Решение № 275 от 02.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20245001000166 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 314/ 09.10.2023 г. по т. д. № 488/ 2022 г. на ОС – Стара Загора ЗД „Б.“ АД е осъден да заплати на И. Д. Д. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 16.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2022 г., като предявеният иск за разликата до 55 000 лв. е отхвърлен.

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 30 000 лв., е останал ЗД „Б.“ АД, който го обжалва с оплаквания за недопустимост поради неспазване на изискването на чл. 498, ал. 3 КЗ, както и с оплаквания за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се обезсили решението или при условията на евентуалност да се намали присъденото обезщетение.

Недоволна от постановеното решение е останала и ищцата И. Д. Д., която го обжалва с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, като счита, че присъденото обезщетение не съответства на претърпените болки и 1 страдания от увреждането. Иска да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи за сумата от 50 000 лв.

С Решение № 381/ 29.11.2023 г. по т. д. № 488/ 2022 г. ОС – Стара Загора е оставил без уважение искането на И. Д. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 314/ 09.10.2023 г. чрез посочване, че предявеният иск е частичен от 80 000 лв.

Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба, в която се оспорва извода на съда за липса на очевидна фактическа грешка, като се излагат доводи, че след допуснатото увеличение на иска от 25 500 лв. на 55 000 лв. същият е продължава да е предявен като частичен от 80 000 лв., което обстоятелство следва да се посочи в диспозитива на съдебното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на посочената въззивна жалба от ЗД „Б.“ АД.

Постъпила е частна жалба от адв. П. К. като пълномощник на И. Д. Д. против Определение № 806/ 29.11.2023 г. по т. д. № 488/ 2022 г. на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото Решение № 314/ 09.10.2023 г. в частта на разноските. В жалбата се оспорва извода на съда, че дължимото при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение следва да се определи според действащата към датата на сключване на договора за правна помощ редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се поддържа, че меродавният момент за определяне на приложимата редакция на наредбата е приключване на съдебното дирене. Оспорва се отказа на съда да ревизира решението и в частта за разноските относно присъдените на ответника разноски, като счита, че неговите разноски следва да се определят съобразно отхвърлената част на иска. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение, вместо което се постанови ново, с което да й се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4 903. 80 лв. вместо 1905. 60 лв., както и да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника на 1 643. 22 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Б.“ АД, с който оспорва частната жалба.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са допустими.

И. Д. Д. е предявила първоначално против ЗД „Б.“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ общо за сумата от 25 583. 70 лв., от които 25 500 лв., частичен от 80 000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2022 г., и 83. 70 лв. – обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение.

По искане на ищцата в съдебното заседание на 18.09.2023 г. е допуснато изменение на предявения иск за неимуществени вреди, като същият е увеличен от 25 500 лв. на 55 000 лв.

Решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата от 30 000 лв., а искът за имуществени вреди - за сумата от 83. 70 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника, с което със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното ПТП вреди.

Релевираното във въззивната жалба възражение за недопустимост на обжалваното решение поради липса абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на иск по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 380 КЗ (липса на предявена застрахователна претенция поради ненадлежно упълномощаване на адв. А.Б.) настоящата инстанция намира за неоснователно. Нормата на чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 вр. чл. 380 КЗ урежда допълнителна специална предпоставка за допустимостта на иска на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента - сезиране на застрахователа по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадал и застраховател и изтичане на тримесечен срок от сезирането. В настоящия случай в представеното пред застрахователя пълномощно на адв. А.Б. от пострадалата И. Д. Д. от 16.06. 2022 г. (л. 75) изрично е записано, че то важи и за представителство пред всички 3 застрахователни компании, с оглед на което следва да се приеме, че адв. А.Б. е бил снабден с надлежна представителна власт за предявяване на застрахователна претенция до ЗД „Б.“ АД от името на пострадалата, с което спазено изискването на чл. 498, ал. 3 КЗ, обуславящо допустимостта на исковото производство по чл. 432, ал. 1 ГПК.

Във въззивното производство е прието като доказателство протоколно определение от 17.04.2024 г. по НОХД 503/ 2024 г. на РС – К., с което е одобрено постигнатото между РП – Стара Загора и Д.В.Д. споразумение, с което Д.В.Д. е признат за виновен в това, че на 16.06.2022 г. в гр. К. на ул.

