Решение № 22 от 16.02.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велики Преслав, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200302 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Т.

Н., чрез процесуален представител – адв. Е. Т. – БАК, против Наказателно постановление № 25-0323-000518/19.08.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което му е наложено: административно наказание "глоба" в размер на 200 лева /102, 26 евро/, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.

175, ал.3, пред.1-во от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 100 лева/51,13 евро/, на основание чл.177, ал.1. т.2 от ЗДвП, за извършено нарушение по см. на чл.150а от ЗДвП.

С жалбата си въззивникът иска отмяната на НП, като сочи, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения, а именно: мотивираната резолюцията, с която административно-наказателното производство било прекратено и материалите изпратени на представител на РП не било връчвано; не било връчено и постановлението за прекратяване на ДП; за нарушението по см. на чл.150а от ЗДвП не бил съставен АУАН; не била обсъдена хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощения процесуален представител, като жалбата се поддържа изцяло, въз основа на изложените подробни аргументи.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител- ю. В.Д., легитимиращ се с редовно пълномощно издадено от 1 наказващия орган. Същият оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят притежавал СУМПС № 286563075, издадено на 13.06.2024 г. от ОДМВР - Добрич и валидно до 13.06.2034 г., за категория А1, както и СУМПС № 286641788, издадено на 27.11.2024 г. от ОДМВР - Добрич и валидно до 2.12.2034 г.

На 28.07.2025година, при извършена проверка от МПИ Д. Ч., в присъствието на свидетел – М. Ж., на жалбоподателя би съставен АУАН от дата 28.07.2025година, за извършено от него нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 28.07.2025Г. около 20:50 . в гр. СМЯДОВО ул. ВАРДАР № 2 в посока ул. „НАЧО ГАЙДОВ“ управлявал мотоциклет, марка „Кавазаки“ 650, с номер на рама ER65KEA20991, неустановена собственост, като водачът, по път отворен за обществено ползване, управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

При тези констатации св. Ч. съставила срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения.

Впоследствие, с мотивирана резолюция №25-0323-М000051/29.07.2025г., административно-наказателнотото производство по акт за установяване на административно нарушение серия АД 491099 от 28.07.2025година, било прекратено и материалите изпратени на РП, като препис от същата не била връчвана на нарушителя.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.08.2025година, било прекратено производството по БП 193/2025година, водено за престъпление по см. на чл.345, ал.2 от НК, срещу жалбоподателя Н., а материалите изпратени отново на административно-наказващия орган. Препис от постановлението за прекратяване, не е връчвано на жалбоподателя.

На 19.08.2025година, било издадено и атакуваното НП. В него АНО ангажиран административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за две нарушения, а именно: по чл.140, ал.1 от ЗДвП, защото на 28.07.2025година управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред; както и по чл.150а от ЗДвП, защото на 28.07.2025година, управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

В хода на съдебното следствие бе разпитан актосъставителят Ч., извършила проверка на въззивника.

В хода на съдебното следствие съдът приобщи писмени доказателства, видно от които издадената мотивирана резолюция, както и постановлението за прекратяване на наказателното производство, не са били връчвани на жалбопоадтеля.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по 2 делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, постановление за прекратяване, мотивирана резолюция и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з. от свидетеля Ч.. Служителят на реда е случаен очевидец на фактите, които съобщава. За него не бяха установени обстоятелства, поради които той да се счита предубеден и заинтересован от изхода на делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. По делото е установено, че НП е връчено на възз. на 28.08.2025 г. жалбата срещу НП е била подадена на 09.09.2025година, съдът намира, че жалбата е допустима, изхожда от ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при Четвърто РУ, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед № 372з-211/26.7.2022 г. на директора на ОД на МВР-Шумен.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава издадения АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които водят до безусловна отмяна на НП.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на 3 доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. Наказателното постановление от своя страна е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните указания на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правнозначими факти, срещу които деецът трябва да се защитата и то по начин не налагащ никакво съмнение. В обратния случай, ако в АУАН и НП изобщо не са посочени, не са посочени конкретно, пълно, точно и ясно правнозначимите факти, така че нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение, или пък в двата акта се съдържат различни фактически твърдения, така щото да не е ясно в какво конкретно нарушение е обвинен наказания субект, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере в какво точно действие от фактическа страна е обвинен.

От описаното в АУАН и НП фактическо обвинение е очевидно, че описаното в АУАН нарушение не е идентично с посоченото в НП, като нови фактически твърдения от обективната страна на деянието се въвеждат за първи път едва с наказателното постановление, доколкото и едва за първи път с НП на жалбоподателя е вменено нарушение по см. на чл.150а от ЗДвП. Противоречието между двата акта от фактическа страна, допълването с нови фактически твърдения в НП, които разширяват обема на обвинението спрямо въззивника, сочат на практика две деяния, индивидуализирани с различни начини на извършване. В АУАН се твърди, че се касае за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, нарушение по см. на чл.140, ал.1 от ЗДвП, докато с НП се инкриминират две нарушения, един път по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и по чл.150а от същия нормативен акт, поради липса на свидетелство за управление на МПС, от съответна категория(А).

С НП за първи път на въззивника е повдигнато съвсем различно обвинение, за 4 това, че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, от съответна категория(А)-нарушение по чл. 150а от ЗДвП. Това противоречие между двата акта от фактическа и правна страна според настоящият въззивен състав, безспорно води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото по този начин се стига до налагане на наказание за непредявено с АУАН нарушение/обвинение/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че прилагането на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН в случая е недопустимо. По реда установен с тази разпоредба би могло да бъде издадено НП в случай че дадената от актосъставителя правна квалификация е неправилна или неточна и то само в случай че от описанието на нарушението, дадено в АУАН, ясно да могат да се изведат елементите от състава на самото административно нарушение. В случая обаче това не е така, тъй като описанието на нарушението дадено в АУАН и НП се различава, като на практика с НП на наказаното лице се предявяват нови фактически положения, по отношение на които с АУАН не е предявено административно обвинение.

Съгласно чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.