Решение № 28 от 02.03.2023, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град

Шумен, 02.03.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- град Шумен, в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: Бистра Бойн при секретаря В.Р., като разгледа докладваното от съдията АД № 314 по описа за 2022г. на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано въз основа на жалба от ЕТ„М.А.“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от законния представител М.А.А.срещу Ревизионен акт № Р-03000321007235-091-001/27.06.2022г., издаден от Началник на сектор възложил ревизията и Началник на сектор- ръководител на ревизията при ТД на НАП- гр.Варна, в частта му потвърдена с Решение № 182/20.09.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с който са установени годишни данъчни задължения за данък по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. в общ размер на 3285,22лв. и лихва върху главницата в общ размер на 1589,55лв.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител Адв.Р.от АК Шумен, която поддържа подадената жалба и моли ревизионният акт да бъде отменен, като претендира присъждане на разноските по делото.

Ответната страна-

Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Варна, чрез процесуалния си представител- главен юрисконсулт П. в отговор от 14.11.2022г. оспорва жалбата. В открито съдебно заседание аргументира становище за законосъобразност на РА, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03000321007235-091-001/27.06.2022г., издаден от Началник на сектор възложил ревизията и Началник на сектор- ръководител на ревизията при ТД на НАП-гр.Варна, в частта му потвърдена с т.1 от Решение № 182/20.09.2022г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с който по отношение на ЕТ„М.А.“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** са установени годишни данъчни задължения за данък по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. в общ размер на 3285,22лв. и лихва върху главницата в общ размер на 1589,55лв.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на 07.10.2022г., чрез административния орган, при връчено Решение на 26.09.2022г. и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

В настоящото производство, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321007235-020-001/17.12.2021г., спряно на основание чл.34 ал.1 т.1 от ДОПК със Заповед № Р- 03000321007235-023-001/10.01.2022г. и възобновено със Заповед № Р-03000321007235-143-001/ 24.01.2022г., чийто срок е бил изменен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000321007235-020-002/ 24.03.2022г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000321007235-020-003/ 28.04.2022г. до 27.05.2022г., издадени на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, всички приложени в т.2 на настоящото съдебно производство. Ревизията е извършена от екип от ревизори- Началник на сектор (ръководител на ревизията) и Старши инспектор по приходите.

Ревизионното производство е по повод на Решение № 285/14.12.2021г. на Дирекция ОДОП за отмяна на предходен РА № Р-03002720007737-091-001/ 24.09.2021г. по реда на чл.155 ал.4 т.1 от ДОПК, поради непълнота на доказателствата, в частта му за задължения за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.

Ревизионен доклад №

Р-03000321007235-092-001 по повторно възложената ревизия е издаден на 01.06.2022г., съответно ревизията е извършена в сроковете, регламентирани в чл.114 ал.1 и ал.2 на ДОПК и направеното твърдение от жалбоподателя за процесуално нарушение във връзка със спазването на законоворегламентираните срокове е неоснователно.

Възложената ревизия на физическото лице с търговско качество М.А.А.с ЕГН **********, което е регистрирано като ЕТ„М.А.“, с ЕИК: *** и като земеделски производител е с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за период от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. Извършваната дейност на търговеца била свързана с продажби на храна и напитки в заведение за бързо хранене „*“, категория една звезда, намиращо се в гр.Шумен, бул.“В.П.“ № 238, с 35 места и двама работници- работник кухня и барман. Ревизията била извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради установени от данъчните органи налични обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК- налице били данни за укрити приходи и доходи. Било установено, че през ревизираният период РЛ било в режим на облагане по реда на ЗМДТ, за доходите от дейност подлежащи на облагане с патент по ЗМДТ- заведения за бързо хранене. От подадена за 2013г.

ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ № 274391400379136/25.04.2014г. се констатирало, че декларираните приходи надвишават 50 000.00лв., предвид което, на основание чл.39 ал.1 от ЗДДФЛ и чл.61и ал.2 от ЗМДТ, РЛ подлежало на облагане по общият ред и условията на чл.26 ал.1 във вр. с чл.28 на ЗДДФЛ. В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, от проверяващите органи по приходите бил издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03000321007235-092-001/01.06.2022г., връчен по електронен път на ревизираното лице на 07.06.2022г., като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от негова страна постъпило възражение/стр.153 и сл. том 1/.

Ревизионното производство приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-03000321007235-091-001/27.06.2022г., от Началник на сектор възложил ревизията и Началник на сектор- ръководител на ревизията при ТД на НАП-гр.Варна, с който по реда на чл.122 ал.2 и ал.3 от ДОПК при определяне основата за облагане с данъци, органът по приходите взел предвид относими към съответното лице обстоятелства, визирани в т.1 до т.16 на чл.122 ал.2 от ДОПК, като за шест данъчни периода- 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. били установени приходи и разходи, данъчна печалба, съответно данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ и дължим данък след приспадане на внесения патентен данък, ведно с лихви.

Ревизионният акт бил обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“- гр.Варна по административен ред с жалба вх.№ Ф-182/22.07.2022г., като от РЛ били направени възражения по отношение на приложената надценка от данъчните органи в размер на 91, 49%, която не съответствала на вида заведение, предлагащо само обедно меню и местоположението му в края на град Шумен. Твърди се още в жалбата, че доставките на продукти са надлежно осчетоводени, както от доставчика, така и от получателя. Изложени били твърдения за незаконосъобразността на РА, поради противоречие с процесуално- правни разпоредби относно срока на ревизията и необоснованост на прилагането на особения ред на ревизионно производство.

По жалбата било постановено Решение № 182/20.09.2022г. от С.П.- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна, с което по т.1 бил потвърден РА, с който са установени данъчни задължения по чл.48 ал.2 от ЗЗДФЛ за периода 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. в общ размер на 3285,22лв. и лихва върху главницата в общ размер на 1589,55лв. и по т.2 бил изменен РА, в частта му, с която са установени по чл.48 ал.2 от ЗЗДФЛ данъчни задължения за периода 2014г. в размер на 233,23лв. главница и 169,49лв. лихва, като горестоящият административен орган установил 0.00лв. данъчни задължения. С Решението било прието, че през данъчен период 2014г. не били осчетоводени като получени стоки- млечни продукти по фактури, издадени от „МЕГГЛЕ България“ЕООД на обща стойност 84,00лв. От РЛ не били представени документи за прилагана надценка, рецептурни книги, обяснения и др., поради което, установяванията на ревизиращите по отношение на водената от ревизираното лице счетоводна отчетност безспорно налагали извода, че същата не дава възможност за последващ данъчен контрол, невярно е представен процентът надценка, който прилага ревизираното лице, което не дава възможност за проследяване на печалбата, която същото реализира от дейността си, нито представя вярно и честно реалните приходи на лицето. Предвид изложеното, горестоящият административен орган приел, че освен обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи, налице е и обстоятелство по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК- воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

Срещу РА, в частта му потвърдена с Решението на горестоящия административен орган по т.1, е подадена жалба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

По т.2 липсва оспорване и РА е влязъл в законна сила.

І. По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на РА:

Видно от приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи в предписаната от закона форма.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в първото по делото открито съдебно заседание на 15.11.2022г., съдът констатира, че разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Решението, с което РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.

Установява се, че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120 ал.1 от ДОПК съдържание, а представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117 ал. 2 от ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма.

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не се установяват основания за прогласяване на нищожност на РА.