл. 417 ГПК, каквато в разглеждания случай не е налице.

Изложеното води до извод, че в хода на заповедното производство по заявление по чл. 410 ГПК, частното правоприемство по чл. 99 ЗЗД, както и съобщаването на длъжника за извършената цесия не са факти, имащи отношение към съществуването и изискуемостта на вземането - към редовността на заявлението и за тях не следва да се изследват доказателства от страна на заповедният съд. Същите ще бъдат проверени в бъдещ исков процес, по евентуално предявен установителен иск, при направено възражение от длъжника, в който ще бъдат разгледани и решени въпросите относно изискуемостта на вземането към датата на подаване на заявлението.

Ето защо, въззивният съд намира, че е налице редовно от външна страна заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, което налага извършване на проверка по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

В случая със заявлението се претендира връщане на главница и възнаградителна лихва, както и на мораторна лихва, начислена върху главницата, поради което въззивният състав приема, че със заявлението се претендират задължения, непротиворечащи на ЗПК и на добрите нрави.

По изложените съображения в цялост оспореното разпореждане следва да се отменени и вместо него да се постанови уважаване на искането на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ разпореждане № 72266/06.06.2025г. по ч. гр. д. № 13167/2025г. по описа на СРС, 175 с-в, с което е оставено без уважение подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и вместо това постановява ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Б.С.К., ЕГН **********, за следните суми: Главница: 2750,15 лв. (два хиляди седемстотин петдесет лева и петнадесет стотинки) представляващи главница; договорна лихва: 2521,19 лв. (два хиляди петстотин двадесет и един лева и деветнадесет стотинки) за периода от 5.8.2021 г. до 5.12.2021 г.; обезщетение за забава:

505,45 лв. (петстотин и пет лева и 45 стотинки) за периода от 6.8.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от както и за сумата от 165.54 лв. разноски в заповедното производство /115.54 лв. платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и извършване на последващи процесуални действия по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4