Решение № 1380 от 10.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513575 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 16629/18.10.2023 г. на СРС, 49 с-в, по гр. д. № 30936/2022 г. е признато за установено, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че спрямо М. Р. А., ЕГН ********** от Столична община, Булстат 000696327, е извършено нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му третиране по признак - „увреждане", изразяващо се в неосигуряване на достъпна архитектурна среда в кв. Гоце Делчев, в гр. София.

Столична община, Булстат 000696327, е осъдена на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. да преустанови нарушението спрямо М. Р. А., ЕГН **********, изразяващо се в неравното му третиране по признак - „увреждане“, поради неосигуряване на достъпна архитектурна среда в кв. „Гоце Делчев“, в гр. София, както и на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. да му заплати сумата от 5 000 лв., като част от обща сума от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, потиснатост и унижение, чувство на „затворник“ поради затруднения му достъп до по - голямата част от публичните места в кв. „Гоце Делчев“, гр. София, в който живее, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 09.06.2022 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден за разноски.

Срещу първоинстанционното решението е подадена въззивна жалба от ответника Столична община с доводи, че е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че пред СРС не са ангажирани достатъчно доказателства, че СО не е изградила и не поддържа инфраструктура, която да позволява достъпа на ищеца до публични места. Съдът не е съобразил показанията на свидетеля С., който е заявил, че при посещения на района не е изпитвал затруднения при придвижването си с инвалидна количка. Според него всички тротоари 1 са скосени и достъпни за хора с инвалидни колички и се е случвало изключително рядко някой от асансьорите в подлезите да не работи. Счита, че неоснователно съдът не е съобразил показанията на свидетеля, понеже е заявил, че ползва автомобилен транспорт и личен асистент. Поддържа, че на ищеца също е осигурен безплатно транспорт от СО, а това, че не ползва личен асистент е негов личен избор. Счита, че при възлагане на текущи и основни ремонти на инфраструктурните обекти, СО стриктно е спазвала изискванията на Наредба № ТД – 02.20.2/26.01.2021 г. за определяне изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираните територии и на сградите и съоръженията.

Изводите на СРС, че не са представени протоколи за приемане на СМР е несъстоятелен, тъй като ремонтите продължават и в момента. Излагат се съображения, че СРС неправилно е кредитирал показанията на свидетелката К., които не отговарят на обективната истина. Оспорва наличието неравно третиране на ищеца, като поддържа, че условията в гр. София са еднакви са всички трудноподвижни граждани и отношението на СО към тях е еднакво, а не става въпрос само за неравно третиране на ищеца. Излага доводи, че не се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди или да страда от някакво психическо разстройство и да има сериозни оплаквания, тъй като по делото е установено, че той изпитва негативни емоции, породени от болестта му. Неправилно СРС е приравнил негативните емоции на неимуществени вреди, които представляват засягане на частта, достойнството, доброто име на лицето в обществото на болките и страданията, преживени във връзка с увреждането. Счита, че негативните емоции не могат да се приравнят към неимуществените вреди, като поддържа, че СРС не е направил правилна преценка на събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а претенциите да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ищца.

Въззиваемата страна - ищецът М. Р. А., чрез представителя си оспорва жалбата, в писмен отговор подаден по реда на чл. 263 ГПК. Счита, че решението е правилно постановено в съответствие с материалния закон и при съобразяване в цялост на събраните по делото доказателства. Поддържа, че ответникът не държи сметка за особената уредба по ЗЗДискр, при която се изисква той да обори предположението за наличие на дискриминационно третиране на ищеца, т. е. да докаже, че не е нарушен принципът на равно третиране на ищеца, по арг. от чл. 9 от ЗЗДискр, каквото оборване не е провел. Правилно СРС е разпределил тежестта на доказване в производството.

Сочи, че в съответствие с процесуалния закон съдът не е съобразил показанията на свидетеля С., който е пристрастен, тъй като участва в различни комисии в СО и получава възнаграждение от ответника. Освен това поддържа, че показанията на свидетеля не касаят района, в който живее ищеца, понеже той не живее в този квартал.

Освен това този свидетел се придвижва с кола, каквато ищецът не може да ползва.

Счита, че основателно съдът се е доверил на показанията на свидетелката К., които са непосредствени, тъй като тя обикаля квартала от 10 години и е запозната с инфраструктурата му. Твърденията на ответника, че градската среда е достъпна не се подкрепени от доказателствата по делото. Възразява се срещу твърденията за недоказани неимуществени вреди и търпени от ищеца страдания от невъзможността да използва градската среда. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено 2 следното :

СРС се е произнесъл по искове с правно основание - чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 4 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) - за установяване на дискриминационно отношение спрямо ищеца, изразяващо се в неравното му третиране по признак - „увреждане“, изразяващо се в неосигуряване на достъпна архитектурна среда в кв. Гоце Делчев, в гр. София, преустановяване на нарушението и заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв., като част от обща сума от 50 000 лв., за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, потиснатост и унижение, в резултата от него.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на страната по въззивната жалба. Съдът следи и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

При извършване на проверка на решението по реда на въззивния контрол, настоящият състав приема, че то е валидно и допустимо. СРС не е допуснал нарушения на императивни материалноправни норми при постановяването му. Следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата законосъобразност.

При постановяване на решението СРС е обсъдил събраните пред него писмени и гласни доказателства.

В производството не е спорно и от приетото пред СРС ЕР на ТЕЛК № 0087 от 07.11.2019 г. се установява, че ищецът М. Р. А. е с 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, като страда от заболяването множествена склероза, цереброспирална форма, вторично, проградиентен ход на протичане с долна спастична парапареза, тежка степен. Не е спорно, че заболяването на ищеца налага използване на автоматична инвалидна количка за придвижване.

