Решение № 614 от 26.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20241100900588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „СБС И.” ООД срещу отказ № *******/ 14.03.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър по партида на дружеството на промяна във вписаните обстоятелства, изразяващи се в: 1) прехвърляне на дялове от капитала на дружеството от съдружниците М.

К.С. и У.С. в полза на съдружника Д.Е.Б.; 2) заличаване на прехвърлителите М. К.С. и У.С. като съдружници; 3) вписване на дялово участие на съдружника Д.Е.Б. в капитала на дружеството от 620 лв.

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, 1 така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданският процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.

Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „СБС И.” ООД на следните промени във вече вписаните обстоятелства: 1) прехвърляне на дялове от капитала на дружеството от съдружниците М. К.С. и У.С. в полза на съдружника Д.Е.Б.; 2) заличаване на прехвърлителите М. К.С. и У.С. като съдружници; 3) вписване на дялово участие на съдружника Д.Е.Б. в капитала на дружеството от 620 лв.

При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

Обстоятелството, което е заявено за вписване, представлява промяна на съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност. Доколкото в заявлението се сочи, че тази промяна е настъпила в резултат на сключени два договора за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „СБС И.” ООД, то длъжностното лице проверява и конкретно дали се установява, че такива сделки са сключени, дали са спазени установените в закона императивни изисквания за сключването им, както и дали те са породили действие по прехвърляне в собственост на Д.Е.Б. на дялове от капитала на дружеството на стойност 120 лв.

От представените в образуваното регистърно производство документи се установява, че на 07.12.2023 г. между М. К.С., като продавач, и Д.Е.Б., като купувач, е сключен договор за продажба на дялове, с който в полза на последното физическо лице са прехвърлени 5 дружествени дяла от имуществото на дружеството с ограничена отговорност „СБС И.” ООД с номинална стойност от 10 лв. всеки и обща номинална стойност от 50 лв. Договорът е сключен в предвидената в чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална 2 заверка на подписите на страните и н а съдържанието, извършени едновременно, като при подписването му всяка от страните е представлявана от изрично упълномощен да сключи този договор представител. Ето защо той е валиден и е произвел действие по прехвърляне в патримониума на купувача Д.Е.Б. на 5 дяла от капитала на дружеството-молител.

От представените в образуваното регистърно производство документи се установява, че на 07.12.2023 г. между У.С., като продавач, и Д.Е.Б., като купувач, е сключен договор за продажба на дялове, с който в полза на последното физическо лице са прехвърлени 7 дружествени дяла от имуществото на дружеството с ограничена отговорност „СБС И.” ООД с номинална стойност от 10 лв. всеки и обща номинална стойност от 70 лв. Договорът е сключен в предвидената в чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите на страните и н а съдържанието, извършени едновременно, като при подписването му всяка от страните е представлявана от изрично упълномощен да сключи този договор представител. Следователно този договор също валиден и е произвел действие по прехвърляне в патримониума на купувача Д.Е.Б. на 7 дяла от капитала на дружествотомолител.

Доколкото приобретателят на дружествените дялове и по двата договора за продажба, също както прехвърлителите, е съдружник в дружеството „СБС И.” ООД, то съгласно изричното разпореждане на чл. 129, ал. 1 ТЗ прехвърлянето на дяловете в негова полза се извършва свободно, т.е. без каквито и да е ограничения. В чл. 129, ал. 1 ТЗ е направено разграничение на условията, при които дружествените дялове могат да бъдат прехвърляни, съобразно това дали приобретателят е съдружник в дружеството или трето за него лице, като е посочено, че когато дяловете се придобиват от съдружник това може да се осъществи напълно свободно, без да бъдат поставяни каквито и да е ограничения, а когато приобретателят е трето за дружеството лице, в закона са предвидени две допълнителни предпоставки, които трябва да са налице, за да може договорът за прехвърляне на дружествени дялове да породи правно действие, които са да бъде прието решение от общото събрание на съдружниците за приемане на купувача на дяловете за съдружник, както и да се установи, че дружеството, чиито дялове от капитала са предмет на сключената прехвърлителна сделка, няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. При тълкуване на нормата на чл. 129, ал.

