Решение № 254 от 07.06.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Перник, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500074 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260194/04.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1927/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, родителските права по отношение на децата З. Е.

И., с ЕГН: ********** и T. Е. И., с ЕГН **********, са предоставени на бащата Е. С.

И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и е определено местоживеене на децата при бащата на посочения адрес. С решението е определен и режим на срещи майката М. Т.

С. с ЕГН: **********, с децата, а именно: майката има право да взема при себе си децата с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 ч. на петъчния ден от съответната седмица до 18:00 ч. на неделния ден на седмицата, както и да има право да взема при себе си децата с преспиване за 40 дни през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като четиридесетдневния период да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; за официалните празници по чл.

154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно 3-ти Март; 6-ти Май; 6-ти Септември; 1 -ви Ноември майката има право да взема децата при себе си от 09.00 часа до 17.00 часа.

Ако съответния празник се пада в Събота или Неделя и се прилага чл. 154. ал. 2 от КТ вземането да е с преспиване от 09,00 часа на празничния ден до 17,00 часа на последния неприсъствен работен ден, както и има право да взема при себе си децата с преспиване за коледните, новогодишните и великденските празници на всяка нечетна календарна година от 9,00 часа на първия празничен ден до 17,00 часа на последния, както и има право да взема двете деца за рождения ден на всяко дете през всяка 1 нечетна година за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Ако рождената дата се пада в почивен ден - от 09.00 до 20,00 часа. Когато рождената дата и денят следващ рождения ден се падат почивни дни вземането да е с преспиване от 09,00 часа на рождената дата до 18.00 часа на следващият ден. Също така майката има право да взема и двете деца с преспиване през цялата пролетна ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование) на всяка учебна година, чието начало е в четна календарна година, а когато учебната година започва през нечетна календарна година майката има право да взема децата през зимната ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование).

Със същото решение М. Т. С. е осъдена да заплаща на децата си З. Е. И., с ЕГН:

********** и T. Е. И., с ЕГН **********, чрез техния баща Е. С. И., месечна издръжка в размер на 177.50 лева, на всяко едно от децата по отделно, считано от 20.04.2021г., заедно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства изменящи или прекратяващи това задължение. За разликата до пълния предявен размер от 180.00 лева месечно искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на М. С. са възложени разноските в производството на основание чл.78 ГПК.

В законоустановеният срок по чл.259, ал.1 ГПК, ответникът М. Т. С. е депозирала въззивни жалби срещу така постановеното решение.

В жалба си М. С., чрез адв. Е. Ф., обжалва изцяло решението, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалните и процесуални норми. възразява, че по отношение на родителските права има влязло в сила решение по гр.д.№4394/2019 г. по описа на ВКС, което не е било приведено в изпълнение поради противоправното поведение на бащата. Поради това намира за неправилно и изведено от противоправното поведение на бащата твърдението, че децата желаят да останат при бащата, тъй като и до момента живеят при него.

Възразява се още, че макар съдът да е определил режим на срещи на майката с децата, то същият не би могъл да бъде изпълняван заради недобросъвестното отношение на бащата. Въз основа на подробно изложените доводи се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска за предоставяне на родителските права спрямо децата на баща им Е. И.. Направено е искане за служебно да бъдат изискани преписи от Решение № 718/26.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2368/2022 г. по описа на Районен съд Перник; Присъда по НЧХД № 1895/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.

В същия срок, жалбоподателката М. С. е депозирала още една въззивна жалба, лично и чрез адв. У., като отново оспорва Решение № 260194/04.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1927/2021 г. на Пернишки районен съд в цялост. В просторно изложение, процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че решението е недопустимо и неправилно. На първо място посочва, че съдът е бил сезиран с нередовна искова молба, като пороците й не са били отстранени. На следващо място твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила като е обосновал решението си въз основан на съдебнопсихологическата експертиза, която жалбоподателката намира за негодна, като излага подробни доводи в подкрепа на това. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно не се е съобразил с постановеното Решение № 98/24.08.2020 г. по гр.д.№4394/2019 г.

2 по описа на ВКС, IV, ГО при решаването на спора за родителските права. С въззивната жалба са направени доказателствени искания, а именно: 1) Окръжен съд – Перник да не приема извършената в хода на първоинстанционното производство повторна психологическа експертиза; 2) да бъде допусната повторна психологическа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени на първоначалната и повторна СПЕ пред ПРС; 3) да бъде допусната повторна или в условията на евентуалност допълнителна психологическа експертиза, която да отговори на допълнителни въпроси, формулирани в жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Е. И., чрез адв.Ж. Ж., е изразил становище по жалбата. Възразява, че не са налице твърдените пороци на първоинстанционното решение, а същото е правилно и постановено съобразно процесуалните разпоредби. В отговор на релевираните възражения се излагат доводи в подкрепа на решаващите изводи на съда, като се възразява, че основанието съдът да измени упражняването на родителските права, като предостави същите на бащата, не е неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Въззиваемият намира за неверни твърденията, обективирани във въззивните жалби, че настройва децата срещу майка им и укрива същите, за да не осъществят среща с нея. В заключение посочва, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд чрез проведените разпити на свидетели, назначените и изслушани съдебно-психологични експертизи, приетите социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“, както и останалите писмени доказателства, събрани в хода на производството. Възразяват срещу направените доказателствени искания от страна на жалбоподателката, като считат същите за недопустими с оглед етапа на производството, алтернативно- неотносими към предмета на спора.