Пред СРС са представени приемо - предавателен протокол от 23.03.2022 г., подписан от представител на „Новамед БГ“ ООД и М. А. за основен ремонт на акумулаторна количка и извлечение от регистър за извършените ремонти на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, консумативи и резервни части за тях, според който на количка на ищеца М. А. е извършен ремонт – на мотор с редуктор, стъпенки и подлакътници.

Във връзка с преживените от ищеца негативни емоции пред СРС е прието без възражения заключение на съдебно-психологична експертиза, който въззивният състав също намира за обективно изготвено и кретидира. Според експертизата ищецът преживява негативни емоции почти при всяко свое излизане извън рамките на дома в квартала, в който живее. Чувства се притеснен, безпомощен, напрегнат, често унизен поради ситуациите, в които изпада и невъзможността да се справи сам и да се придвижи към дома си. Споделил е, че при всяко излизане навън въпреки, че е запомнил къде може да се мине и къде има препятствия, се напряга и притеснява, защото инвалидната количка можела добре да се движи само по гладък път, по който няма счупени плочки и бордюри. Съгласно заключението на СПЕ ищецът търпи негативни емоции от недостъпността на градската среда през цялото време. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че ищецът прави разлика между неудобствата, които се дължат на болестта му и неудобствата и негативните емоции от липсата на възможност да направи съвсем елементарни неща в ежедневието си - да се разходи, да изпрати детето на училище да отиде до парка и т. н. Ищецът прави разлика между болестта и допълнителните ограничения, които външната среда му причинява при 3 придвижване. Експертизата е категорична, че чувството на унижение води до голяма употреба на психични ресурси и е много силна и интензивна емоция, която има дълготрайни последици. Ищецът е съхранен интелектуално и си дава сметка за обикалящата го градска среда и за ежедневните, често непреодолими затруднения, който му причинява необходимостта да се придвижва безпрепятствено от едно до друго място в тази среда.

За установяване на релевантните за спора факти пред СРС са разпитани свидетелите на ответника П.М. С. и на ищеца Е.Е. К..

Свидетелят С. живее в кв. „Малинова долина“. Този свидетел е дал показания, че посещава кв. „Гоце Делчев“, но се придвижва с кола, която управлява и има личен асистент, поради което не е имал проблем с придвижването. Свидетелства, че е посещавал лаборатория на ул. „Казбек“ и магазин Билла, на бул. „България“, като според него условията за придвижване с количка са нормални, той не е имал проблем.

Няма представа за ул. „Георги Измирлиев" и ул. „Славовица" в кв. Гоце Делчев.

Свидетелят е ходел с кола и не знае дали работят асансьорите на бул. „България" № 55, както и не знае дали работят асансьорите на входа на Южния парк, откъм бул. „Гоце Делчев", но там тротоарът е скосен и от той е влизал. Според него голяма част от пътната инфраструктура е достъпна за хора с колички, като не всичко е уредено, но има механизми, по които да се реагира и да се реши казуса на всеки, който се оплаче.

Дава показания, че дълги години и СО не е била достъпна, но след това много неща са се направили и общината станала достъпна, а след това и районните администрации, после се борили за басейн Спартак, за метрото. На метрото имало съоръжения като шини, които били смешни и не вършели работа на никого. Твърди, че на конкретните улици, посочени в исковата молба, не е ходил и не е минавал от едната страна на бул.

„България" към другата. Също така не е ползвал градски транспорт.

От показанията на свидетелката Е. К., която познава ищеца покрай неговия адвокат, се установява, че познава добре района в който живее ищеца. Свидетелства, че ищецът живее на бул. „*******, а кантората на адвоката била на бул. „България" 81.

Свидетелката дава показания, че има счупване на крака от 2 000 г. и винаги внимава по тротоарите в квартала, защото по тях има „движещи“ се плочки. Тротоарната настилка е неравномерно поставена, а там, където има скосяване за достъпност, има разровени павета. Според свидетелката наклонът затруднява до голяма степен придвижването с количка. Ако се движат заедно с ищеца, тя не може да му помогне, тъй като количката е много тежка. Дава показания за състоянието на пешеходната пътека на ул. „Георги Измирлиев“ и бул. „Тодор Каблешков“, която е изпълнена „безобразно“ по нейни думи. Има праг и количката трябва да се засили и да форсира, независимо, че уж има наклон. Най - малките задни колела се запречват заедно с предните и не може да се продължи движението на количката. Според показанията й, когато не работели двата асансьора срещу магазин Билла на бул. „България“, ищецът бил принуден да отиде от другата страна и се прави на автомобил, който прави обратен завой. Свидетелства, че ищецът не се качвал по скосяването на тротоара, понеже, ако се качи там, няма как да слезе от другата страна, защото там няма скосяване или то е изпълнено лошо и е неизползваемо. Поради това ищецът се придвижвал по пътното платно, колите не го виждали и започвали да бибиткат, а той трескаво бързал. Според свидетелката К. преминаването оттам е много опасно и рисково и животът на ищеца при движение по платното бил застрашен. В неговия случай е много по-тежко придвижването, доколкото не ползва личен асистент. Ищецът й споделил, че изпитва истински ужас, ако трябва да отиде на ново място по маршрут, който не е изследвал. Според нея в 4 неговия случай всяка маневра съкращавала живота на акумулатора на количката му и намалявала възможността да отиде на мястото, където иска да стигне.