1 ТЗ се налага категоричният извод, че регламентираните в нея две допълнителни изисквания, които трябва да са осъществени, за да може договорът за прехвърляне на дружествени дялове да породи действие, се отнасят само за случаите, при които те се придобиват от трето лице, което няма качеството на съдружник в дружеството, но не и за тези, при които дяловете се прехвърлят в патримониума на лице, което вече е съдружник в това дружество. Това разрешение на законодателя е съобразено първо с това, че дружеството с ограничена отговорност представлява дружествена форма с доминираща персонална характеристика, отличаваща се от чисто капиталовите дружества, като едно от проявленията на този персонален елемент е това, че за съдружниците в това дружество не е без значение кое лице притежава дялове от капитала, поради което и в закона са предвидени специални правила за приемане на едно трето лице за съдружник в дружеството, което става само с одобрение на неговия върховен орган. Така направеният извод за приложимост на ограниченията, предвидени в чл. 129, ал. 1 ТЗ, само при придобиване на дружествен дял от трето за дружеството лице следва и при тълкуване на разпоредбата във връзка с целта, с оглед на която тя е приета, която е както да се избегне възможността едно трето лице да придобие качеството съдружник, без да има одобрението на върховния орган на дружеството, а така също и да се охранят правата на работниците в дружеството тогава, когато едно трето лице, което не е притежавало досега дял от капитала, придобива собствеността върху дружествените дялове, което му дава правото да има глас в общото събрание и оттам да взема решения за управление на дружеството, за ръководство на неговата дейност, което включва и възможността да влияе върху приемането на решения, касаещи изпълнение на задълженията към работници и служители. В тази насока са и 3 задължителните указания, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г., постановено по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Предвид изложеното и доколкото приобретателят на общо 12 броя дялове от капитала на „СБС И.” ООД е съдружник в него, то действието на сключените на 07.12.2023 г. два договора за тяхното прехвърляне не е поставен в зависимост от изпълнение на изискванията на чл. 129, ал. 1 ТЗ и заявителят не е трябвало да представя доказателства за тяхното спазване.

В постановения отказ, който е предмет на подадената жалба, длъжностното лице по регистрация, се е позовало на правните последици на два договора, които са сключени между страните по договорите за прехвърляне на дружествени дялове от 07.12.2023 г. и са именувани „договори за разваляне на договор за продажба на дружествени дялове“. При справка в търговския регистър по партидата на „СБС И.” ООД се установява, че на 13.03.2024 г. е подадено заявление Ж1, към което са приложени два документа, всеки от които е озаглавен „договор за разваляне на договор за продажба на дружествени дялове от 07.12.2023 г.“. Тези два договора са подписани на 18.12.2023 г. от следните страни: единият договор е подписан от М. К.С. и Д.Е.Б., което фиизческо лице действа чрез представител, които субекти са страни по договора за прехвърляне на 5 дружествени дяла от имуществото на „СБС И.” ООД; - другият договор е подписан от У.С. и Д.Е.Б., което лице е изразило воля за сключването му чрез представител, които субекти са страни по договора за прехвърляне на 7 дружествени дяла от имуществото на „СБС И.” ООД. От съдържанието на тези договори, което е идентично, се установява, че страните по всеки от договорите за продажба на дружествени дялове от имуществото на „СБС И.” ООД, сключени на 07.12.2023 г., са постигнали съгласие за тяхното разваляне и за връщане от продавачите на дружествените дялове на получената цена за тях. В съдържанието на тези документи не е направено изявление за съгласие на страните, че е налице неизпълнение на някое задължение по договорите за прехвърляне на дялове. Развалянето на един двустранен договор винаги е последица от неизпълнението му от една от двете насрещни страни по него. В случая обаче нито се твърди, нито се доказва да е налице неизпълнение на което и да е от задълженията, които са възникнали за страните по договорите за прехвърляне на дружествени дялове от 07.12.2023 г., като от събраните по делото доказателства се установяват факти, от които следва, че такова неизпълнение няма как да е налице. Това е така, тъй като със самото сключване на договорите за продажба се изпълнява задължението на продавача по тях да прехвърли дружествени дялове в патримониума на купувача. В случая се установява, че е изпълнено и насрещното задължение, което възниква по тези сделки за купувача, което е това да заплати уговорената покупна цена за тях. Това се доказва от направеното от страните изявление в клаузата на чл. 2 от всеки от договорите за продажба от 07.12.2023 г., че купувачът е заплатил покупната цена за прехвърлените дружествените дялове в брой при тяхното подписване, с което действие неговото задължение е изцяло изпълнено на 07.12.2023 г. Липсата на неизпълнение на някое от задълженията, възникнали по договорите за продажба на дружествени дялове, означава, че тези договори няма как да бъдат развалени и постигнатото с последващите договори от 18.12.2023 г. съгласие всъщност не е такова за тяхното разваляне по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а е такова за прекратяване по волята на двете страни по тях на действието им, което за разлика от развалянето води до преустановяване на облигационната връзка между страните занапред, а няма обратно действие.

Разпечатката съдържа 21 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fdf64de-7ede-4383-b07a-c75190434e48