Решение № 5784 от 14.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5784 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20261100508266 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3958/06.07.2026 г. по входящ регистър на ЧСИ М.М. на „ОМЕРТА ЛОДЖИСТИКС“ ООД – длъжник по изпълнително дело 20267860400159 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ срещу постановление за разноски от 23.06.2026 г., с което е отказано намаляване на претендираните от взискателя разноски за възнаграждение за процесуално представителство.

В жалбата са изложени доводи, че длъжникът не дължи разноски по делото, тъй като не е дал повод за образуването му. Длъжникът поддържа, че е предложил споразумение, прието от насрещната страна, по което започнал плащане – 500 евро на 01.06.2026 г. Самото споразумение не било подписано, тъй като адвокатът на взискателя не бил на разположение.

Посочва се, че не се дължат разноски за адвокатски хонорар над сумата от 103 евро, дължими за образуване на изпълнителното делото, тъй като по последното били постъпили удръжки и плащания, с които дължимата сума била погасена изцяло. В същото време, делото не разкривало правна и фактическа сложност, като липсвали действия по изпълнение и усложнения на изпълнителния процес. Поддържа се, че по делото не бил представен надлежен договор за правна защита, като единствено било представено ксерокопирано копие, без последното са е заверено с отбелязване „Вярно с оригинала“. Не били представени и доказателства за плащане на възнаграждението, доколкото в договора било предвидено, че това следва да се извърши по банков път. Иска се съдът да отмени 1 обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК насрещната страна по жалбата – взискателят „ЛАЗЕР ЛОДЖИСТИК“ ООД, е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Излага съображения, че не е приемал предложението за споразумението първоначално отправено от длъжника, а е предложил ново, включващо разсроченото плащане, с първа вноска от 1245,59 евро, а не от 500 евро. Отделно от това взискателят твърди, че е бил добросъвестен в опитите си по договаряне на споразумение за разсрочено плащане на задължението.

В писмените си мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище.

Представено е копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното:

Изпълнително дело № 20267860400159 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ е образувано по молба от 26.05.2026 г. на „ЛАЗЕР ЛОДЖИСТИК“ ООД за изпълнение на изпълнителен лист от 20.05.2026 г. по гр.д. № 8535/2024 г. на СРС и изпълнителен лист от 20.05.2026 г. по ч.гр.д. № 41319/2023 г. на СРС за сумите от 1620 евро - възнаграждение за транспортна услуга, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2023 г. до окончателното плащане; 75,15 евро – законна лихва за забава за периода от 08.02.2023 г. до 24.07.2023 г.;

594,44 евро - разноски в производството пред СРС и 356,02 евро - разноски в производството пред СГС.

Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие за представителство по изпълнителното дело, в който е уговорено възнаграждение от 290 евро, платимо по банков път.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 3364 / 26.05.2026 г., в която са посочени дължимите суми за разноски, в това число и за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Изпратено е запорно съобщение, изх. № 3365/26.05.2026 г. до „Обединена българска банка“ АД.

От страна на длъжника е представено платежно нареждане от 01.06.2026 г. за заплащане по сметка на взискателя на сумата от 500 евро.

С молба, вх. № 3239/17.06.2026 г. длъжникът е направил искане за намаляване на адвокатския хонорар до размера на 103 евро. С обжалваното постановление за разноски от 23.06.2026 г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение.

При тази фактическа установеност въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д.

2

№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

На първо място настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на делото. Видно от представената кореспонденция, страните не са постигнали окончателно съгласие във връзка с разсроченото плащане на задълженията на длъжника. От друга страна, длъжникът не е направил плащане съобразно предложението на взискателя. На 01.06.2026 г. е направено плащане от 500 евро, вместо предложените от взискателя 1245,59 евро.

С възражението си срещу жалбата взискателят е представил доказателства надлежно заверено копие от договора за правна помощ, както и доказателства за плащането на възнаграждението, поради което оплакванията на длъжника, че не е доказано уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар са неоснователни.

Що се касае до размера на определените разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело има право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в чл. 79 ГПК, поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение (чл. 78, ал. 5 ГПК) е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл е Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

По делото не се установява погасяване на задължението на взискателя. Доказва се единствено плащането на сумата от 500 евро, но не се установява нито превод от страна на „Обединена българска банка“ АД към съдебният изпълнител на средства по запорираната банкова сметка, евентуално техният размер или постъпилите парични суми да са използвани за удовлетворяване на вземането на взискателя. В този ред на мисли следва да се съобрази, че на този етап от страна на НАП все още не е подадена информация за публичните задължения на длъжника. При наличието на такива биха се появили правни въпроси във връзка с конкуренцията на вземанията на държавата и първоначалния взискател. С оглед гореизложеното, при непогасено вземане и развиващо се изпълнително производство не е налице основание за намаляване на разноските за заплатения от взискателя адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3958/06.07.2026 г. по входящ регистър на ЧСИ М.М. на „ОМЕРТА ЛОДЖИСТИКС“ ООД – длъжник по изпълнително дело 20267860400159 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4