„Ш.е.“, източно от кръстовището с кръгово движение при управление на МПС – лек автомобил с рег. №**********, е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116, чл. 119, ал. 1 ЗДП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в чупване на лява илиачна кост, което е причинило трайно затруднение движението на долния ляв крайник за около 2 – 3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Производството е висящо само по отношение на претенцията за неимуществени вреди над уважения размер от 30 000 лв. Оплакванията в жалбите касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо съС.ие на пострадалия.

От приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на 16.06.2022 г. ПТП ищцата И. Д. Д. е получила следните увреждания:

Счупване на лява илиачна кост на таза. Контузия на главата. Охлузване на 4 лицето. Проведено е болнично лечение за период от 4 дни, като е извършена оперативна интервенция за наместване и имобилизация на счупването.

Според експертизата обичайният оздравителен и възстановителен процес за посоченото увреждане е в рамките на 2 – 3 месеца, а по отношение на контузията на главата и охлузването на лицето – около 2 седмици.

Според заключението на допуснатата и приета съдебно – психологична експертиза по време на пътното произшествие ищцата И. Д. е изпитала шок и е била в съС.ие на остра стресова реакция. В конкретния случай Острата стресова реакция е преминала в разстройство в адаптацията, чиито най изразени симптоми са: емоционална лабилност (станала е по - тревожна и неспокойна); Разстройство на съня (непълноценен сън, кошмари); Избягване на места, свързани с травматичното преживяване (изпитва страх и ужас при пресичане на пешеходна пътека и от автомобилите); Неувереност и затвореност, следствие на което се появяват трудности в социалните контакти. Към момента на изследването все още се констатират непреработени емоционални преживявания, свързани с инцидента, както и усещания за несигурност за бъдещето, неопределена и неясна заплаха и вътрешна напрегнатост, които освидетелстваната ,,изтласква", избягвайки да говори за тях. Към настоящия момент психологическото съС.ие на ищцата се изразява в много висока тревожност, депресивна симптоматика и невротизация на личността. Последици за психиката на ищцата са тревожност, безпокойство и емоционална лабилност, които са намалили своята острота и интензивност, без да са отзвучали напълно. Прогнозата за възстановяване на психиката на ищцата и за заличаване на последиците от ПТП е благоприятна при своевременно ползване на психотерапевтина помощ и подкрепа.

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Р.Д. сочи, че след видял ищцата в болницата непосредствено след инцидента, която се оплаквала от силни болки в областта на таза и главата. След изписването й от болницата около 15 – 20 дни не можела да става от леглото, била с памперси, чувствала се много унизително. След този срок започнала да ползва патерици, които оставила след третия месец, но продължила да куца много дълго след това. Изпитва страх да пресече пешеходна пътека. Често чувства болки на счупеното място, които се усилват в изправено положение.

5

При така установените факти настоящата инстанция намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 40 000 лв. е съобразено с характера, тежестта, броя на получените телесни увреждания, степента и срока на възстановяване. Касае се за тежко по своя характер увреждане – фрактура на лява илиачна кост на таза , което е наложило оперативното й лечение с имобилизация, правилно е отчетен срокът на възстановяване – около 3 месеца, през който период е търпяла значителни неудобства, изразяващи се в залежаването й за срок от около 20 дни, ползването на памперси, невъзможността да се обслужва и необходимостта да ползва помощта на своите близки за храна и поддържане на хигиена.

Установено е по делото, че за период от около 2 месеца ищцата е ползвала помощни средства за придвижването си, като към настоящия момент макар и да е възстановена соматично продължава да чувства дискомфорт при продължително движение и промяна на времето. От значение също така при преценка интензитета на неимуществените вреди е претърпяната психическа травма, изразяваща се в страх, тревожност, несигурност, безпокойство, депресивност, която за продължителен период от време е оказала негативно въздействие на нейната психика. Не следва да се пренебрегват и другите, макар и по – леки по характер, увреждания, тъй като засягат особено чувствителна част от тялото, каквато е главата. От друга страна следва да се вземе предвид неособено продължителният срок на възстановяване, както и положителната прогноза за пълно физическо и психическо възстановяване на ищцата. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че така определеното обезщетение в размер на 40 000 лв. е съобразено с броя и тежестта на получените травматични увреждания, отразява в пълна степен интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което не са налице основания за неговото увеличение или намаление.