Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 602 от 29.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 353/2026
Вид
Определение № 602
Подписан
29.06.2026
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. гр. Добрич, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

ГА.на Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от ГА.на Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500353 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Е. Х. Г. с ЕГН ********** и И. /И. според книжата по делото/

Б. Г. с ЕГН **********,двамата от гр.Т.,ул.***,чрез пълномощника им адв.Е. Ф. от САК срещу определение №229/02.04.2026 г.,поправено с определение №261/27.04.2026 г.,по гр.д.

№238/2025 г. на Каварненския районен съд,с което е изменено /всъщност допълнено/ определение №19/12.01.2026 г. по цитираното дело на КРС в частта за разноските,като ищците по делото са осъдени разделно-всеки от тях да заплати в полза на ответниците по делото и настоящи частни жалбоподатели сторени съдебно-деловодни разноски в размер на по 154,38 евро.Изложено е,че първоинстанционният съд уважил молба на частните жалбоподатели по чл.248 от ГПК само по основание и общ размер,но разпределил отговорността на ищците разделно вместо да ги осъди солидарно да заплатят на насрещната страна сторените разноски,както било поискано.Неправилно било отказано да се ангажира солидарната отговорност на ищците.В мотивите към обжалвания акт горният въпрос изобщо не бил обсъден,като съдът формирал своята воля единствено в диспозитива на определението,поради което съображенията му били неясни.В случая делбеното производство било прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК преди произнасяне на съда с решение по чл.344 ал.1 от ГПК по допускане на делбата.Следователно отговорността за разноски не можело да се разпределя съобразно дяловете на отделните съделители,а следвало да се възложи по общите правила.Сторените разноски представлявА. една обща и неделима имуществена вреда от съвместното процесуално поведение на всички ищци.Солидарната им отговорност за разноските произтичала от закона-чл.53 1 от ЗЗД.Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за постановяване на ново определение по същество на молбата по чл.248 от ГПК,с което всички ищци по делото да бъдат осъдени солидарно да заплатят на частните жалбоподатели сторените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 2 160,72 евро-по 1 080,36 евро на всеки от ответниците по делото.Претендира се присъждане и на сторените в настоящото производство разноски.

Насрещната страна /ищците по делото/ не е депозирала писмен отговор на частната жалба и не изразява конкретно становище по жалбата.

Като постави на разглеждане частната жалба, Добричкият окръжен съд установи следното:

На частните жалбоподатели е изпратено съобщение за обжалваното определение чрез пълномощника им адв.Е. Ф. по електронен път чрез ЕПЕП при липса на удостоверяване от районния съд,че съобщението е изтеглено от адресата,като по правило според разпоредбата на чл.41а ал.1 изр.1 от ГПК датата на изтегляне се счита за дата на връчване.При липса на данни за изтегляне на съобщението от адресата съобщението съгласно разпоредбата на чл.41а ал.1 изр.2 от ГПК се счита за връчено в първия ден след изтичане на срока за изтеглянето му,който е 7-дневен от изпращане на съобщението.В случая съобщението за атакуваното определение е изпратено от КРС на 07.04.2026 г.,срокът за изтеглянето му е изтекъл на 14.04.2026 г.,т.е. съобщението се счита за връчено на 15.04.2026 г.Частната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 20.04.2026 г.,т.е. в рамките на едноседмичния преклузивен срок за обжалване,изтекъл за жалбоподателите на 22.04.2026 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирани лица /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№238/2025 г. на Каварненския районен съд е образувано по повод искова молба,първоначално входирана в Тервелски районен съд с вх.

№864/22.04.2016 г.,многократно уточнявана от ищците,по която е образувано гр.д.№92/2016 г. на Тервелския районен съд,като след отводи на двамата действащи съдии при ТРС с определение по в.ч.гр.д.№239/2025 г. на Добричкия окръжен съд делото е изпратено за разглеждане от Каварненския районен съд.Делото е за делба на наследствен имот /нива в землището на с.О.,общ.Т./ между наследници на Ю. Г. А.,б.ж. на с.О.,общ.Т.,обл.Д..

След преобразуване на делото под №238/2025 г. на Каварненския районен съд с определение №19/12.01.2026 г. на последния съд производството по гр.д.

№238/2025 г. е прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК поради неотстраняване от ищците на констатирани нередовности на исковата молба,като исковата молба им е върната като нередовна.Определението не е 2 обжалвано от заинтересованите ищци и е влязло в сила.

С молба вх.№624/05.02.2026 г. /подадена в рамките на срока по чл.248 ал.1 от

ГПК-срока за обжалване на прекратителното определение,като,доколкото ответниците по исковете Е. Х. Г. и И. Б. Г. не са били уведомени с нарочно съобщение надлежно за прекратителното определение,се приема,че срокът за подаване на молбата не е изтекъл/ ответниците по делото Е. Х. Г. и И. Б. Г. са поискА. на основание чл.248 ал.1 от ГПК допълване на определение №19/12.01.2026 г. с произнасяне по искането им за присъждане на разноски,тъй като първоинстанционният съд пропуснал да се произнесе по същото.С обжалваното определение №229/02.04.2026 г.,поправено с определение №261/27.04.2026 г.,КРС уважил молбата,но вместо солидарно осъждане на ищците да заплатят претендираните от горните ответници разноски,както било поискано с молбата по чл.248 ал.1 от ГПК,постановил тяхното разделно осъждане всеки от тях да заплати разноски на Е. Г. и И. Г. в размер на по 154,38 евро.Всъщност частната жалба е насочена срещу определението в частта на разделното осъждане на ищците,като оплаквания във връзка с общия размер на присъдените съдебно-деловодни разноски в нея не се съдържат и въззивният съд не дължи проверка за законосъобразност в тази част.

