Решение № 3186 от 10.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3186 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330116492 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Г. Л. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Т.“,бл. ***, ет. *, ап. **, чрез пълномощника й - адв.

Е. И. против „КРЕДИТО“ ООД с ЕИК: 204554530, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „Гоце Делчев“ № 100, представлявано от Г. Н. Д., с която са предявени обективно съединени установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. чл.11, вр. чл. 19 ЗПК и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредито“ ООД бил сключен на **** г.

Договор за кредит, по силата на който на ищеца била отпусната в заем сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,10% и годишен процент на разходите-48,36%.

Съгласно чл. 25 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с поръчители, оттоварящи на описаните в същия условия, като при неизпълнение на това задължение същият дължал неустойка в размер на 413,04 лева, която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Ищецът твърди, че усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащания за неустойка по съображения за нищожност на тази клауза, подробно описани в исковата молба. Счита,че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 4 0 , 1 0 % не отговаря на действително приложения, тъй като неустойката представлявала добавка към нея, но същия не бил обявен на потребителя в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този начин кредиторът се обогатявал и се нарушавали добрите нрави, като се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга, което водело до нищожност на съглашението. Цитира се в този смисъл изобилна съдебна практика.

Твърди се в исковата молба, че предвидената неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на банкова гаранция е загубило присъщата си обезщетителна функция, още повече, че възлизала на близо 50% от заетата сума в размер на 800 лева.

Поради невключването на неустойката в посочения в договора размер на годишния 1 процент на разходите, последният не съответствал на действително приложения от кредитора по договора.

Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане за прогласяване на нищожността на клаузата на т. 4 от параметри и условия от договора за кредит от 15.04.2020г. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и за осъждане на ответното дружество да върне сумата от 413,04 лева, платена без основание неустойка по договора за кредит от 15.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата /съобразно допуснатото увеличение на иска в проведеното на 11.05.2023г. съдебно заседание/.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответниците:

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредито” ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва факта на сключване на договора, параметрите на същия и това, че ищцата изцяло е усвоила заемната сума. Твърди, че заемът изцяло е погасен на 19.10.2020г. и счита в тази връзка, че с прекратяването му за ищцата е отпаднал интереса от установяване недействителността на клаузи, с които вече не е обвързана. Твърди, че при извършена справка в ответното дружество действително се установило, че ищцата е надвнесла сумата от 50 лева, но твърди, че това плащане не съставлява такова за неустойка по договора и изразява готовност връщане на търсената от нея сума по посочена банкова сметка и предлага сключването на съдебна спогодба в този смисъл. В случай на непостигане на такава се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на клаузата за неустойка предвидена в договора за потребителски кредит. Твърди, че уговорената неустойка нямала белезите на „санкция“ или надбавка за длъжника по кредита, а имала по-скоро дисциплиниращ ефект-стимулирала изпълнението. Въз основа на гореизложените съображения моли за отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на тази клауза.

Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.04.2020г. е сключен Договор за паричен заем, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 800 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема-40,10% и ГПР-48,36%. Посочена е в договора общо дължимата сума- 1295 лева платима на 5 равни месечни вноски в размер на 259 лева всяка от тях.

В чл.25 от договора е предвидена клауза, съгласно която заемът следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, отговарящи на определени условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му за предоставяне на обезпечение най-късно до три календарни дни след подписването му, е предвидена неустойка в размер на 413,04 лева, която заемополучателя следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. М. М. се установява, че процентът, с който се оскъпява кредита с постигнатата договорка за заплащане на неустойка в т. 4 от процесния индивидуален договор за потребителски кредит от 15.04.2020г., изчислен като какъв е процента годишно и месечно е както следва: годишен процент на неустойката спрямо главницата по кредита-123,91%, месечен процент на неустойката спрямо главницата по кредита- 24,78%.

Размерът на извършените плащания от страна на ищеца по процесния договор за 2 кредит по дати и размери е посочен от вещото лице в табличен вид в раздел 3 от заключението и възлиза на сумата от общо 1400 лева. Платената неустойка по т. 4 от договора е част от общо платената сума и е в пълния договорен размер – 413,04 лева.

В годишния процент на разходите по договора, като разход на заемодателя /възложен в тежест на заемателя/ е включена само договорна лихва.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,36 %, а възнаградителната лихва- 40,10% годишно, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него, а и няма погасителен план, от който да са видни отделните елементи на кредита като суми, а не в проценти. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 4 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 413,03 лева (при отпусната заемна сума от 800 лева. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (поръчители физически лица) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения 3 на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Нещо повече, предвидената неустойка в размер на 413,04 лева съставлява сума повече от половината спрямо отпуснатия заем от 800 лева.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.

26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.