В съдебно заседание, въззивния жалбоподател М. С. се явява лично и чрез пълномощника си адв. А. У. пледира за уважаване на въззивната жалба, респ. отмяна на първоинстанционното решение. Акцентира на обстоятелството, че и при постановяване на процесното решение на ВКС при децата се е забелязвало нежелание да ходят при майка си, но въпреки това ВКС е постановил решението си. Счита, че и при постановяване на съдебния акт от страна на ВКС, и понастоящем, майката умишлено е поставена в ситуацията в продължение на години да не може да вижда децата си, поради което се е достигнало и до настоящата ситуация. В становище, представено в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, представителя на жалбоподателката е представил допълнителни, подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Досежно недопустимостта на предявения иск, жалбоподателят сочи, че в случая не са налице нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 59 ал.

9 от СК. Счита, че обстоятелствата, за които са изложени твърдения в исковата молба, не биха могли да се квалифицират като „нови“ по смисъла на закона, което от своя страна сочи на недопустимост на предявения иск. Относно неоснователността на предявените искови претенции, се излагат подробни и изчерпателни съображения.

Въззиваемата страна – Е. С. И., в съдебно заседание се явява лично, представлявайки се от пълномощника адв. Ж. Г. Ж.. В хода на устните състезания, адв.

Ж. пледира за отхъврляне на въззивната жалба като неоснователна, съответно потвърждаване на първоинстанционното решение. В представена в срок писмена защита същия излага подробни съображения за становището си, като счита, че всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства доказват 3 родителския капацитет на бащата за сметка на въззивницата. Акцентира на обстоятелството, че децата са изцяло социализирани на територията на ***, като и двете посещават учебно заведение в града, а и приятелите им са в ***. Същевременно, баща им им осигурява всички необходими условия за тяхното отглеждане – както на битово, така и на емоционално и интелектуално ниво, като децата посещават и извънучебни занимания, чието заплащане и организиране е изцяло осъществено от бащата. Обръща внимание и на установеното в хода на първоинстанционното производство обстоятелство, че дори и държавния съдебен изпълнител е отказал да изпълни принудително предаване на децата, поради наличието на психологическа оценка, че не е в техен интерес да бъдат предавани на майката, въпреки решението на ВКС. Позовава се и на експертните заключение, приети пред първата инстанция.

И двете страни претендират разноски.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита. Предявеният пред първоинстанционния съд иск е и допустим, като настоящия съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока. Съгласно чл.59, ал.9 от СК, съдът по молба на единият от родителите, по искане на дирекция “Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно родителските права и да определи нови, ако обстоятелствата, при които са определени те се изменят. В Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е обобщено, че изменение на мерките относно упражняване на родителските права се допуска при наличието на четири групи обстоятелства: влошаване на условията при родителя, където детето живее, или подобряване на условията при другия родител; при невъзможност на родителя, при когото детето живее, да упражнява родителските права; загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при когото детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител да е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак. Обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда при искане за изменение на мерките относно родителските права и обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при първоначалното им определяне са посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г. на Пленума на ВС, което обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод, в случая раздяла, и относно обстоятелствата, които следва да се имат 4 предвид от съда както при първоначалното определяне на мерки относно упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. При предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се имат предвид преди всичко интересите на детето, преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по смисъла на чл.59, ал.9 от СК са както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Настоящия съдебен състав намира, че в настоящия случай е налице втората предпоставка. В исковата молба се излагат твърдения за промяна на поведението на децата, в резултат на влошените взаимоотношения между родителите им, в това число и във връзка с неизпълнение на съдебното решение на върховната инстанция. Излагат се твърдения за изживян на *** психологически стрес от страна на малолетната Т. Е. И., в резултат на насилствен опит на майката да отведе детете в ***. Т.е. излагат се обстоятелства, които засягат интереса на децата по начин, който да би могъл да рефлектира непосредствено върху тяхното здраве (психично и емоционално). Именно поради изложените в исковата молба твърдения, настоящия съдебен състав намира, че е изпълнена втората посочена по-горе предпоставка, а именно: би могло да се подобри положението на децата при ново разрешаване на спора, свързан с упражняването на родителските права от страна на родителите им.