Акт от 06.02.2017, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№23 06.02.2017 год. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:МИХАИЛ Р. при секретар З.Д. и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Р. административно дело №467 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Д.Т.Д., с която са предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на ареста Стара Загора. Неимуществените вреди оценява на стойност 20 000.00 лв., претърпени вследствие на неосигуряването на нормални условия за пребиваване в арест, и по специално - не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в ареста Стара Загора, липсата на естествена светлина, санитарен възел и течаща вода, неосигуряването на престой на открито, лоши хигиенно битови условия при престоя му в ареста за периода 10.02.2011 год. – 07.11.2011 год.;

Ищецът твърди, че през периода 10.02.2011 год. – 07.11.2011 год. е бил настанен в ареста гр. Стара Загора, където, в резултат на действията и бездействията на служители от затворническата администрация, е пребивавал при лоши битови и хигиенно-санитарни условия. Поддържа че килията, в която е бил настанен, не съответствала на европейските норми и изисквания за минимална свободна площ за задържаните лица; липсвали санитарни възли и постоянно течаща вода, а притока на светлина и въздух е бил недостатъчен. Сочи, че в следствие на всичко това, за периода на пребиваването му в ареста гр. Стара Загора, са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под стража.

Ответникът -

Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва предявеният иск. Излага съображения, по отношение на част от исковият период е изтекла погасителната давност. Килиите в които е пребивавал ищеца са били оборудвани с легла, масичка и шкаф, а в килия №7 има и санитарен възел и течаща вода. Килиите са оборудвани с прозорец с приток на естествена светлина и въздух от буферен коридор над вратите на килиите към коридора.

Въздухът в килиите се опреснява и чрез аспираторна система, с въздуховод и вентилатор по килиите,като в същите има изкуствено осветление с две осветителни тела, тип „Луна”, а отоплението се осигурава локално /климатик/ и централно /парно/. Това води до извода, че ищецът не е пребивавал в унизителни и нехуманни условия на живот. Същият е бил извеждан по график на открито в обособеното за тази цел помещение с площ от 33 кв.м., като не изключва възможността при случаи на служебна ангажираност на състава, този график да не е бил спазван. Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, не са преки очевидци на условията в ареста за процесния период, а касаят техни възприятия за условията, през други периоди. Що се отнася до битовия комфорт на задържаните лица с мярка „задържане под стража”, същият е субективно възприятие на всяко едно лице от една страна, а от друга с оглед на целите които се преследват с него, не може да се очаква пълен битов комфорт за всички. Излага съображения, че ищеца не е доказал претърпяването на реални вреди или обременяване със заболявания в причинна връзка с условията в ареста в гр. Стара Загора. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни и присъждане на разноски по делото, за процесуално представителство от юрисконсулта.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове, а за част от исковият период, претендира изтичането на погасителната давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Д.Д. е бил задържан на 15.02.2011 год. и приведен в ареста Стара Загора в 16.20 ч. и е пребивавал до 07.11.2011 год. 16.30 ч., когато е приведен в Затвора Стара Загора. В периода на задържане е бил настаняван в килии №7, 16 и 14 на ареста Стара Загора. Ареста гр. Стара Загора се намира на седмия етаж в сградата на ОД на МВР – Стара Загора, като е с капацитет от 16 /шестнадесет/ килии с обща квадратура 294 кв.м., 49 /четиридесет и девет/ легла, които са снабдени с масичка, шкаф и химическа тоалетна, като в една от килиите №7 има санитарен възел и течаща вода. Налице е едно общо санитарно помещение с санитарен възел – два броя, баня с четири броя душове, четири броя мивки и три бойлера /два с капацитет 80 л. и един с обем 270 л./, като осветлението е с индиректна дневна светлина през прозорчето над врата на всяка една килия, насочено към коридора, който е снабден с прозорец и изкуствена светлина, с осветителни тела тип „луна”. Престоя на открито се провежда в специално обособено за тази цел помещение с квадратура от 33 кв.м. с пряка естествена светлина и въздух.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на ареста Стара Загора/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и арести, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004 год. по тълк. гр. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на ареста гр. Стара Загора представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените мерки за неотклонение „задържане под стража” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че предявените исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /ареста гр. Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.

София се явяват частично основателни, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко законови предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.

Незаконосъобразният административен акт, респ. действието или бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от тях, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като доказателствената тежест за установяването на вредите се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретния случай с исковата молба се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Стара Загора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от Д.Д. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, се изразяват в следното: не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия, в нарушение на чл.3, ал.1 и ал.2, т.2 и 3 във връзка с чл.43, ал.3 от ЗИНЗС; не осигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия при престоя му, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под стража.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 год. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода, респективно задържаните лица, се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно обаче § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Наличието на отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ за един задържан и за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение, предполага, че същите не са задължителни към периода на исковата претенция, нито към настоящият момент. Ето защо не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, където са настанени лицата с мярка за неотклонение задържане под стража, неизпълнението на което задължение да представлява незаконосъобразно бездействие, т.е. незаконосъобразна административна дейност.

В съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5 от Конституцията на Република България, на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fdf7d51-1a65-437c-99c4-02b3ddc4113c