Определение № 21079 от 08.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21079 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110145777 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Й. Б. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

С Решение №6071/31.03.2026г. съдът е прогласил нищожността на сключения между „Кредисимо ЕАД“ и А. Й. Б. Договор за потребителски кредит № **** от 28.03.2025г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, както и на сключения между „Ай Тръст” ЕООД и А. Й. Б. Договор за предоставяне на поръчителство от 28.03.2025г. С постановеното решение ответникът „Кредисимо“ЕАД е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 204,52 евро /равностойност на 400 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № **** от 28.03.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2025 г., а ответникът „Ай Тръст” ЕООД е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 517,86 евро /равностойност на 1 012,85 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 28.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2025г. В частта на разпределената отговорност за съдебни разноски ответникът „Кредисимо“ЕАД е осъден да заплати на адв. М. – процесуален представител на ищеца, сумата от 245,42 евро с ДДС, а ответникът „Ай Тръст” ЕООД – сумата от 232,58 евро с ДДС, представляващи възнаграждения за безплатно оказана правна защита и съдействие на ищеца в хода на първоинстанционното производство.

Настоящото производство по чл. 248 ГПК е образувано по молби, подадени от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с които се иска намаление на присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като му бъде определено възнаграждение под минимума на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. Изложени са съображения за липса на фактическа и правна сложност на делото. Депозиран е и отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК от процесуалния представител на ищеца адвокат М. М., с които се излага становище за неоснователост на молбите на ответниците. Намира, че трудът му е високо квалифициран и е съответен на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, след като обсъди доводите страните по спора и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и факта, че молбите за изменение на решението са депозирани в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същите са процесуално допустими.

В мотивите към постановеното Решение №6071/31.03.2026г. по делото съдът е изложил съображения в частта за разноските, като е определил възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна 1 адвокатска помощ, като е отчел наличието на взаимовръзка между предявените установителни и осъдителни искове срещу всеки от ответниците, материалния интерес, равняващ се на стойността на всеки от процесните договори, правната и фактическата сложност на делото, извършените процесуални действия, релевираното от ответниците възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и ориентировъчните размери, определени в Наредба № 1/2004г. съобразно уважените искове.

При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил Решение на съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че националната наредба противоречи на нормата на чл. 101, §1 от ДФЕС, като съдилищата не могат да прилагат на основание чл. 4, § 3 от ДЕС. Същото е съобразено и в съответствие с определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, в което е посочено, че въведеното с чл. 38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по - висок от приложимите размери на аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101 , § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение С[1]438/22 на СЕС.

В случая правилно е определен размерът на дължимото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение, чийто размер е определен съобразно предвидените размери в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване фактическата и правната сложност на производството. Още повече, че в случая е налице и диференциране на възнаграждението от страна на процесуалния представител, съобразно предявените искове. Следва да се спомене и че отговорността за разноските е обективна и деликтна по своя правен характер – т.е. санкционира страната, която неоснователно е ангажирала процесуалната защита и имуществения патримониум на насрещната страна. В случая от поведението на ответниците при сключване на процесните договори, следва да се заключи, че те са могли да предположат, че ще понесат юридическа отговорност, включително и за разноските, извършени от ищеца за квалифициран адвокат.

С оглед на гореизложеното молбите на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 124855/21.04.2026 г. на ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ***, и молба с вх. № 125639/21.04.2026 г. на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ***, по чл. 248 ГПК за изменение на Решение №6071 от 31.03.2026г. по гр. д. № 45777/2025г г. по описа на СРС, 36 състав, в частта на разноските.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2