Като подадена в срок и от активно легитимирани лица /страни в производството по делото/ при констатация за липса на произнасяне на районния съд с прекратителното определение по искането на частните жалбоподатели за разноски молбата по чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на първоинстанционното определение №19/12.01.2026 г. е допустима,респ. допустимо е и обжалваното определение №229/02.04.2026 г.НА.чието на представен от Е. Г. и И. Г. списък на сторените от тях разноски по чл.80 от ГПК в случая не е условие за допустимост на молбата,която е за допълване на първоинстанционен съдебен акт в частта за разноските /такъв списък е условие за допустимост при молба за изменение в частта за разноските-в тази насока т.8 и 9 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Обжалваното определение е правилно поради следните съображения:

Делбеното производство е прекратено преди приключване на първата му фаза по допускане на делбата на основание чл.129 ал.3 от ГПК поради неотстраняване на констатирани нередовности на исковата молба.При прекратяване на производството по делото право на разноски безспорно на основание чл.78 ал.4 от ГПК имат ответниците по делото и в частност Е. Г. и И. Г.,които изрично са претендирА. такива пред първоинстанционния съд /още с отговора на исковата молба на листи 328 и сл. от делото на ТРС/.НА.це е съдебна практика,цитирана и от частните жалбоподатели,че разпоредбите на чл.78 от ГПК предвиждат деликтен състав на вземане,а след като отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна по естеството си,произтеклите от съвместното процесуално поведение на всички ищци в производството вреди за ответниците под формата на сторени разноски 3 подлежат на репариране от ищците при условията на тяхна солидарна отговорност,като солидарността произтичала от закона-чл.53 от ЗЗД /в тази насока решение №176/12.05.2014 г. по гр.д.№7413/2013 г. на І г.о.,ГК на ВКС;определение №61/27.01.2021 г. по ч.т.д.№417/2020 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС;решение №67/03.04.2014 г. по гр.д.№2944/2013 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;определение №102/12.06.2017 г. по ч.гр.д.№1911/2017 г. на І г.о.,ГК на ВКС;определение №254/05.10.2017 г. по гр.д.№757/2017 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №209/19.01.2015 г. по гр.д.№1930/2014 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.

Съществува и друга преобладаваща съдебна практика,обективирана в определение №313/05.05.2020 г. по гр.д.№993/2020 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;определение №720/22.06.2015 г. по гр.д.№2642/2015 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №121/18.09.2014 г. по т.д.№2859/2013 г. на І т.о.ТК на ВКС;определение №80/04.05.2020 г. по ч.гр.д.№3629/2019 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;определение №340/30.05.2019 г. по ч.т.д.№2641/2018 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС и др.,според която отговорността за разноски в исков процес е обективна и разделна.Настоящият състав на въззивния съд възприема второто становище,което отговаря на регламентацията на процесуалния закон.Отговорността за разноски в гражданския исков процес е облигационно правоотношение,уредено от процесуалния закон.Тази отговорност е обективна /безвиновна/,а не деликтна,доколкото е предвидено да се носи от всяка страна,загубила делото,независимо дА. е положила или не грижа да се издири действителното правно положение по спора.Отговорността за разноски не е отговорност за вреди от непозволено увреждане,доколкото при последното се претендира обезщетяване на всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Тя обхваща само ограничен кръг вреди-само конкретно направените по делото разходи,свързани с движението на производството,и по своята правна същност е предвидена като санкция за неоснователно причинен спор и цели обезщетяване само на материалните вреди,настъпили във връзка с конкретния спор и с конкретно воденото съдебно производство.Касае се за безвиновна,обективна отговорност.За нея нормата на чл.53 от ЗЗД е неприложима,защото последната изисква причинено непозволено увреждане,при което се установява нА.чие на вреда,вина за настъпването й и причинна връзка между тях.При отговорността за съдебни разноски нА.чие на виновно поведение не се изисква.Солидарна отговорност възниква само по силата на договор или по силата на закона /чл.121 от ЗЗД/.В процесуалния закон /ГПК/,уреждащ отговорността за съдебно-деловодни разноски,не е предвидена изрично солидарна отговорност на страната на ищците и ответниците по отношение на отговорността за разноски.В този случай последната може да е само разделна.

Предвид изложеното обжалваното определение,с което е постановена разделна отговорност на ищците по делото,респ. всеки от ищците е осъден да заплати на ответниците съответна част от дължимите на последните разноски,е правилно и следва да бъде потвърдено.

Частните жалбоподатели са претендирА. присъждане на сторените от тях 4 разноски в настоящото производство по чл.248 от ГПК.От една страна при отхвърляне на жалбата им същите нямат право на разноски.От друга страна по правило искането е неоснователно.Константна е съдебната практика,че в производството по чл.248 от ГПК не се разпределя отговорност за разноски,тъй като същото има несамостоятелен характер,в него само се изменя или допълва съдебен акт в частта за разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор /в тази насока определение №74/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№1103/2018 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС и други цитирани в него определения на ВКС/.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №229/02.04.2026 г.,поправено с определение №261/27.04.2026 г.,по гр.д.№238/2025 г. на Каварненския районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.